• Юлиан Костов: Гражданин на света

    3 декември 2020

    текст Таня Трендафилова снимка Аз, вещицата © Sky Atlantic

    Ако Юлиан Костов живееше в XV век, без съмнение щяха да го наричат "ренесансова личност". Знаем, че умението да жонглираш между различни житейски и професионални сфери често пъти ограничава разгръщането на пълния потенциал във всяка поотделно, но тук случаят е точно обратният. Юлиан е актьор с повече от 30 заглавия във филмографията си, заснети основно в Щатите и Великобритания.
  • .
  • Дявол да го вземе, трябва да бъдете добри

    5 ноември 2020

    текст Дани Николова снимка Адриана Янкулова

    Чували сме да казват, че великото изкуство е винаги тъжно. Сигурно е така, защото разтърсва по-силно и се загнездва по-надълбоко в съзнанието.
  • Многото животи на режисьора: Жан-Жак Ано

    22 октомври 2020

    Един от майсторите на магичното изкуство, наречено кино, който умее чудесно да разказва истории и умело да води зрителите си напред-назад из градове, векове и любовни квартири, пристига в София.
  • Кино на сетивата

    8 октомври 2020

    Ако си на 19 и ако вече имаш опит не в едно, а в няколко изкуства (цирк, театър, кино), смелостта да огледаш водата и да избереш най-дълбоката част, в която да скочиш, е оправдана.
  • Какво гледа Юлиян Петров

    24 септември 2020

    текст Дани Николова

    От 14 октомври нататък (когато е премиерата на Съблечи се за вечеря от Марк Камолети) актьорът Юлиян Петров ще заплита невъзможни за разрешаване възли от нелепости и загубени в превода отношения от сцената на Младежки театър Николай Бинев.
  • Зад кулисите с Надя Керанова

    17 октомври 2019

    текст Виолета Иванова снимки Севда Семер

    "В представления притеснението ми не си личи и слава богу – иначе какво правя изобщо на сцена?!", казва ни, когато повтаряме всеобщото мнение – че изглежда супер уверена и просто цъфти под театралния прожектор. Достатъчно е да минете през по-интимните зали на Сфумато, където Надя играе например внука в Същият ден или рецитира стихове в Актьори срещу поети, за да видите как с лекота свива и без това късата дистанция между себе си и публиката и как смело импровизира, когато куче излае от публиката (истинска история).
  • 24 думи в секунда с Теодор Фичев

    18 април 2019

    текст Кристина Йорданова снимка Емил Граничаров

    Понякога прекалява с видеоигрите, с чийто дизайн първоначално имал идея да се занимава. Съдбата обаче казва друго, след като пред очите му попада Необратимо на Гаспар Ное, а после майка му му пуска Сталкер на Андрей Тарковски (понеже ѝ омръзва от постоянните ужаси, които носи на касетки вкъщи). Тогава Теодор се влюбва в движенията на екрана и окончателно си казва "да, това е готино".
  • Нещата от живота: Мартина Апостолова

    11 април 2019

    текст и снимки Севда Семер

    В друг сценарий щяхме да говорим с Мартина след тренировка, но днес я срещаме между две репетиции. След 15 години сериозна игра на футбол тя осъзнава, че се чувства най-добре не на терен, а на сцена. Така се озовава в класа на Цветана Манева.
  • Киносалон в подсъзнанието: Светлозар Василев

    21 март 2019

    текст Севда Семер

    Не че и той не си почива с филм понякога, напротив. Но все пак предпочита киното със силно въздействие, което те кани да мислиш, да си спомняш, да наблюдаваш емоциите си. С опита си на психоаналитик и преподавател, Светлозар Василев започва преди 9 години срещите Психоанализа и кино с екип от други аналитици: подбират заглавия, които отключват важни наши части, и ги обсъждат със зрителите на публична прожекция. Така киното става ключът към разговор за неща, за които иначе няма много място – преживявания от детството, загуба или интимен епизод. В деня на срещата ни тъкмо излиза от печат и книгата на Светлозар – Огледало на въображението, в която обяснява метода и историята му (подобни срещи има в почти всички европейски държави) и говори за конкретни заглавия. Ако предпочитате да го изживеете сами, на София Филм Фест следват две прожекции с дискусия – на Студена война и Джебчии, а преди това чуйте тук Светлозар, който завърта в кадър темите как гледаме, говорим и преживяваме филми.
  • Нещата от живота: Илиян Метев

    20 септември 2018

    текст Виолета Иванова снимка Светослав Драганов

    "Документалното кино има морални граници – можех да заснема и истинско семейство, но за мен това беше неправилно. Трябва добре да прецениш доколко е редно да взимаш от хората, дори те да ти съдействат." С тази мисъл режисьорът документалист прави лек завой към игралното кино десет години след първия си филм – късият Голешово за обезлюдяващо се планинско село, и пет след втория – Последната линейка на София за тежкото ежедневие на хората от Бърза помощ.
  • На гърба на Дисниленд

    29 март 2018

    текст Евелина Иванова

    Филмите му са за хора, които водят тиха борба с живота без щастлив обрат. На ръба на документалното кино обаче Шон Бейкър пропуска не само подсладителите, но и изкуствената мелодрама и предава действителността в Щатите, подмината от американската мечта, сякаш я познава отвътре. И това е факт: собствените му житейски падания са почти колкото спечелените битки.
  • Историите от живота: Мария Станишева

