Ромео и Жулиета

Ромео и Жулиета




театрална постановка
от Уилям Шекспир
Режисьор: Николай Ламбрев
Сценография и костюми: Нина Пашова
Музика: Дони-Добрин Векилов
Танц: Мила Искренова
Сценичен бой: Камен Йорданов
С: Милен Миланов, Йордан Алексиев, Явор Бахаров, Радина Кърджилова, Стойко Пеев, Мирослав Косев, Георги Къркеланов, Ангел Генов, Веселин Анчев, Илия Добрев, Тигран Торосян, Гергана Данданова, Антоанета Добрева – Нети, Екатерина Стоянова, Албена Колева, Михаил Петров, Александър Алексич, Ивайло Димитров, Константин Соколов, Тодор Димитров, Аделина Петрова, Ина Георгиева, Станислава Николова
Снимки: Иван Дончев
Ромео и Жулиета – трагедията на една невъзможна любов или историята за последствията от омразата между два рода. Вълнува ли ни темата в прагматичния, кариеристичен свят на 21-я век? Във века на компютрите и виртуалната любов? В света на офис хората – безчувствени роботи и статични пластмасови манекени. На комерса и краткотрайните секс връзки? Пиесата е от най-интерпретираните ранни творби на Шекспир във всички жанрове – театър, филм, балет, опера, музика. Към нея се хвърля и режисьорът Николай Ламбрев-Михайловски с идеята, че ни показва нова трактовка.


“Днес е поставена под съмнение дарбата ни да обичаме. Не на всеки е даден този талант да го може”, твърди той. Ще се съгласим ли? Вероятно – да. Твърде често загърбваме чувствата на другия и действаме по инстинкт. Враждата между Монтеки и Капулети не е обоснована дори у Шекспир, тя е константна даденост – отколешна, с жертви, непредсказуема. Затова и сценографът Нина Пашова е курдисала тепих в средата на сцената. Да, и днес има омраза и ненавист. Със сигурност развоят не би стигнал дотам, че да се самоумъртвят влюбените, но въпросът за устояването на чувството си остава отворен.
Различното в тази постановка е по-скоро в плоскостта на персонажите, виждането за и изграждането на характерите им. Това е от Шекспировите заглавия, за които актьорският избор на двамата основни герои (заради тяхната емблематичност) е труден и любопитен – обикновено знаков в кариерата на изпълнителите. Режисьорският избор е паднал върху професионализма на вече достатъчно известните от киното и телевизията Явор Бахаров и Радина Кърджилова (Стъклен дом, TILT). Какво е превъплъщението им на сцената обаче? Жулиета е експанзивна и необуздана, стигаща до нервност и крясъци. Често тя като че ли се кара, особено неуместно, когато го прави в любовен монолог с Ромео. Това не подчертава чистотата на момичешкия й копнеж, напротив. Доближава я до днешната еманципирана жена, която иска да държи положението в свои ръце и се дразни, когато є се изплъзва. Очевидно тази интерпретация се харесва на театралите, защото є донесе приза МаксиМ в категорията Водеща женска роля. Ромео пък е точно обратното – свит, слаб, спънат в чувството си младеж, който рецитира репликите, не твърде пламенно, и бърза да събуе панталоните си (на не съвсем удачно измисления му костюм) още при първата им среща. Дойката (характерната Албена Колева), дърдорана, изгражда образа от по-студен – с известна дистанция към Жули (за първи път чуваме така да се обръщат към Жулиета!), с малко присмех и шутовски елементи, до нормалната съпричастност към ставащото. От двете родителски двойки, Капулети – тази на Жулиета, е представена по-плътно. Бащата (Мирослав Косев с награда МаксиМ за Поддържаща роля) тук е почти карикатура и с ярко пристрастяване към чашите, майката (Антоанета Добрева–Нети) – достолепна, но и закачлива (не през цялото време убедителна), показва умения в пеене и пантомима.
Автентичната музика на Дони с живи и на запис изпълнения са естествена подплата към съвременния поглед на постановката, която предупреждава – омраза ли? Всички сме наказани!


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.