Деян Цвятков за премиерата на "Ви" и новите технологии в киното

9 март 2022 текст Димитър Димитров
Деян Цвятков е на радара ни далеч преди да научим за премиерата на късометражния му Ви на София Филм Фест на 15 март от 18:00 в Дом на киното. Още с дебютния си Далеч от времето с участието на Алиса Атанасова и Георги Налджиев Деян е награден за най-добра режисура на Barcelona Indie Filmmaking Festival. Лентата е отличена в още два фестивала, а новият Ви извоюва приза за най-добър филм на Berlin Sci-Fi Filmfest. Днес Деян ни споделя и част от визията си за българското кино и разказва повече за дебютния албум на бандата му The Gentlemen.



Кога, как и защо започна да се занимаваш с кино?
Още от малък много исках тъкмо това. Спомням си как веднъж казах на майка ми, че първо ще спечеля Оскар и с парите от него ще отида в Космоса. Винаги съм искал да съм режисьор и от малък се занимавам с творчество. Като хлапе издадох една детска книжка с детски разкази – казваше се Орехово царство.

Това винаги ми е било мечта, но когато завършвах гимназия, си казах, че съм твърде незрял, за да съм режисьор, тъй като това си е сложна професия. Тъкмо тогава нещо ме зарибиха по актьорското майсторство. Кандидатствах, приеха ме и имах амбицията да стана актьор, но впоследствие се върнах към лоното на своите мечти.

Какво мечтаеш да оставиш след себе си като наследство в амплоато на режисьор?
Имам един грандиозен план, който е свързан не толкова лично с мен, колкото с българското кино. Може би това е изцяло мое си виждане, но по-голяма част от нашите филми представляват социални драми, в които показваме мизерията в България. Полагам всякакви усилия, за да разработя свой стил и намеря начина, по който да покажем по-позитивните истории, по-положителната страна на България. Тук има дори малко политически нюанс, защото кино се прави, за да се ходи на фестивали. Фестивалите обикновено очакват от Източна Европа филми, които засягат тъкмо мизерията, недоимъка и проблемите на най-нуждаещите се. Това е нещото, което генерира идеите на творците в областта на киното, защото в крайна сметка когато направим филм, искаме да получим одобрение от западноевропейците, които са доста по-напред с киното. Те търсят такъв продукт от нас и ние попадаме в един порочен кръг да създаваме онова, за което има търсене. То не е задължително творчеството, от което българската публика има нужда.

Основната ми пътеводна звезда е да се опитам онези истории и онзи начин за излизане от въпросния порочен кръг. Иска ми се да започнем да правим хубави филми, които са хем стойностни, хем да са масови. Много съм щастлив, че вече имаме все повече и повече такива български филми. Иска ми се и да имаме нещо отличително за българското кино, което излиза от клишето на очакванията към нас и има някаква хубава стойност за публиката.

Има ли някоя позитивна история за България, която би се радвал да споделиш с публиката?
Аз също съм във водовъртежа на негативните неща може би защото самите медии твърде много наблягат на тези работи. Има една много хубава и забавна история отпреди години. Провежда се някакво обучение на френски командоси в България. Пускат ги някъде в царевичака и изведнъж някакви наши хора ги виждат в полето и решават, че им крадат царевицата. Хванали и просто ги пребили от бой. Това ми се стори гениално за по-комичен и ситуационен филм.

Честно казано, затова и моите филми се развиват в някакви по-алтернативни реалности. Много ми е трудно да се абстрахирам от всичко, което медиите бълват, и да намеря някоя по-позитивна и човешка история, която да показва някакъв по-съвременен и по-позитивен образ на средната класа. Както, да речем, има много западни филми, в които гледаме интелигентна, по-богата и стилна средна класа. Чисто кинематографично и приятно за окото е да гледаме хубави образи. За нещастие в България тази висока средна класа, която е по-добре икономически, обикновено се състои от мутри, чиито истории не са ми толкова интересни.

