Апокалипсисът идва в 6 вечерта

Апокалипсисът идва в 6 вечерта


Оригинално заглавие: Апокалипсисът идва в 6 вечерта

театрална постановка
от Георги Господинов
Постановка: Маргарита Младенова
Сценография и костюми: Даниела Ляхова
Музика: Асен Аврамов
С: Илка Зафирова, Светлана Янчева, Владимир Пенев, Малин Кръстев, Пенко Господинов, Стоян Младенов, Никола Мутафов
В късния октомври един град е в парализа, под заплахата на невидим снайперист. Хората са залепени за телевизорите, за извънредните вечерни новини в 6. Това е и предпочитаното време на убийствата, и часът, в който се събуждат демоните на страха и самотата, излизат наяве дълго премълчавани тайни, час на внезапни откровения и отмъщения. Всеки би могъл да е убиец. И жертва.
Истории за това как минаха 90-те и как влязохме в новото хилядолетие с по един микроапокалипсис в аванс.
Георги Господинов


Дори да не са наясно какво се е объркало с поколението на прехода, бъдещите историци ще имат богат материал за анализ, благодарение на текстовете на Георги Господинов. Не е изключение и пиесата му Апокалипсисът идва в 6 вечерта, пренаселена с образи на неуспеха, несигурността, лутането в пространството, времето и себе си.
Кризата на проваления човек е важна и за режисьора Маргарита Младенова и пре­сечната точка в търсенията на двамата ражда успешен, постмодернo фрагментарен и емоционалeн театрален продукт. В него участва актьорската двойка от нейния Мъртвешки танц по Стриндберг, но тук Светлана Янчева и Владо Пенев играят полу­успелите, полупровалили се български емигранти. С тях са оглушаващата, решена да чуе за последно най-важното от този свят, убиецът на акордеони, непорасналото момче от пясъчника и невидимият мъж. Всички те притичват и се разминават пред декор от големи статични масиви, върху които е изписана самата пиеса и монолозите в нея. Динамични са само малките телевизионни екрани, които едновременно наблюдават и са наблюдавани от героите и публиката. Както вече споменахме, всички персонажи са свързани от неуспеха, тъгата, носталгията към изгубената надежда за любов и щастие. Тъгата е поднесена на тънката граница между черната ирония и сантимента, създавайки поетична сплав от сълзи и смях. Един град със своите обитатели, един снайперист, чието оръжие е безобидно като детско фенерче пред раните, които сами си нанасяме. Тук микроапокалипсисите от 90-те стават макротрагедии 10 години по-късно. В Апокалипсисът идва в 6 вечерта полусъществува онова изгубено поколение между Системите, заклещено във всепоглъщащ, вечен преход.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.