Програмата

Очакваме новата българска продукция В сърцето на машината с известна доза нетърпение. Това, че историята е по истински случай, че ни връща обратно във времето и че ще видим такава плеяда от актьори (Христо Шопов, Ивайло Христов, Юлиан Вергов, Александър Сано, Христо Петков, Стоян Дойчев, Владимир Зомбори, Валери Йорданов, Башар Рахал), ни прави още „по-алчни“ за кино. Докато чакахме премиерата да се появи на големия екран, разпитахме Александър Сано за фаворитите му на малкия. Както и защо да гледаме В сърцето на машината веднага щом излезе.

Деян Цвятков е на радара ни далеч преди да научим за премиерата на късометражния му Ви на София Филм Фест на 15 март от 18:00 в Дом на киното. Още с дебютния си Далеч от времето с участието на Алиса Атанасова и Георги Налджиев Деян е награден за най-добра режисура на Barcelona Indie Filmmaking Festival. Лентата е отличена в още два фестивала, а новият Ви извоюва приза за най-добър филм на Berlin Sci-Fi Filmfest. Днес Деян ни споделя и част от визията си за българското кино и разказва повече за дебютния албум на бандата му The Gentlemen.

На 24 февруари от 19:30 в кино Влайкова предстои прожекция на Антракт, организирана от Кинематограф. Ще гостува и самият режисьор Мартин Динков за дискусия на сцена. В този филм има нещо особено, усеща се нова вълна или неизследвана досега посока за българското късо кино. Тази необичайна, но оригинална среща на киното с театъра се оказва много подходящ терен за навлизане в дълбоките води на човешките взаимоотношения. Силното актьорско присъствие на емблеми на българския театър като Ники Сотиров и Анна Петрова със сигурност допринася за отпечатъка, който Антракт оставя у зрителя, но това не е достатъчно обяснение. Има нещо повече в тази история, което организаторите на прожекцията търсят в разговор с режисьора Мартин Динков.

Всеки нормален човек на практика е нормален само отчасти. Всеки носи своите демони и има своите колебания. Къде обаче е медицински очертаната граница, отвъд която говорим за психози, коя е възможно най-разрушителната човешка емоция и имат ли нужда психотерапевтите да ходят на психотерапевти? За тези неща си поговорихме с д-р Светлозар Василев, психоаналитик и преподавател в НБУ, автор на две книги (Огледало на въображението: психоанализа на филмовото изкуство и Съвременна клайнианска психоанализа) и експерт в областта на психоанализата, общественото здраве, изкуството и...киното, което, съвсем естествено, си проправя път из целия ни разговор.

Днес е премиерата на Петя на моята Петя, която трябваше да се състои преди две години на откриването на Sofia Film Fest. Това е и поводът да се върнем точно година назад към любим наш разговор, публикуван оригинално от приятелите ни Uspelite.bg. В кадър е Алиса Атанасова, която изпълнява ролята на Петя Дубарова в лентата на Александър Косев. Младата и талантлива българска актриса има няколко екранни превъплъщения, множество роли и участия на театралната сцена, а от няколко години ни липсва и вдъхновява от тъй близкия, но далечен Берлин.

Добрите традиции в българската анимация издържат проверката на времето и смяната на поколенията и въпреки всичко този най-ярко осенен от въображение и креативност жанр в киноизкуството все още не получава специалното внимание, което заслужава у нас. Затова тук е Свилен Димитров – режисьор, сценарист и художник, чиято любов към рисуването е точно толкова силна сега, когато филмите му дебютират на големите фестивални сцени, колкото е била и на 11-годишна възраст, когато е изработил първата си късометражка. Като мерна единица за таланта на Свилен споменаваме няколкоминутното му анимационно включване в номинирания за Оскар Super size me (2004), преди да се спрем на два от неговите последни проекта – 16-минутният Shell in Love (който преди дни беше излъчен в конкурсната програма на Лондонския международен фестивал за анимационни филми) и оформлението на детската книжка Плюшеното приключение, създадена в сътрудничество с автора Благой Иванов. Използваме ги като повод да чуем равносметката му за изминалата и плановете за следващата година.

През последните години Христо Христозов е сърцето и душата на семейството магьосници, превърнали Дома на киното в едно от най-уютните и приветливи културни средища в България. Привилегията да разговаряме с него ни спечели вълнуващо препускане из цял куп теми – от историята на Дома през епизоди от живот като на кино до българската номинация за Оскар. Приятно четене!