В кои моменти ти се приисква всичко просто да спре като в Далеч от времето?
Всъщност, много се чудя дали това нещо е правилно. Дали трябва всичко да спре? Може би най-хубавото в нашия живот е, че той е като една река, която постоянно тече ли, тече и ние не можем да се спрем, а просто се носим по нея. Не мисля, че има моменти, в които искам да спирам времето. Щастлив съм, че те отминават. Наличието на рамка за всеки момент, който има начало и край, всъщност го прави истински.


Би ли ни споделил мъничко за късометражната лента Ви, която получи награда от Berlin Sci-Fi Filmfest и предстои да я видим на Sofia International Film Fest? Какво би казал на публиката, за да дойде да го гледа?
Това е един късометражен филм в алтернативна реалност, която е ретро-футуристична. Става дума за тази система Ви, която превръща сънищата на служителите в сметателна мощ за компютрите. Това е заявка за един много интересен свят. Чисто естетически е добре издържано – постигнахме хубава динамика със страхотни актьори във филма. С нетърпение очаквам хората да могат да го гледат.

Vi (Short film) Trailer from Deyan Tsvyatkov on Vimeo.



Какво можем да очакваме от теб и бандата ти The Gentlemen в бъдеще?
The Gentlemen излязоха с първия си албум The Very Best, който може да се намери в YouTube. Това е нещо изключително, което силно ни радва. Ние не сме много по планирането на нещата. Живеем за момента и сме по-скоро live банда. Ако хората се кефят, могат да ни следят и с малко късмет ще разберат кога и къде свирим на живо. Последният ни концерт беше толкова хубав! Направихме премиера на албума си в бар Петък и беше изключително приятно. Ние много често се събираме, за да правим музика, но си свирим изцяло за кеф, без да имаме някакви конкретни стратегии как да се развием като банда, как да се наложим и така нататък. Когато свирим на сцена, удоволствието се вижда и от отсрещната страна и е много приятно.


Какво можем да очакваме от теб като режисьор в бъдеще? Разработвам различни идеи. Мисля как късометражният филм Ви би могъл да се реализира като пълнометражен. Търся някакви решения и варианти за него. Сега ми е много интересно да експериментирам с една 360-градусова камера. Преди няколко дни си я взех, за да видя как е възможно да се снима видео и как се разказва история в 360-градусова среда. Това и VR сетовете тепърва ще навлизат като технология. Страшно интересно ми е, защото това все още не е развивано като кино език.

Аз самият всичко, което съм научил в този живот, съм си го научил в общи линии сам. Не съм много добър в ученето и обработването на информация от учебник. Надявам се, че мога да измисля нещо и да предам нататък човешко знание как можем да се справяме с технологиите. За киното е много интересно, че то е тясно свързано с технологията. Ние виждаме как те се развиват заедно. Художественият език се развива на база развитието на технологиите. В самото кино има включена много техника. Много хора говорят, че ни предстои един допълнителен скок с тази виртуална реалност и хората до известна степен ще заживеят в нея. Това е и една от темите на късометражния филм Ви. Изключително любопитно ми е да експериментирам и проследявам развитието на всичко това.

Кои режисьори по света и у нас най-силно са ти повлияли или пък са те вдъхновили?
 Аз не съм от хората, които си имат или следват някакви идоли. Все пак някои режисьори и генерално творци супер много ми харесват. На първо място е Пикасо. За мен той е дефиниция на творец. Що се отнася до кино, много харесвам Ридли Скот. Най-вече като визуален подход към нещата и изграждането на едни детайлни светове, на които самият той е бил сценограф. Мисля, че години наред е работил като сценограф преди да стане режисьор. Освен това, още в детството ми съм гледал доста филми като тези на Спилбърг – предимно динамични и наситени с приключенски светове. Това е нещо, което винаги ме е вдъхновявало и продължава да е така до днес.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.