Какво гледат Ангел и Здравко от Позор



16 април 2021 текст Таня Трендафилова
Като за сравнително малка държава фестивалният живот у нас е повече от разнообразен, но нямаше да бъде пълен без присъствието на двама души, чиято мисия е да срещат публиката с по-малко познати, но изключително интересни кинематографии от цял свят.


Ангел Хаджийски, Здравко Григоров и тяхното сдружение Позор стоят зад фестивалите Sofia MENAR, Кино за пътешественици и Sofia Biting Docs, но често ще ги видите да помагат в организацията на други големи кинофоруми – ей така, от спортсменство и любов към филмите. Че са киномани, е ясно, а другите им големи страсти включват пътешествия, орнитология и кулинария (е, поне на едната половина от тях). И докато ситуацията с киносалоните и пътуванията в момента е малко сложна, не им остава друго, освен да подготвят проекти... в кухнята. Ние пък ги хванахме да разкажат какво върви на екрана междувременно.

Всичко, което ни препоръчват може да светне от екрана на телевизорите The Frame на Samsung, които изключени събират любимите ви снимки или произведения на изкуството след финалните надписи. Избора на рамка също оставят на вашето въображение.

Сериалът – откритие
Не знаем дали защото някога ни караше да залепваме за телевизора и с отворена уста да чакаме какво ново ще се случи в мистериозния Туин Пийкс, но и до днес това е сериалът, който горещо препоръчваме. Само като си припомним какъв актьорски състав имаше по онова време, когато тв и киноактьорите не прескачаха от малкия към големия екран, както сега – направо си е задължителен. Преди време дори се сприятелихме в социалните мрежи с част от актьорите и до днес от време на време разменяме по някоя дума с Джеймс Маршъл (Джеймс) и Кими Робъртсън (Луси). Това е култовият сериал за нас.
Здравко: В редките случаи, в които гледаме сериали, двамата се забавляваме с испанския Новите съседи и производните му. От време на време аз гледам Приятели, а Ангел възмутено недоволства от записаната публика и смеха, който се лее от екрана. На мен сериалът си ми е смешен и вече над 20 години продължавам да го гледам с удоволствие.
Ангел: Имам пристрастия към турския език и култура и се радвам, че новото турско кино дава силен отпор на турските сериали.


Последният сериал
Последният сериал, който изгледахме от началото до края, беше Людмила Гурченко – за голямата руска актриса. Не знаехме за тежкия живот, който е имала тази борбена жена – проблеми с властите, няколко брака, постоянно търсене на любовта, подходящи и неподходящи роли... Припомнихме си за едни отминали времена, които вече ни се струват безкрайно далечни. Времена, в които имаше големи звезди като Гурченко, каквито днес рядко изгряват. Препоръчваме го специално на хората, които се занимават с изкуство.

 

В очакване на важния филм
От няколко години следим изкъсо един ирански актьор – Навид Мохамадзаде. До края на годината предстои да излезе новият му филм Нощ. Интериор. Стена (Shab, Dakheli, Divar) на режисьора Вахид Джалилванд. Двамата имат един брилянтен филм досега – Без дата и подпис, за който Мохамадзаде взе наградата за най-добър актьор, а Джалилванд за най-добър режисьор от фестивала във Венеция. Та този филм се надяваме да е един от акцентите на MENAR догодина, а също така предвиждаме да направим и панорама с филми на Навид Мохамадзаде.


Старо, но златно
Здравко: Много е трудно това с препоръките на филми. Наскоро се замислих, че два от любимите ми филми: Изкуплението Шоушенк и Криминале, излизат на екран през 1994. Поразрових се малко и си припомних, че това е годината, в която се появяват: Изпепелени от слънцето, Преди дъжда, Скорост, Четири сватби и едно погребение, Форест Гъмп, Кралица Марго... май вече няма такива силни години. Въобще все по-рядко ни се случва да препоръчваме нови филми. Малко носталгично се обръщаме към класиките от миналия век.
Ангел: Откакто превеждаме филми, гледам на киното различно. По-рядко ми харесва това, което гледам, но пък успявам да видя и осмисля неща, на които иначе не бих обърнал внимание. Понякога ми липсва да гледам кино и да трупам впечатления, без да съм обременен от това кой е режисьорът, какви награди и какъв рейтинг има филмът, кой играе в него и дали са добре преведени субтитрите. Така едно време гледах Аризонска мечта заради странната обложка на видеокасетата и го помня до днес. Радвам се, че благодарение на събитията, които правим, открих и имам възможност да следя иранското кино. За мен то е един различен свят. Веднъж отвориш ли очи към него, няма връщане назад.


Пресни впечатления
Цяла година сме леко встрани от холивудските филми, затова, като наближи сезонът на наградите, гледаме да наваксаме. Тази година заглавията, които ни направиха най-голямо впечатление, не са особено холивудски. Ако трябва да изберем три, то това ще са Още по едно на Томас Винтерберг, Минари на Лий Чън и Земя на номади на Хлое Жао, като стискаме палци последният да вземе и статуетката за най-добър филм. Невероятна Франсис Макдорманд! Семпъл, с много силно послание, смазващ на моменти, за един свят, в който да се държиш човешки става все по-непознато. Не бяхме гледали 120 удара в минута на Робин Кампийо, хванахме го случайно по телевизията, много ни хареса. Главният актьор Науел Перес Бискаярт ни върна много години назад, когато още започвахме да се занимаваме с кино и той участваше в един аржентински филм – Лепило, който пък ние разпространявахме. Бяхме си изрязали 10 стикера, които залепихме из телефонни кабини (смятайте колко отдавна е било), като всеки стикер беше вход за филма.

 

Един снимачен ден
Здравко: Ако можех да вляза в някоя продукция, бих искал да съм част от екипа на Гранд хотел Будапеща на Уес Андерсън. Не да изпълнявам някоя конкретна роля, а просто някак невидимо да се докосна до всички тези невероятни актьори, да се порадвам на всеки елемент от тази шеметно-убийствено-оставяща-те-без-дъх сценография и да опитам от онези неустоими бонбони Мендл.


Нещо се готви
Здравко: При мен пандемията нахлу с една печка, каквато години наред отказвахме да купим, защото си мислех, че няма да имам време за готвене. Но през последната година – свободно време колкото искаш. Та много често започнах да си почивам край печката, а супите, мусаката, яхниите и сладкишите ми станаха най-добри приятели. Надявам се, че скоро няма да се разделим. А покрай тяхната поява започнахме да се събираме все по-често у дома с реалните ни приятели. Караме го на домашни сбирки с домашно приготвени вкуснотии.

Бъдещи творчески
През лятото по всяка вероятност ще направим едно реално издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR. През януари проведохме 13-ото издание онлайн и имаше такава гледаемост, че сериозно се изненадахме. Онлайн платформите предлагат предимството да стигнеш до много повече зрители из цялата страна и занапред мислим да оставим тази възможност за представяне на филмите от фестивала. Все пак атмосферата, която цари в салона, е доста по-различна от тази у дома, но се опитахме да пренесем фестивалния живот и в социалните мрежи, където стотици зрители коментираха филмите. Създадохме много нови приятелства – този път виртуални, но се надяваме скоро да станат и реални.
Здравко: Миналата година обединих кулинарната си страст с киното и на няколко пъти изненадахме зрителите със сладкиш-комплимент, с който прожекцията им да е по-сладка. Мислим и тази година да продължим със сладките кинопрожекции.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098