Програмата

От 14 октомври нататък (когато е премиерата на Съблечи се за вечеря от Марк Камолети) актьорът Юлиян Петров ще заплита невъзможни за разрешаване възли от нелепости и загубени в превода отношения от сцената на Младежки театър Николай Бинев.

"В представления притеснението ми не си личи и слава богу – иначе какво правя изобщо на сцена?!", казва ни, когато повтаряме всеобщото мнение – че изглежда супер уверена и просто цъфти под театралния прожектор. Достатъчно е да минете през по-интимните зали на Сфумато, където Надя играе например внука в Същият ден или рецитира стихове в Актьори срещу поети, за да видите как с лекота свива и без това късата дистанция между себе си и публиката и как смело импровизира, когато куче излае от публиката (истинска история).

Понякога прекалява с видеоигрите, с чийто дизайн първоначално имал идея да се занимава. Съдбата обаче казва друго, след като пред очите му попада Необратимо на Гаспар Ное, а после майка му му пуска Сталкер на Андрей Тарковски (понеже ѝ омръзва от постоянните ужаси, които носи на касетки вкъщи). Тогава Теодор се влюбва в движенията на екрана и окончателно си казва "да, това е готино".

В друг сценарий щяхме да говорим с Мартина след тренировка, но днес я срещаме между две репетиции. След 15 години сериозна игра на футбол тя осъзнава, че се чувства най-добре не на терен, а на сцена. Така се озовава в класа на Цветана Манева.

Не че и той не си почива с филм понякога, напротив. Но все пак предпочита киното със силно въздействие, което те кани да мислиш, да си спомняш, да наблюдаваш емоциите си. С опита си на психоаналитик и преподавател, Светлозар Василев започва преди 9 години срещите Психоанализа и кино с екип от други аналитици: подбират заглавия, които отключват важни наши части, и ги обсъждат със зрителите на публична прожекция. Така киното става ключът към разговор за неща, за които иначе няма много място – преживявания от детството, загуба или интимен епизод. В деня на срещата ни тъкмо излиза от печат и книгата на Светлозар – Огледало на въображението, в която обяснява метода и историята му (подобни срещи има в почти всички европейски държави) и говори за конкретни заглавия. Ако предпочитате да го изживеете сами, на София Филм Фест следват две прожекции с дискусия – на Студена война и Джебчии, а преди това чуйте тук Светлозар, който завърта в кадър темите как гледаме, говорим и преживяваме филми.

"Документалното кино има морални граници – можех да заснема и истинско семейство, но за мен това беше неправилно. Трябва добре да прецениш доколко е редно да взимаш от хората, дори те да ти съдействат." С тази мисъл режисьорът документалист прави лек завой към игралното кино десет години след първия си филм – късият Голешово за обезлюдяващо се планинско село, и пет след втория – Последната линейка на София за тежкото ежедневие на хората от Бърза помощ.

Филмите му са за хора, които водят тиха борба с живота без щастлив обрат. На ръба на документалното кино обаче Шон Бейкър пропуска не само подсладителите, но и изкуствената мелодрама и предава действителността в Щатите, подмината от американската мечта, сякаш я познава отвътре. И това е факт: собствените му житейски падания са почти колкото спечелените битки.

В официалната ѝ визитка пише, че е филмов режисьор, продуцент и основател на Animadocs – независима продуцентска къща с бази в Ню Йорк и Париж. А в неофициалната – че застава зад всяка костелива кауза и разкрива истината за нея щрих по щрих. Мария се вълнува от тежките истории на живия живот, които превръща в анимация и споделя с всеки, отворен да разбере, а работата ѝ разголва проблеми от тук до Саудитска Арабия. Хващаме я в паузата между две пътувания за бърз разговор, който обаче продължи дълго и ни накара да се замислим дълбоко.

Любимият му наш писател е Елин Пелин, но го качваме на заглавие от Йовков, защото му отива повече.

Ако на първо четене името ѝ в главата ви е бяла страница, то е защото първата ѝ книга тъкмо излиза от печат на български. Космонавтите само минават идва в София на 13 септември заедно с Елица и дългата си история – тя пише романа в Париж, където живее и завършва творческо писане и кино, печели награда Андре Дюбрьой за дебют и е номинирана за Флор (основана от Бегбеде), Рьоне Флане и 111-а страница.

