Могат ли един без друг науката и изкуството? Разговор с Димитър Узунов



8 септември 2021 текст Анастасия Стоева
Наука и изкуство извън границите на минало, настояще и бъдеще имаме шанса да видим в Театър на чудесата между 10 и 12 септември в Terminal 1 и Сцена Дерида. RATIO и Арте Урбана Колектив са ни подготвили серия от така наречени „художествени лекции“, в които сложни научни концепции са представени чрез различните езици на изкуството – картина, звук, танц и театър. Предстои да научим какви са тайните на безсмъртието, как да опитомим древен звяр и какво крият черните дупки. Ще се сблъскаме с парадокси и ще разберем каква е връзката между природата и информационните технологии.

Възможна ли е симбиозата между науката и изкуството? Върху този въпрос разсъждаваме днес с Димитър Узунов, чието събитие Как да се превърнеш в Айнщайн за един час? – лекция под формата на моноспектакъл с интерактивни елементи и разискване на въпроса за креативността и въображението – можем да гледаме на 10 септември. По образование Димитър е геолог, а понастоящем и драматург, продуцент, режисьор и съосновател на Арте Урбана Колектив.



Кое ви подтикна да преминете от геология към театър?
Учейки геология, усещах, че това не ме задоволява напълно в живота и имах нужда от нещо друго. Като малък свирех на китара, но ми липсваше нещо, за да стана наистина добър. В един момент, когато вече бях започнал да уча геология, започнах да се занимавам и с театър – той се превърна в моя силна страст. Реших да се прехвърля от геология към театър, след като завърша.

Какво е общото между театъра и геологията? Между науката и изкуството?
Това е интересно, защото когато учих театър в Париж, имах колежка полякиня. Тя ми разказа за много известен полски режисьор, който също е геолог. Това ме накара да се замисля за връзката между геологията и театъра. Интересно е, че геологията се занимава със структурата на земята, на различните пластове. В театъра и въобще в изкуството също има много структура, как се структурират елементите. Да си креативен и да имаш оригинален артистичен изказ е едно, но да структурираш нещата, било то в театър, кино или изобразително изкуство, също е ценно умение.

Може би общото между науката и изкуството е креативността. За да си оригинален, да направиш стъпка напред, ти трябва да си по-необикновен от другите, да откриеш нови хоризонти. Именно това са големите откриватели в науката – революционери, бунтари...Това са и големите артисти, било то художници или актьори... Те също са бунтари и оригинални хора.

Хората често обичат да казват: „О, аз имам аналитичен ум, не мога да създавам изкуство“, или „Аз съм творчески настроен, не разбирам от математика“. Мислите ли, че наистина едното пречи на другото?
Не, не пречи. Това са по-скоро клишета. Това са различни модели на мислене – аналитичното и по-хаотичното, по-търсещото мислене. В теорията на креативността има модел, който е с формата на ромб – първо търсиш хаос, правиш брейнсторминг, търсиш възможно най-много идеи за решението на даден проблем. В един момент, след като намериш адски много идеи, ако искаш наистина да решиш проблема, ти трябва все пак нещо да направиш цялата тази информация. Не можеш безкрайно да събираш решения и оригинални подходи. Трябва да се съсредоточиш. Тогава влизаш във фунията, така нареченото конвергентно мислене, иначе казано аналитичното мислене, когато анализираш всичките намерени идеи, намираш тази, която работи най-добре, експлоатираш я, влагаш усилия и намираш креативно работещо решение на проблема.

Какви са трудностите, които срещнахте, когато вместо история, за този фестивал адаптирахте за сцена цели научни концепции?
Наистина беше голямо предизвикателството с една чисто научна материя, която има за цел не да събуди емоции, както би направил драматургичният текст, а да даде информация, логическа причинно-следствена връзка. Продължаваме да експериментираме с начина, по който можем да направим тази информация интересна не само за учени, но и за широката публика. Това в крайна сметка е и целта ни с фестивала Театър на чудесата. Използваме различни модели и хватки от изкуството за разказване на истории, което ми е голяма страст. Използваме похвати, които се използват в сценариите. Използваме всичко това, което прави една история интересна, и го прилагаме към един научен текст. Нещата ни се получават доста добре. „Дългият път към звездите“ е една от лекциите, които вече от доста години играем, включително в рамките на Пловдив 2019. Там колаборацията между астрофизиката и театъра е изключителна

