Какво гледа София Бобчева



13 май 2021 текст Дани Николова
"Ходете на театър, гледайте и българско кино. Хубаво е!" Призивът на София Бобчева също е хубав и ние се присъединяваме категорично към него. Но тъй като сме любопитни по природа, не се спряхме дотук, а разпитахме една от най-талантливите български актриси в момента (познавате я от малкия екран, големия екран и голямата театрална сцена) за какво си заслужава да отделим час-два от винаги недостатъчното си време. Както и къде можем да гледаме нея.


Защото, признаваме си, освен с това, че е добра актриса, София ни грабна и с поведението си на непринуден, естествен и забавен човек... С две думи: много е яка!

Трайният отпечатък
Аз съм голям фен на сериалите от много отдавна. Нищо, че те от скоро са в своя апогей, както забелязвам. Никога няма да забравя и между другото продължавам да го гледам всеки път, когато отново го въртят по някоя телевизия, моя любим Отчаяни съпруги. Знам, че е леко женски, но съм си говорила с разни мъже, които си признават, че са го гледали, хи-хи-хи. Помня, че когато го гледах на компютъра, всичките му много сезони, въобще не излизах, а тогава бяха годините, в които доста ходих по дискотеки и заведения. Този сериал ме прикова пред екрана. Оттогава, винаги когато си говоря с някой по-голям "разбирач" на сериали и търся препоръка за нов сериал, който да гледам, му казвам: „Абе, искам да е нещо интересно, с интриги, с чувство за хумор, с добра актьорска игра, да ми държи интереса, абе, като Отчаяни съпруги, няма ли някакъв такъв подобен?“. Ами, няма. За съжаление аз лично толкова „мой“ сериал след него не съм гледала, а той си е и дълъг, с много сезони, което е допълнителен плюс за мен като фен. Просто атмосферата, в която ме потапя, улицата Wisteria Lane с всички чудати герои, за мен бе по-интересна от реалния живот. Интригите не спираха, ставаха все по-заплетени и изиграни от прекрасни артисти, а имаше и много смешки. Всичко, което за мен е нужно, за да ми харесва даден сериал. Образите на Бри, Линет, Габи, Сюзън станаха емблематични. Аз не помня имена и сега се учудвам как веднага изникнаха в съзнанието ми, явно сериалът е оставил сериозен отпечатък, щом ги помня.


Истинската бомба
Наскоро ми препоръчаха горещо един нов сериал, който няма субтитри на български и с триста зора намерих на английски. Той е испански, казва се La Veneno. Ето той ме отвя. Много силен, с малко серии, доста хард. Даже не знам как да се изразя – все пак става въпрос за живота на един много известен испански травестит, историята е истинска. Кадрите в него са брутални и е толкова добре направен, въпреки че сцените определено са за над 18-годишна възраст. Аз плаках, смях се с травестите, които бяха невероятни артисти. Испанското кино ми е на сърце още отдавна, то е цветно, ярко, запомнящо се, характерно. Много го харесвам. За мен този сериал е събитие. Не е за всеки, но... за мен е must see. Нямам думи. След него ми беше трудно да се потопя в друга атмосфера, затова сега заложих на един междинен. Така наричам тези разтоварващите, които си пускам, за да заспя по-бързо: Четири сватби и едно погребение. Нищо особено, просто наистина ненатоварващ, в момента се приспивам с него, докато открия новата си находка.

 

Нетърпението
Хм, чакам... с нетърпение чакам... новия сезон на Гениалната приятелка. Много го харесвам. Даже купих книгата, защото ми писна да чакам и искам по-скоро да разбера какво ще се случи там, в Италия... Явно за мен атмосферата и локацията на филмите са много важни. Харесвам как действието не се развива твърде бързо, но сериалът е направен много добре, държи те, живееш с героите там, в Италия. Все пак е по роман и за мен е доста качествено направен на екран, а актьорите също са страхотно подбрани.


Голямото кино
Пианистът, Бебето на Розмари, Китайски квартал, наскоро се светнах за творчеството на Роман Полански и то моментално влезе в златния ми фонд. Това е кино, което харесвам. Тези филми бих гледала пак и пак. Както и някои на Уди Алън, защото там е любимата ми атмосфера, за която говоря постоянно, а и прекрасни женски образи. Но да се върнем на Роман Полански. Гледайки негов филм, той ме оставя в сериозен размисъл и са толкова различни помежду си заглавията, които споменах. И въпреки това си приличат с този почерк на този режисьор, който просто прави хубавото кино. Има незабравими сцени. Така... А от новите за мен Още по едно е върхът. Филм с толкова тежка тематика, направен по този лек и прекрасен начин с чувство за хумор. Тези невероятни артисти и тази музика. За мен това е най-добрият филм за годината и много се радвам, че спечели Оскар за чуждоезично кино. Препоръчвам го с 5 ръце на всеки български режисьор, който смята, че драма се играе драматично, тежко, атмосферата е мрачна, актьорите плачат от първия кадър, а музиката е да си теглиш куршума. Ето такава драма на мен не ми действа. Затова смятам, че този филм е силен, въздействащ и прекрасен. Направен както трябва.


Перфектната роля
Филмът, в който женската роля много ми харесва, но чак ми е смешно да кажа, че бих я изиграла по-добре от Мира Сорвино, която взема Оскар за нея, е Могъщата Афродита на Уди Алън. А Оскар за комедийна роля, всички знаем, се взема много трудно. Но тука нещата са си за Оскар. Тази смешна, чувствителна и шантава проститутка, която тя играе, е роля, която бих изиграла с голям кеф и мисля, че е в моята "палитра".


София в действие
С нетърпение чакам премиерата на Засукан свят, филма на Мариус Куркински, който най-сетне май ще излезе по кината. Гледах го преди 2 години на Киномания, излъчиха го веднъж и после нали всичко спря... Там имам малка, но важна роля и си партнирам с Мариус Куркински, с Димитър Рачков и Димитър Николов. Ми, много е яко! В театъра каня всички на моя моноспектакъл Бонбон в Народния. Там играя в още други готини представления от афиша му. Ново ми е също Убийство без убийство в театър 199. Много си обичам и Терапевти в Сатиричния, и Лъжи ме, обичам те в Сълза и смях. На малкия екран се появявам от време на време в Шоуто на Николаос Цитиридис. Емиии... това е. В момента можете да ме гледате най-вече на живо в театъра, а тези постановки, които споменах, са комедии с щипка сериозност. Когото и да съм поканила на тях, винаги ми е благодарил и е казвал, че много се е смял, но после се е замислил. Ето за това говоря! Радвам се точно на този отзвук след мое представление. Трагикомедията за мен е най-сложният и смислен жанр, любим ми е. Киното ми липсва, много ми се снима. В момента не снимам, но винаги когато някой ме пита: "Добре бе, в кой филм да те гледам?", аз отговарям: "Ами пусни си Шшшт... Попей ми! или Летовници, мисля, че ще ти харесат." Това мога да кажа и на вас.


Мечтата
В бъдеще мечтая да озвуча анимационен филм, нещо като Таласъми ООД. Това е моя отдавнашна мечта, да дам гласа си на някое странно нарисувано същество. Дано някой ден да ми се случи. И като за финал искам да ви кажа: ходете на театър, гледайте и българско кино. Хубаво е!


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098