Лодка в гората

Лодка в гората




театрална постановка
от Николай Хайтов
Постановка: Мариус Куркински
Сценография и костюми: Петя Стойкова
Музика: Мартин Каров
С: Иво Аръков, Луиза Григорова-Макариев, Симеон Бончев, Антоний Аргиров, Александър Димов, Владимир Димитров, Александър Кадиев
Снимки: Симон Варсано
Можем винаги да разчитаме на популярната дефиниция на класиката като произведение, което ще остане актуално когато и да се връщаме към него. В Лодка в гората обаче Мариус Куркински обръща логиката на дефиницията и неговият Хайтов (също както Хайтов от успешния му моноспектакъл Сътресение) е закотвен в миналото, завръщането към което е целеният ефект.


Разбира се, горното далеч не означава, че не може да осмислим триптиха, съставен от Пътеки, Лодка в гората и Кучета, през съвременен прочит, но силата му идва от позицията да прочете съвременността критично – като време на ”жицата”, на окончателно победилата система. И докато мнозина се опитват да си обяснят абстрактно как се стигна до това, Лодка в гората намира отговорите в дребните многозначителни ситуации из провинцията на историята.
Ако тайната мечта на актьора е да умре на сцената, то кошмарът му е да играе, когато негов близък умира. Така се е случило и с Куркински, чиято майка почива по време на последното представление на Сътресение. Писмото, което той е написал до нея и е включил в програмата на Лодка в гората, е не само поредно доказателство за сливането на живот и театър при него, но и подсказва за желанието му да общува с хората ”отвъд”, с онези, които вече ги няма и тяхната липса се усеща все по-силно.
Такъв е Влашо (Антоний Аргиров) от Пътеки, който иска да строи пътища без пари, но както знаем, ”свестният у нас считат за луд”. (Признанието му през сълзи, че трябва да се прокарват пътеки и че без хубост няма смисъл би могло да мине за визитка на цялата кариера на Мариус Куркински) . Такъв е и Бузата (Александър Кадиев) от Кучета, на когото са казали, че по решение на Съвета е длъжен да убие кучето си – нещо, което звучи като абсурдна антиутопия, но за времето си е било суров реализъм. Тези хора биха могли да съществуват и днес единствено през механизма на театъра да захвърля във времето и да увеличава мащабите по свое усмотрение.
Но най-приятната изненада от триптиха е едноименната едноактна пиеса. В Лодка в гората е разиграна баналната любовна история между случайно намерилите се Марин (Иво Аръков) и Гина (Луиза Григорова). Но тя впечатлява както с автентичната диалектна реч на двамата млади и умението им да избягат от звездния им статут в една постановка с подчертана липса на звездност, но така и с умението им да отложат неизбежното – и по този начин да го ”режисират”, за да се получи още по-хубаво. Лодка в гората би могла да изпълни и сама цялото времетраене на Лодка в гората.
В новата редакция на надгробната му плоча, както собствено си я представя, Мариус Куркински твърди, че би желал да пише Мариус Куркински, актьор и режисьор. Възможно е да си представим, че това е отказ от идеалиста, който заявяваше, че на същото място иска да са записани годините, през които е обичал, но след Лодка в гората е видно, че смелостта му да се нарече сам актьор и режисьор е напълно оправдана.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.