Камен Калев: За мен "Февруари" е най-добрият ми филм
5 ноември 2021 текст Димитър Димитров
Навръх премиерата на Февруари, най-новия филм на Камен Калев, проведохме откровен и съдържателен разговор с българския режисьор. С какво новата му лента превъзхожда предишните, как и кога го омагьосва вълшебството на седмото изкуство и какви са нуждите и потенциалите на българското кино? Търсим отговорите с Камен Калев, а Февруари ще можем да гледаме на голям екран в България единствено в рамките на идната седмица.
Кога и как решихте да се занимавате с кино?
Като дете започнах да се занимавам с фотография. Това беше още по социалистическо време, когато имаше много хубави кръжоци. Те бяха особено добри и ангажиращи децата формати.
При мен всичко се разви съвсем случайно по време на криеница. Приятелят, с когото играехме, ми каза: „Аз знам къде да се скрием“. Това се случи едно лято в Бургас. Влязохме във фотоателие, където за първи път открих този свят. Спомням си много добре въпросния момент – дори мога да възобновя в пълен детайл миризмата на химикали и как изглеждаше всичко. Още тогава много исках да се запиша. Изгасна токът и нямаше с какво да ме запишат в книгата, но аз бях много настоятелен и накрая намерихме някакъв молив. Години по-късно открихме същата тетрадка, в която се бяхме записали.
Аз съм в много добри отношения с моя първи учител по фотография Борислав Пейков. Оттам насетне започнах да се занимавам доста задълбочено с това. Впоследствие кандидатствах операторско майсторство във ВИТИЗ. Предпочитах фотография, но в последния момент се отказах, защото ми се стори много консервативно и реших да си я запазя като хоби, за да имам пълна свобода и да не се ограничавам в разни идеи за композиции и по-стандартни неща. Уплаших се да не загубя това, което имах, та реших да сменя стратегията и кандидатствах операторско майсторство буквално в последния момент. Те взеха, че ме приеха веднага държавна поръчка – спомням си, че тогава трудно се влизаше. Нямах никакви връзки, а от Бургас влязох на късмет. Всъщност, там за първи път ми се откри светът на киното. По-късно отидох във Франция и започнах от първи курс във филмовата академия в Париж. Така се стигна до това.
Ако трябва да посочите една съществена разлика между образованието в чужбина, конкретно в Париж, в сравнение с това у нас, коя би била тя?
Това съвсем категорично е възможността да се срещаш с професионалисти – хора, които работят в момента. Естествено, хората, които са направили значими неща са важни, и те трябва да присъстват в обучителния курс, но тази особеност в Париж беше най-важна за мен. Всяка година упражненията, които имахме като курсови и дипломни работи, бяха кадрувани от хора, които са дошли за няколко месеца. Те иначе си работят, снимат активно и са отделили време, за да бъдат със студентите и да проведат тези упражнения. Това са много адекватни хора, които са активни в момента, и за мен това е от огромно значение. Това е голямата разлика с училищата в София.
Какво бихте ни разказали за най-новия Ви филм Февруари и за процеса на заснемането му?
Този филм е направен в абсолютна свобода, което за мен беше много важно. Най-вече свободата пред мен самия, без да имам очаквания от зрители и да се надявам на нещо от тях, да им се харесам. Липсваха товарът и стресът какво ще се случи и дали филмът ще бъде успешен. Точно този модел, в който бях, ми помогна да изразя напълно това, което бях замислил като история. В случая това е много лична история, много конкретна и е едно търсене, което е било у мен от много време – не просто филмово търсене, а съвсем човешко. Това е история, която е вдъхновена от живота на дядо ми – този човек продължава да бъде загадка за мен и да захранва любопитството ми. Този свят е бил близък не само като идея, но и като конкретни места и детайли от неговия живот и моето детство на село. Привилегията да изразявам напълно свободно моето желание, да не се ограничавам в схеми, в стандартни драматургии, а просто да конкретизирам и синтезирам това, което съм търсил толкова време, е нещо, което определено се вижда във филма и го различава от много други.
Бих казал, че това за мен е най-добрият ми филм и той трябва да се гледа на кино. Трябва да се използва тази седмица, в която филмът ще бъде на екран от 5 ноември, за да може да се преживее през сетивата. Той е направен, за да бъде видян през сетивата, а не през диалога и през някаква позната драматургия. Направен е така, че човек да се потопи и ако се довери на това, което е на екрана, би намерил път към свои мисли, преживявания и вътрешен диалог.
Казвате, че според Вас това е най-добрият Ви филм. Аз като късен тийнейджър гледах Източни пиеси и тогава това се превърна в моя любим нов български филм. Какво си спомняте от заснемането му?
Източни пиеси е много подобен като изказ. Направен е точно по същия начин – в пълна свобода без товара на масови публични очаквания. Доста интуитивно като Февруари, но с много по-малко опит. Това се вижда, но пък придава на лентата онзи чар на първите филми. Не е напълно осъзнато като снимане, но е много емоционално, много щедро и пак е филм, който беше написан много бързо. Някак естествено се случваше всичко без особени пречки и всяко нещо си идваше на мястото.
Каква според Вас е най-острата нужда на българското кино и какъв е най-големият му потенциал?
Всяка по-малка кинематография, предвид мащаба на страната ни най-просто казано, се нуждае от увереност на авторите да изразяват себе си свободно. Да не повтарят неща, които вече са правени просто защото това ще докара повече зрители, ще се хареса повече и ще бъде по-разбираемо. Авторите не трябв да се страхуват от това да не бъдат разбрани, а да изразят себе си. Когато те изразят нещата свободно, те ще бъдат разбрани. Това е гарантирано. Но те ще носят тази особеност, която само един български автор може да пресъздаде в български филм. Никой португалец или швед не би могъл да я улови и вплете в българска лента.
Според вас киното говори повече на езика на прозата или на езика на поезията?
Поне филмите, които аз харесвам, определено са по-близки до поезията.
Има ли нещо, което не ви попитах, но бихте искали да допълните?
Предстои ни пътуване около филма. Събота вечер тук в Дома на киното ще има среща с екипа, а следващата седмица и в Пловдив, Бургас, Варна и Велико Търново ще се проведат сходни събития. Този филм трябва да се гледа на кино. Ще стои на екран не повече от седмица и после ще е много трудно да се види отново.
Горе Коментари (0)
Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.