Значи част от лекциите не се играят за пръв път пред публика?
Всъщност, по-голямата част са премиери. Имаме три премиерни български лекции, имаме и един моноспектакъл, който аз играя - Как да се превърнеш в Айнщайн за един час?. Това е нещо като лекция, стендъп комедия, работилница по креативност. Изследваме креативността на Айнщайн – това вече сме го играли и не е премиера. Имаме и още две италиански научни колаборации, които са премиерни за България, но не и за Италия.

„Въображението е по-важно от знанието.“ Как разбирате този цитат на Айнщайн и съгласен ли сте с него?
Съгласен съм от гледна точка на това, че в съвременния свят в училище вече е безсмислено да се преподават количествени знания, както се е правело поне два века в класическата образователна система, която познаваме. Това количествено преподаване на знания се обезсмисли, защото днес, ако знаеш как да използваш интернет, което се научава лесно, ти можеш да намериш всяка информация, която те интересува. Училището би трябвало да възпитава любопитството и креативоността на децата, за да ги накара сами да намерят своя собствен път. Оттам нататък те сами ще добият знанията, необходими им, за да постигнат нещо по избрания път. От тази гледна точка съм съгласен с мисълта на Айнщайн.

Какво ново ще научат зрителите от лекциите и има ли приложение научното знание в ежедневието?
Ще научат доста интересни неща – засягаме няколко теми. Освен тази за креативността, говорим и за галактиката, за Млечния път, за най-новите изследвания и знания за тях. В центъра на галактиката ни седи голяма черна дупка.

Посетителите ще научат докъде е стигнал човекът в създаването на синтетични органи и тъкани, които в един момент ще доведат до това да имаме цели синтетични хора. Ще научат повече за начина, по който са били опитомени животните. Днес даже домашните котки взимаме за даденост и никой не си задава въпроса, че преди 10 000 години са били едни малки диви тигърчета, които са се страхували от човека, докато днес има доста успешна симбиоза.

Друга тема, която ще засегнем в един от италианските спектакли, е това какви математически кодове можем да открием в природата. Оказва се, че природата изобщо не е чак толкова хаотична и неспособна да бъде представена чрез математически алгоритми. Оказва се, че това е доста развит клон в комютърните информационни науки и италианският професор по компютърни науки Алберто Монтрезор в колаборация с музиканта Карло Ла Мана ще ни разкаже за наличието на такива математически кодове в природата. Последният спектакъл също е италиански – Андреа Брунело ще представи на сцена някои от най-интересните закони и тенденции в квантовата физика.

До каква степен е приложимо научното знание в ежедневието на хората?
Според мен и според хората, които популяризираме науката чрез изкуство и организираме фестивала, в днешно време на човек му е нужно да знае поне разликата между научната информация, проверена чрез научен подход, и псевдонауката и фалшивите новини. Много е важно науката да присъства в живота на съвременния човек, особено във време на пандемия. Ето, например, темата за ваксините, за които съществува научна информация. Има неща, за които е доказано, че работят, а в същото време по икономически или политически причини се насажда дезинформация и е добре човек да може да направи своя информиран избор, защото от това зависи благоденствието на цялото общество.

Какво е бъдещето на изкуството, като се вземе предвид развитието на новите технологии?
Наскоро прочетох една книга, която се казва Креативният код. В нея ставаше дума за това до каква степен в днешно време изкуствените интелекти притежават креативност. Това е тема, която тепърва ще бъде експлоатирана, но има доста смайващи резултати. Например, компютърни алгоритми, които създават произведения на Бах. Тоест, в един компютърен алгоритъм са вкарани всички произведения на Бах. Алгоритъмът анализира какво прави Бах особен и е способен да създаде произведение, за което дори специалисти музиканти не могат да кажат дали е истинско или не. Има опити и в рисуването. Може би един голям клон на изкуството ще бъде колаборацията между артист и изкуствен интелект. Според мен, ако не цялото изкуство, то поне негов клон ще бъде посветен на това взаимодействие.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098