Какво гледа Петър Вълчев

19 март 2021 текст Дани Николова
Да живееш в интересни времена може и да е проклятие за средностатистическия човек, който предпочита безопасното излежаване на дивана, но е истинска благословия за творците, които приемат предизвикателството да измислят поредното духовно лекарство.


Точно така е направил и сърцатият режисьор Петър Вълчев, чийто нов филм Лека нощ, Лили ще ви просълзи, ще ви накара да се замислите и ще ви възхити с фестивалните участия и отличията, които помита по пътя си. Докато го гледаме, разтърсени от емоция, самият Петър Вълчев ни разказва за своите мигове на емоционални сътресения, предизвикани от сериали, филми, режисьори и реплики на приятели. Нещата от живота, знаете.

Всички те могат да светнат от екрана на телевизорите The Frame на Samsung, които изключени събират любимите ви снимки или произведения на изкуството след финалните надписи. Избора на рамка също оставят на вашето въображение.

Сериалът, от който хвърчат глави
Сериалът, който веднага изплува в съзнанието ми, е английската телевизионна комедия Ало, ало на BBC ONE. Мастърпийс в областта на телевизионните продукции, учебник по комедия. Когато за пръв път гледах епизод на Ало, ало, бях тийнейджър. Казах си: Уауууу! Това беше нещо невиждано. Свеж въздух в българския телевизионен ефир. Беше и продължава да е като тайфун. Когато ми стане тъжно или просто искам да релаксирам, си пускам Рене, лейтенант Грубер, мадам Едит, Мишел от съпротивата и хер Флик от Гестапо и заедно с тях опитвам да върна английските летци в Лондон. Ало, ало толкова ми е повлиял, че се превърна в едно от вдъхновенията за написването и създаването на първия ми филм Шшшт... попей ми! (2013), който направихме заедно с режисьора Андрей Волкашин и Артерия Филмс. Гледайте Ало, ало, когато сте тъжни – прави чудеса! Препоръчвам още една английска телевизионна комедия – Absolutely Fabulous. Уникална, за жалост не толкова позната на българската публика. Една от най-върховните комедии, правени някога! Дори съм сигурен, че е вдъхновила много съвременни ситкоми като Грейс и Франки.



Сериалът, който гледа до вчера
Чернобил беше последният сериал, който изгледах с огромно вълнение. Прекрасна драматургична и кинематографична работа. Сюжетът е прост: спасяването на Европа след избухването на 4-тия реактор на ядрената централа до Припят, СССР. История по действителен случай, от която те побиват тръпки, когато разбереш какво е можело да се случи и какви герои са група учени, няколко политици, трима водолази и десетина миньори, които с риск за живота си правят така, че ние да сме живи и здрави тук и сега! Благодаря на HBO за смелостта да създадат този сериал!



Стар сериал, нов сезон
С огромно удоволствие чакам новия сезон на УондаВижън на Disney+. Пуснах го след дълъг снимачен ден с намерението да си почина, но се оказа, че хората, създали сериала, са истински гении. Драматурзите така умело боравят с американската история на телевизионния сериал и същевременно използват американските поп-културни богове в лицето на героите на Marvel, че са направили шедьовър, достоен за огромна публика и много награди! Истински се зарадвах на майсторството, с което е построен сериалът. И с нетърпение очаквам сезон 2! Disney са майстори, нека не забравяме и Мандалорецът! Докато го гледах, се чувствах като дете. Така се вълнувах, че с нетърпение чаках да дойде петък и да видя новия епизод с пакетче желирани бонбони в ръка!



Сериалите на изчакване
Признавам, че съм новак в сериалите и имам да наваксвам с големите имена. До карантината от миналата година не бях гледал почти нищо от сериалите, излезли в последните 10-ина години. Гледах само кино, и то по минимум два пъти в седмицата! Но сега обичам да гледам сериали, затова съм си подготвил Осмо чувство(Netflix), Прекрасният нов свят, Короната, Еуфория и за забавление Грейс и Франки с любимите ми Джейн Фонда и Лили Томлин.



