Веселите уиндзорки

Веселите уиндзорки




театрална постановка
от Шекспир
Режисьор: Ръсел Болъм
Превод: Валери Петров
Сценография и костюми: Юлиян Табаков
Пластика: Александър Илиев
С: Филип Аврамов, Илиана Коджабашева, Иван Бърнев, Пламен Пеев, Стефания Колева, Рени Врангова, Иван Юруков, София Бобчева,  Александра Василева, Любомир Петкашев, Сава Драгунчев
Само Шекспир да искате да гледате по софийските сцени – с всякакви подходи и виждания, режисьорски решения, все по-осъвременен и супернестандартeн в трактовките, че дори определян като скандален (зависи от дозата консерватизъм у зрителя).


Веселите уиндзорки отново е типът “Шекспир по…”, този път - по Ръсел Болъм. Болъм е английският режисьор, който направи и постави в Римска баня на Станислав Стратиев в Лондон, а после я показа и на българската публика. Сега работи с актьорите на Народния, но за главната роля във Веселите Уиндзорки е поканил Филип Аврамов от Зад канала. Добре е да знаем това, защото в образа си на шишкото сваляч сър Джон Фалстаф, Аврамов е визуално неузнаваем.
И този път ще се потопим в дългия Шекспиров вариант – над три часа и половина, но вече сме с тренинг, а и гледаме комедия - с истински смешни ситуации и добре отиграна, макар да оставя леко чувство за рехавост на режисьорското присъствие. Неясно е дали Болъм е сменил акцентите между главни и второстепенни герои или то се дължи на изключителното присъствие на определени артисти. Иван Бърнев, като болезнено ревнивият съпруг Форт, е абсолютният фаворит на представлението. Толкова е многоспектърен в изграждането на образа, направо неудържим. Показа пълен набор от всякакви похвати на ревнивеца - от невинното съмнение за начало, през циркаджийство, дегизиране заради истината от извора, мнима уж наблюдателност с изкривена психологична преувеличеност, стигаща до истерия, паника, обвинения и перверзни обиколки из стаи, килери, кошове за пране с кохорта от „свидетели”. Всичко това на фона на изплъзващата му се реалност, като разбира се, накрая пада в собствения си капан. Мисис Куикли - меркантилната сводница, (не случайно, ако отгърнем превода на Валери Петров, сполучливо е предадена като мистрис Скокли) на характерната Александра Василева е ярка. Актрисата умее винаги да изрови зрънцето и да извади от героините си онова, което ги прави неповторими и запомнящи се. Сега даже не само с играта си, а и с външна изразност. На този фон образът на главния герой – дебелакът Джон Фалстаф, който умело (или не толкова) съчинява „точ в точ еднакви любовни братче-близначета писма” на две дами, при това приятелки, и естествено пада в мрежата на хитрото им женско коварство, като че ли избледнява.
И ако човешките характери остават неизменни във времето – и ревността, и женската присмехулност, и мъжката суетност, то режисьорът омесва епохите така, че Шекспировите шпаги и пера или са символични, или откровено са заместени с джиесеми, фотьойли, минижупи и маркови пликове с покупки. Фентън вече не е разгулният благородник по оригинал, а жена, която спечелила любовта на младата и богата Ана Пейдж, става съпруг или съпруга (неясно как еднополовата двойка ще разпредели ежедневието и секс обвързаността си) за ужас на родителите й Пейдж (Пламен Пеев - Рени Врангова). Сцената не само че не е претрупана, но на моменти е дори полугола. И така може. Използвани са и различни похвати като пантомима, перспектива, но и истинска китара.


 

Горе Коментари (1)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
#1 29.10.2013 22:55 В. Евтимова

Re: Веселите уиндзорки

Изключително скучна пиеса, разчитаща на клоунади. Никакъв хумор, почти никаква история, и това в повече от 3 часа.