Може би вече сте чували някои от следващите факти – например как е бил психиатър, когато му подаряват камера или как новината, че е селектиран в Кан попада в спама му, а след необичайното мълчание оттам се обаждат с въпроса "Защо не реагирате, не се ли радвате?". "Разбира се, че се зарадвах", казва ни Стефан Командарев, който изпраща новия си филм Посоки с груб монтаж и сключени пръсти, за да не изпусне срока, защото "човек трябва да поема рискове, иначе нищо не става".

Наскоро нахлухме в Петък точно в пет, за да вкараме бърз хумор в дългия си следобед с двата сезона на шоуто в YouTube. Така попаднахме на Обръщение към нацията – видео, което пренасочва към Indiegogo кампания с отворена касичка за сезон три.

Върхови нотки: шамар, събуждащ съзнанието, счупено стъкло, полирана стомана на оръжие подпалва зимно небе, износени подметки в общежитие, пропадане. Сърцевидни нотки: студена пот, избила през нощта, следи от изгоряло по напукана настилка, анти е новият секс, гора, преследване в заешката дупка. Базови нотки: прибиране на спусъка, вълна от прахоляк, внезапни спомени, време, което не помръдва.

Пали се по филмите покрай баща си, но поддържа фитила сам: учи кинознание в НАТФИЗ, защитава дипломна работа за "киното на реанимираните мъртви" и споделя наблюдения за всичко страшно (хубаво), което го провокира, в сайта на Operation Kino. Иначе харесва Бергман, Линч, Рефн и Полански, но "ако трябва да съм спец в нещо, то е как се развиват жанровете и как социалната среда и епохата се отразяват на екрана". Точно заради това днес питаме Благой за главните тенденции, които е уловило окото му в последно време, а той чертае със скалпела седем посоки – от споделената вселена на супергероите през социалния хорър до умната фантастика и фактора Китай.

снимка: Иван Гаков

Срещаме се дни преди да потегли към Юта, за да види документалния си филм Пощальонът (The Good Postman) в конкурсната програма на Sundance. Само дотук вече сме извикали голямо "браво", но успехът му е дори по-голям, защото журито рядко селектира филми, вече преминали през друг важен фестивал. В случая, IDFA в Амстердам или "Кан на документалното кино", както го нарича Тонислав, който попада в програмата му и през 2013 с История за храната и душата.

"Най-добре се изразявам в работата си, иначе говоря трудно", казва ни на финала и благодари на всички, които във времето са обогатили речника й на сцена и пред камера. Списъкът е дълъг, но започва с проба-грешка в Сфумато и продължава със снимачната площадка на режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева, където получава пълна свобода да забрави мотамо сценария. Този подход, изглежда, е в целта – срещу ролята й в техния Урок се трупат награди за най-добра актриса от Франция до Индия, а сега чакаме втора купчина и за общата им Слава. Преди филмът да затвори фестивалната си обиколка като открие Киномания на 17 ноември, срещаме Маргита за един обяд време извън комфортната й зона – няма камера, нито публика, само тих разговор за урока по добър провал, ужаса да се гледаш на екран и срамежливостта като добродетел.

Искахме да говорим с нея, още когато отворихме стихосбирката ѝ Хълбоци и пеперуди. Но моментът отлетя. Сега се сещаме пак, а Августин Господинов ни пише "Тя е пич, ще се разберете" в месинджър и пуска в следващия балон телефона на Ирена Иванова или Рене Карабаш, както ви харесва.

Докато той остава в сянка, обективът му дава светлина на филми като Цветът на хамелеона, Виктория, Подслон,  Урок, Безбог и Асансьор за пациенти – или, да, каймакът на киното ни напоследък. Гилдията го хвали с награди за операторско майсторство, а ние – като гледаме и си мислим "това е снимано страшно добре". Отскоро си го казваме и на музикален фон с клиповете на Jeremy? и Bears and Hunters, минали пак през неговата леща.

Посреща ни с "питайте, каквото ви е на сърце" и само след реплика разбираме, че е напълно сериозен. Разказва разпалено – като стар приятел, с когото имаме много за наваксване, но мисълта му непрекъснато бяга към Никой – режисьорският му пълнометражен дебют, финансиран изцяло от няколко спонсори и зрители в Indiegogо.

Днес го чуваме слабо в другия край на телефонната линия, но на 16 май в Арена Армеец звукът ще е кристален, а той – на един поглед пред нас.