Филмът, който винаги препоръчваш
Когато някой ме попита: „Кой филм да гледам?“, първият, за който винаги се сещам, е Телма и Луис на Ридли Скот. Филм тайфун, който, освен че показва силата на жените в света, в който живеем, разкрива и мощта на свободния дух. Това е филм за красотата на свободата! Искам да съм на мястото на тези, които ще го гледат за пръв път. Препоръчвам още няколко филма: Изкуствен интелект и Пурпурен цвят на Стивън Спилбърг, заради които се влюбих в киното и избрах да бъда режисьор и да правя филми; Тайни и лъжи на английския режисьор Майк Лий, който е прекрасна трагикомедия за живота (гледайте, много ще се смеете), и Лачените обувки на незнайния воин на любимия ми български режисьор Рангел Вълчанов, който е истинска, автентична красота! Филмът е построен по най-чистия начин, стъпил на основата на българските корени, семейното наследство и цялата трагикомедия, която те раждат в съзнанието ни. Обичам този филм. Когато за пръв път го гледах, бях толкова вдъхновен, че подскачах и се радвах колко красиво може да бъде българското кино!



Филмът, който ти е най-пресен
Два са филмите, които гледах в последно време и ме разтърсиха! Първият е Много ми пука(I Care a Lot). Ух! Това е трилър, който държи докрай и толкова се вълнувах, че дори признавам: леко премествах мишката върху времевата линия и поглеждах от малкото превю дали главната злодейка ще оцелее! Розамунд Пайк я мразиш и обичаш едновременно. И до края се чудиш, кое от двете да избереш. А на режисьора Джей Блейксън му предстои голямо бъдеще! Вторият филм е Нека говорят (Let Them All Talk) на Стивън Содърбърг. Честно казано, дори не знам откъде да започна! От това, че е филм на Содърбърг, че Мерил Стрийп прави една от най-различните си, красиви и деликатни роли, или че играят едни от любимите ми артисти Кандис Бърган, Даян Уийст и Лукас Хейджис. Много са нещата. Затова ще кажа само следното: това е филм за сложността да бъдеш артист и ежедневната борба с вродения и естествен нарцисизъм на творящия човек! Сложността на взаимоотношенията, било то приятелски или любовни, и ритмичната хаотичност на живота! Не обичам да сравнявам, но по поетика и разказ филмът прилича и на Бергман, и на Вирджиния Улф.



Филмът, който ти сътвори
Лека нощ, Лили беше създаден за една нощ. В една ноемврийска нощ отворих лаптопа и просто започнах да пиша. После затворих компютъра и погледнах отново текста чак след три месеца. Казах си: „Да! Това е моят следващ филм”. Съвет към всеки творец – много е важно една идея или тема да отлежи, да ферментира и след това да отидеш в избата и да я откриеш! Творете смело, това е пътят! Лека нощ, Лили е филм за приемането на най-големия страх – смъртта. За това, че да простиш на себе си е най-голямото лекарство, и за това, че любовта никога не те оставя, може и да закъснява, но винаги ще дойде. Когато го гледах за пръв път, изпитах истинска радост. Беше прекрасно! В сърцето ми се появиха емоции, в съзнанието ми нахлуха картини, а очите ми се просълзиха! Бях благодарен, че филмът се е получил точно така, както си го представяхме с екипа от Equal. Благодаря на продуцентите, брат ми Невелин Вълчев, Пенка Болди и на великата българска актриса Виолета Гиндева. Имах възможност да направя тест-прожекция и всички си тръгнаха от нея замислени и просълзени. Моя много близка приятелка си тръгна разплакана, а по-късно ми се обади, за да ми благодари за „подаръка”! Много бих се радвал Лека нощ, Лили да бъде подарък за публиката. Това е филм за най-дълбоките кътчета на душата. Вярвам, че след сложната световна ситуация, която преживяваме, всеки има нужда от нещо, което да освети тези кътчета. Затова направихме Лека нощ, Лили. За да покажем, че да си емоционален не е нещо срамно и страшно, а е толкова естествено, колкото и да си щастлив! Ние сме нашите чувства и те ни правят това, което сме!



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098