Йерма

Йерма




театрална постановка
Автор: Ф. Г. Лорка
Режисьор: Диана Добрева
Сценография и костюми: Нина Пашова
Музика: Петя Диманова
Хореография: Татяна Соколова
С: Гергана Данданова, Екатерина Стоянова, Мимоза Базова, Радина Кърджилова, Стефка Янорова, Веселин Анчев, Георги Къркеланов, Милен Миланов, Тигран Торосян, Лили Сучева, Борислава Костадинова
Отдавна в спектакъл не ни е впечатлявало толкова органично квинт единство – декор, костюм, музика, актьорска игра и хореография. Всички тези компоненти са съсредоточени в режисьорската концепция и взискателност на безспорно талантливата Диана Добрева.


Излъчването от сцената ми напомни многопластовите усещания във филма Шърли: Представа за реалност на австрийския режисьор Густав Дойч, където освен историята, имаше концентрирано кино, живопис, дизайн, философия, литература и архитектура. А сценичният декор наподобява хладните прецизни платна на американския художник Едуард Хопър (1882-1967) от същия този филм. Перфектни, изчистени от светлосенки композиции, с респектиращ реализъм на странните състояния и меланхолията. Със самотни и отдалечени един от друг герои. Там (киното) реалността е трансформирана с езика на сценографията в декор – форми, цветове, светлина, самотници – оживяват извън плоския свят на равнината. Тук (театъра) – с кинематографични елементи, но с театрален език е показано силното страдание, липсата на общуване и общ език, болезнени страсти, което върти всеки в собствената му орбита. Звучи фатално и естетско, но не е претенциозно. Всъщност, това е огненият Лорка, заложил темата още в заглавието – Йерма означава ”невъзможност да има живот”, бездетна, бездетие. Диана Добрева е разширила темата – липсата, като проблем. В живота, каквото и да направим, винаги искаме и още.
”Нямаме деца. Две години откакто сме женени“ е основна реплика, а опозицията й е – ”Животът е хубав и без деца. Щастлив съм без тях. Трябва да се надяваме!”. Всъщност, това е верига от липси – липсата на любов (”Аз не те обичам“, казва Хуан – мъжът с тежкия характер), но и липсата на ответност у любимата, и безнадеждната любов на другия (Виктор, като и двата мъжки образа се играят от Веселин Анчев), към Йерма остава нереализирана, защото за нея честта стои над одумването. Това е и липсата на мъжа-съпруг – ”Върви си вкъщи. Аз ще поливам градината през цялата нощ“; липсата на доверие и ограничаването – ”Не обичам да излизаш навън. Улицата е за безделниците“. Сестрите-зълви са най-добрият пазач, досущ копои (неслучайно ролите са поверени на мъже – Къркеланов и Торосян); липсата на свободата – ”Трябва да правя, каквото не харесвам/не искам“. Срещата на Йерма със Старицата (Мимоза Базова) – жената с опит и девет деца, є дава друга насока, една осъзнатост на/в неможенето.
Въздействието в спектакъла идва и от цветовата визуализация. Внушаващото бяло-черно – израз на крайностите, с огненото червено – страст и любов, пулсация. Върху белия саван, дългата тъкана бебешка пелена, се подмята розата (символ на щастие от майчинството) – червена. Разиграването на коридата със символиката жената-бик, отново облечена в червено (с чудесната пантомима на Кърджилова), е свързано и с отхвърленото предложение на Старицата – ”Моята къща се нуждае от жена”. Синът ми е силен. Като мене. Отново ще замирише на бебета. И противовесът – ”Не мога да взема друг. Не мога да търся мъже“. В пиесата е закована и още една реплика – ”Тебе търся”. Като ти е обобщаващото – жената, мъжът, любимия човек, детето. Но е в корелативната двойка, логическия контраст – ”Аз те убих. Убих детето ми, собствения си син”.

Голямата награда на 8-ми Международен театрален фестивал Скупи 2014 г., Скопие, Македония


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.