    14 декември 2017

    текст Евелина Иванова

    В официалната ѝ визитка пише, че е филмов режисьор, продуцент и основател на Animadocs – независима продуцентска къща с бази в Ню Йорк и Париж. А в неофициалната – че застава зад всяка костелива кауза и разкрива истината за нея щрих по щрих. Мария се вълнува от тежките истории на живия живот, които превръща в анимация и споделя с всеки, отворен да разбере, а работата ѝ разголва проблеми от тук до Саудитска Арабия. Хващаме я в паузата между две пътувания за бърз разговор, който обаче продължи дълго и ни накара да се замислим дълбоко.
  • По жицата с Александър Бенев

    2 ноември 2017

    текст Емануела Иванова снимки Анелия Тодорова

    Любимият му наш писател е Елин Пелин, но го качваме на заглавие от Йовков, защото му отива повече.
  • Нещата от живота: Елица Георгиева

    7 септември 2017

    Ако на първо четене името ѝ в главата ви е бяла страница, то е защото първата ѝ книга тъкмо излиза от печат на български. Космонавтите само минават идва в София на 13 септември заедно с Елица и дългата си история – тя пише романа в Париж, където живее и завършва творческо писане и кино, печели награда Андре Дюбрьой за дебют и е номинирана за Флор (основана от Бегбеде), Рьоне Флане и 111-а страница.
  • Нещата от киното: Стефан Командарев

    8 юни 2017

    текст Наталия Иванова снимка Анелия Тодорова

    Може би вече сте чували някои от следващите факти – например как е бил психиатър, когато му подаряват камера или как новината, че е селектиран в Кан попада в спама му, а след необичайното мълчание оттам се обаждат с въпроса "Защо не реагирате, не се ли радвате?". "Разбира се, че се зарадвах", казва ни Стефан Командарев, който изпраща новия си филм Посоки с груб монтаж и сключени пръсти, за да не изпусне срока, защото "човек трябва да поема рискове, иначе нищо не става".
  • Плейлистът на Китодар Тодоров

    13 април 2017

    текст Емануела Иванова снимка Анелия Тодорова

    Наскоро нахлухме в Петък точно в пет, за да вкараме бърз хумор в дългия си следобед с двата сезона на шоуто в YouTube. Така попаднахме на Обръщение към нацията – видео, което пренасочва към Indiegogo кампания с отворена касичка за сезон три.
  • Усещане за омраза

    16 февруари 2017

    текст Нaталия Иванова

    Върхови нотки: шамар, събуждащ съзнанието, счупено стъкло, полирана стомана на оръжие подпалва зимно небе, износени подметки в общежитие, пропадане. Сърцевидни нотки: студена пот, избила през нощта, следи от изгоряло по напукана настилка, анти е новият секс, гора, преследване в заешката дупка. Базови нотки: прибиране на спусъка, вълна от прахоляк, внезапни спомени, време, което не помръдва.
  • Дисекция на киното: Благой Иванов

    2 февруари 2017

    текст Наталия Иванова

    Пали се по филмите покрай баща си, но поддържа фитила сам: учи кинознание в НАТФИЗ, защитава дипломна работа за "киното на реанимираните мъртви" и споделя наблюдения за всичко страшно (хубаво), което го провокира, в сайта на Operation Kino. Иначе харесва Бергман, Линч, Рефн и Полански, но "ако трябва да съм спец в нещо, то е как се развиват жанровете и как социалната среда и епохата се отразяват на екрана". Точно заради това днес питаме Благой за главните тенденции, които е уловило окото му в последно време, а той чертае със скалпела седем посоки – от споделената вселена на супергероите през социалния хорър до умната фантастика и фактора Китай.

    снимка: Иван Гаков
  • В кадър: Тонислав Христов

    19 януари 2017

    текст Нaталия Иванова

    Срещаме се дни преди да потегли към Юта, за да види документалния си филм Пощальонът (The Good Postman) в конкурсната програма на Sundance. Само дотук вече сме извикали голямо "браво", но успехът му е дори по-голям, защото журито рядко селектира филми, вече преминали през друг важен фестивал. В случая, IDFA в Амстердам или "Кан на документалното кино", както го нарича Тонислав, който попада в програмата му и през 2013 с История за храната и душата.
  • В кадър: Маргита Гошева

    3 ноември 2016

    текст Наталия Иванова снимки Анелия Тодорова

    "Най-добре се изразявам в работата си, иначе говоря трудно", казва ни на финала и благодари на всички, които във времето са обогатили речника й на сцена и пред камера. Списъкът е дълъг, но започва с проба-грешка в Сфумато и продължава със снимачната площадка на режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева, където получава пълна свобода да забрави мотамо сценария. Този подход, изглежда, е в целта – срещу ролята й в техния Урок се трупат награди за най-добра актриса от Франция до Индия, а сега чакаме втора купчина и за общата им Слава. Преди филмът да затвори фестивалната си обиколка като открие Киномания на 17 ноември, срещаме Маргита за един обяд време извън комфортната й зона – няма камера, нито публика, само тих разговор за урока по добър провал, ужаса да се гледаш на екран и срамежливостта като добродетел.