Навръх премиерата на Февруари, най-новия филм на Камен Калев, проведохме откровен и съдържателен разговор с българския режисьор. С какво новата му лента превъзхожда предишните, как и кога го омагьосва вълшебството на седмото изкуство и какви са нуждите и потенциалите на българското кино? Търсим отговорите с Камен Калев, а Февруари ще можем да гледаме на голям екран в България единствено в рамките на идната седмица.

Мира Мохсен се изявява като дигитален художник, а сама себе си определя за мореплавател в буквалния и метафизичен смисъл на думата. Умее да плава както в моретата, така и в безграничното пространство. От няколко години се занимава с визуални инсталации, включващи различни техники и медии за изразяване. На 1 октомври в пловдивския Club Fargo Мира, Яница Генова и Теодора Джерекарова от Артера, ни представят Анатомия на пространството – експериментален филм-инсталация, който вплита визуално изкуство, музика, поезия и всички нишки, свързващи ни в едно безвременно и безгранично цяло.

Познаваме го като Среброто от Братя Мангасарян и Косъма от Под прикритие, но днес се гмуркаме в дълбокото, за да ти разкрием цяла сюрия любопитни подробности за Александър Сано. Защо и как двама бразилци нарушават прикритието му, кои са любимите му европейски актьори и прожекции, какъв концентрат все още не е варил и на кои езици умее да вдига наздравици? Това е малка част от 21 въпроса, които ни подсещат за емблематичната рецепта № 21 на Smirnoff, чиято впечатляваща изложба непременно ще посетим.

"Ходете на театър, гледайте и българско кино. Хубаво е!" Призивът на София Бобчева също е хубав и ние се присъединяваме категорично към него. Но тъй като сме любопитни по природа, не се спряхме дотук, а разпитахме една от най-талантливите български актриси в момента (познавате я от малкия екран, големия екран и голямата театрална сцена) за какво си заслужава да отделим час-два от винаги недостатъчното си време. Както и къде можем да гледаме нея.

На пръв поглед ни се струва, че Диана Димитрова има само едно лице – красотата. На втори и трети обаче откриваме, че любимката от Откраднат живот освен талантлива актриса е и художник, автор на книги, запален активист по социални каузи и истински интересен човек. Какво гледа Диана, когато не е на телевизионния екран, и колко мрачни персонажи мечтае да изиграе, това разбрахме от бързия ни разговор с нея.

Като за сравнително малка държава фестивалният живот у нас е повече от разнообразен, но нямаше да бъде пълен без присъствието на двама души, чиято мисия е да срещат публиката с по-малко познати, но изключително интересни кинематографии от цял свят.

Екип от английска документална поредица се отправя към неназована източноевропейска дестинация, за да снима епизод за пране на пари и корупция. Нещата обаче, съвсем очаквано, излизат извън контрол. Това не е тема от вечерната новинарска емисия (макар че, какво пък, би могла), а сюжетът на една от последните глътки свеж филмов въздух: Дани. Легенда. Бог. Легендата и богът тук са Димо Алексиев, който влиза в ролята на без-це-ре-мо-нен представител на икономическия елит. И докато чакаме кината да отворят врати отново, за да се насладим на добрата игра, препитахме Димо Алексиев за личната му топ видеотека.

Да живееш в интересни времена може и да е проклятие за средностатистическия човек, който предпочита безопасното излежаване на дивана, но е истинска благословия за творците, които приемат предизвикателството да измислят поредното духовно лекарство.

Мария Силвестър застава в центъра на късометражния филм The Tide, в който се носи по течението, докато намира спокойствие и баланс, потънала в себе си.

Ако Юлиан Костов живееше в XV век, без съмнение щяха да го наричат "ренесансова личност". Знаем, че умението да жонглираш между различни житейски и професионални сфери често пъти ограничава разгръщането на пълния потенциал във всяка поотделно, но тук случаят е точно обратният. Юлиан е актьор с повече от 30 заглавия във филмографията си, заснети основно в Щатите и Великобритания.

Чували сме да казват, че великото изкуство е винаги тъжно. Сигурно е така, защото разтърсва по-силно и се загнездва по-надълбоко в съзнанието.

Един от майсторите на магичното изкуство, наречено кино, който умее чудесно да разказва истории и умело да води зрителите си напред-назад из градове, векове и любовни квартири, пристига в София.

Ако си на 19 и ако вече имаш опит не в едно, а в няколко изкуства (цирк, театър, кино), смелостта да огледаш водата и да избереш най-дълбоката част, в която да скочиш, е оправдана.