Мира Мохсен за пътешествията, пространствата и нишките между изкуствата

29 септември 2021 текст Димитър Димитров
Мира Мохсен се изявява като дигитален художник, а сама себе си определя за мореплавател в буквалния и метафизичен смисъл на думата. Умее да плава както в моретата, така и в безграничното пространство. От няколко години се занимава с визуални инсталации, включващи различни техники и медии за изразяване. На 1 октомври в пловдивския Club Fargo Мира, Яница Генова и Теодора Джерекарова от Артера, ни представят Анатомия на пространството – експериментален филм-инсталация, който вплита визуално изкуство, музика, поезия и всички нишки, свързващи ни в едно безвременно и безгранично цяло.


Кое е твоето най-запомнящото се плаване?
Последното в Егейско море. Плавахме в продължение на почти три седмици. Миналата година пък преплавах Черно море почти от край до край. Всъщност, всяко едно пътешествие винаги оставя в съзнанието много траен отпечатък и впечатления за самите места и енергията, която те ти дават и наблюдаваш.

Кога и как започна да се занимаваш с изкуство?
Общо взето винаги съм се занимавала с това, колкото и тривиално да звучи, при това под всякаква форма. Правила съм театър и танци, но рисуването ми е най-силната страна, естествено. Страхотен почитател съм и на музиката, въпреки че свиря доста плахо. Неслучайно във филма включихме музика, която разказва историята на Анатомия на пространството и като звукове, и като музикално послание.

Предстоящият проект Анатомия на пространството е съвместна работа между теб и момичетата от Артера. Как се намерихте с тях?
Историята е отпреди около година. Имах участие в изложба и едно от момичетата от Артера беше видяло мои картини. Свърза се с мен и така започна спорадична комуникация помежду ни. Впоследствие Артера започна да представя независими български артисти. Съответно започнахме да се чуваме, да обсъждаме техните и моите проекти, та от разговор на разговор нещата се развиха по много естествен начин. Така стигнахме и до Анатомия на пространството, която се въртеше при мен като идея, но още не ѝ бях намерила конкретна форма.

Какво би ни разказала за предстоящия проект? Би ли могла да открехнеш леко завесата?
Целият творчески процес беше много естествен и се променяше постоянно, докато не намери своята натурална форма. Братската могила е важна част от самата инсталация и един от основните ѝ обекти. Тя не е само декор, а предоставя и специфични елементи, които са извън физическото.

Тази архитектурна забележителност ме впечатлява още от дете. Това е единствената постройка в България, в която виждаш небето от вътрешността на сградата. Тази концепция е силно свързана и със самата инсталация и всички, които я гледат, ще разберат какво имам предвид.

Аз виждам потенциал във всичко и всички. Обичам да вдъхновявам другите хора. Така реших да включа и още съвременни творци – пловдивската писателка Лора Нейкова написа поема специално за Анатомия на пространството, а музиката на Gravity Co. е много значим компонент. Снимките също не са само наши. Дрон фотографията е дело на екипа на Flying Avocado, който ни партнира.

Като повечето хора, които правят подобни късометражни филми (или по-точно експериментални филми-инсталации), решихме вместо да използваме субтитри, да направим аудио на английски език. В резултат на това има две версии на проекта – българска и английска. Премиерата е този петък на 1 октомври във Fargo в Пловдив, след което проектът ще бъде на разположение в онлайн канала на Артера, както и в Youtube.

Защо според теб все повече съвременни артисти свързват нишките между различни видове изкуство в обща експозиция?
Какво носи това на публиката? Смятам, че всички сме свързани и се вдъхновяваме едни други. Изкуството не е самоцел – то е нещо, което идва и се задържа в теб за известно време, а след това трябва да излезе. Когато твориш с останалите, самата форма на това, което излиза, е доста съдържателна, наситена и многокомпонентна.

Кое е най-сакралното и близко до сърцето ти пространство?
Нямам конкретен отговор. По-скоро винаги ме тегли безграничността. Самото пространство има безграничен потенциал и ние самите сме кондензирано пространство. Винаги съм се асоциирала с огъня и с неговата противоположност – водата, която свързвам до голяма степен с морето, макар то да не е безгранично в буквалния смисъл.

Какво те грабна най-силно в Пловдив, за да се установиш там, въпреки че няма море?
Аз съм родена в Пловдив. Пътувала съм много, живяла съм на много места, но между моята вътрешна душевност и този град има някаква интимност. Пловдив обаче никога не е бил място, където да стоя статично. Той е по-скоро пристан – мястото, на което се връщам, след което пак отплавам нанякъде.

Какви са следващите артистични предизвикателства пред теб?
Мога да кажа, че понастоящем в живота ми се получава някаква трансформация от 2D към 3D изкуство. Напоследък се интересувам по-задълбочено и се занимавам с видеоарт.

Има ли нещо, което не те попитахме, а би искала да споделиш?
Времената напоследък бяха доста трудни за всички. Нашата истинска същност е да осъзнаваме, че всичко е безвременно и отвъд всякакъв център и ограничения. Иска ми се хората да са с по-положителна настройка и виждане към живота, въпреки всички трудности, през които колективно преминаваме в общ мащаб.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.