Нещата от живота: Цвета Дойчева



16 януари 2020 текст Севда Семер
"С годините се научих да вярвам на импулсите си. Хвърлям се – ако преди си избирах по трийсет минути от менюто за вечеря, днес съм в другата посока", казва ни Цвета един следобед близо до Сфумато, където след малко ще отиде на репетиция.


Нейната решителност се проявява и в това, че след като завършва актьорско майсторство, рязко започва да танцува, а сега ѝ предстои да покаже дебюта си като хореограф. В Дръж се става дума за домашното насилие – "тактилна, трудна и сентизивна" тема според нея. Цвета осъзнава, че хубаво прави представление, но по пътя е изгубила усещането за пряк допир с проблема – затова част от приходите ще бъдат дарени. Спектакълът е сценична версия на друго импулсивно решение, взето "малко като на игра" – за трилогия от къси танцови филми, които снима с режисьора Филип Морозов (първият завършен, Phase, беше и на световни фестивали). В останалото време Цвета пуска музика, смее се заразително и планира купон, когато най-после успее да направи крем карамел.

Да гледаш филм отвътре
Хората не обичаме да гледаме неща с тежки теми – един тричасов филм, след който не се чувстваш добре с дни; или неудобните въпроси в театъра, които въздействат. Това е енергия, която поемаш. Малко е трудно да се замислим за нещата, които пречат или те ръчкат, обаче настоящето го изисква – трябва да се започне от някъде. Не ми е лесно и на мен, коства много. Сещам се за два филма, които са ми въздействали дори физически. Единият беше Към звездите на Дейвид Макензи – там е засегната темата между син и баща, и двамата в затвора. Имах крайното желание да повърна на няколко момента. Преди години гледах в Люмиер Торинския кон на Бела Тар. Реагирах с немощ, отпадналост, задъхване, поревах си обилно. Попадаш в ситуация, в която емпатираш до край и губиш гледната точка на зрител – не гледаш как е снимано, тези хора как играят, колко е дълъг този филм... Просто си вътре и то работи.

Тялото: инструкции за употреба
Бях в Пловдив на един уъркшоп на хореографа Красен Кръстев и тогава си казах "ммм, много интересни неща, аз нищо не разбирам тук". Беше ми много чуждо. Започнах да се интересувам от движението – да мисля за тялото като за механизъм, да го укрепвам, да тичам, да правя йога. Изобщо неща, за които съм предубедена, защото като дете сума време пробвах спортове и ми казваха, че не ставам, че съм дебела, прекалено висока, с не окей структура, не се движа добре. Балет, гимнастика, тенис на корт – все имаше нещо, което не беше наред. Казах си, че съм човек, който явно не трябва да се движи. Започнах малко преди 30. Късно дойде, мисля. Напоследък гледам да се освобождавам от тези мнения – кой кога е започнал да се занимава с нещо. Ти взимаш едни решения, които довеждат до други решения – това е.

Музика за танц и разговор
Пускам музика, но ако ме поканят, иначе много самоинициатива не проявявам. Едно парти е добро, когато хората танцуват. Да е живо, да има нещо, което се случва – може и да е разговор, но да има движение. Когато в музиката има сюблимен момент, се усеща в цялото ти тяло. Това ми се е случвало на концерти и фестивали, но и докато тичам. На маратон в Пловдив една група свиреше, за да ни подкрепят по пътя, да ни вдигнат. Минавайки покрай тях, изтръпнах цялата – супер, но и в такъв момент това ти взима много от енергията.

Профилактичен изпит
Първо завърших Интериорен дизайн и реших да пробвам да вляза в НАТФИЗ (беше ми мечта от дете), защото ще ме е яд след 20 години да си кажа, че съм можела да опитам. Отидох на изпита с идеята, че няма да ме вземат и ще мога да се занимавам с дизайн и всичко ще е наред – а пък ме приеха. Беше огромно предизвикателство, не бях готова. Имах планове за всичко останало, но не и ако стане. Баща ми каза "окей, чак сега осъзнавам, че наистина си го искала". После тези 4 години, с цялото капсулиране на хората и системата и с идеята, че трябва да си повече от другите, за да го правиш това, не подействаха добре. Но взех доста уроци. Механизмът се повтори – завърших НАТФИЗ и си казах "окей, ще пробвам в Derida, за да не съжалявам". И взеха, че ме взеха (Цвета влиза в едногодишно обучение, а после и в резидентската програма на студиото – бел.ред.).

Трябва да поговорим
В думите не ме бива много, но в момента се уча да пиша, правя едни упражнения. Звучи страшно ученически, но е факт – всеки ден в половин-една страница описвам неща, които ми се случват, после ги препрочитам. Имам проблем със структурирането на мисълта, с назоваването на нещата – в повечето случаи съм прекалено обща и абстрактна, хората не ме разбират. Уча се да назовавам неприятните теми и проблемите.

Мечка страх
Лесно ми е да си почивам. Напоследък – докато катеря върхове. Страшно ми влезе под кожата. Последно бяхме на хижа Иван Вазов, а се смяхме, че първите ми върхове са били в Патагония – Чили и Аржентина. Беше най-хубавата почивка, която съм имала, без да е почивка – то е търчане като коза по камъни и чукари, гледките се сменят като диапозитиви. В огромното количество земя за погледа ти няма бариера, което те освобождава телесно, и колкото погледът се шири, толкова и мисълта започва да бяга. Велико е. Най‑впечатляващите места са тези, на които се срещам със страховете си. Много е смешно – започвам да се държа неадекватно. Има ли отвесен склон надолу, губя връзката на мозъка с тялото, започвам да давам на късо и каквото и да си кажа, се удрям в стената. Физически е ступор, от който трябва да изляза.

Не мисли за синия слон
Музиката за мен е много силна, но и липсата на звуци също. Тоталната тишина може да предизвика много рeакции. Усетих го, когато, без да искам, медитирах наскоро. Опитвала съм се – "ето сега, започвай да медитираш, не мисли, не мисли, хаштаг не мисли", обаче всъщност мислиш. Когато изключих, това се породи от тишина. Всичко отиде в канала, осъзнах по-късно, че съм го постигнала. Не само музиката, и отделните звуци са ми важни. Свързвам вкъщи с няколко: кучето ми, мъркането като уют и търкането на кожа в кожа.

Премиерата на Дръж се е на Сцена Дерида на 28 януари и 13 февруари от 19:30
Цвета Дойчева в момента участва и в Същият ден в Сфумато, Студ и Corpus Meum на Сцена Дерида

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.