Александър Секулов: Не знам нищо извън писаното слово



2 юни 2022 текст Анастасия Стоева

Александър Секулов е не само сладкодумен разказвач, но и речовит събеседник. Кръстосва морската шир на думите в много посоки – проза, поезия и драматургия – а компас не ни е нужен, защото талантът на Секулов е безбрежен. В новия си роман Жена на вятъра той ни отвежда на пътешествие в търсене на житейски смисъл и надежда, а прозата му е пряма, шеговита и образна.

Навръх 24 май Секулов за трети път бе удостен с награда Аскеер за най-добра съвременна българска драматургия, сега за постановката Народът на вазов, а многобройните му постижения в различните литературни жанрове ни провокираха да го потърсим, за да открием как успява да навигира сред необятния свят на словото.




С какво писането на драматургия за вас си прилича и се различава от писането на проза? А от поезията?
Дълго време съм се опитвал да проумея спецификите на трите рода литература, но напоследък все повече усещам, че каквото и да пиша, в основата му стои преживяването на света като поет. Да си поет много помага в писането на пиеси и много си личи в писането на проза. И за добро, и за зло.

Как преценявате коя идея за какъв тип писане е подходяща? Идват ли идеите в комбинация със свое литературно или театрално облекло?

Почти не си спомням случай, в който да съм се колебал. Може би само в един, в който се колебаех дали да пиша роман или пиеса. Крайният резултат от това съмнение е роман, изоставен наполовина.

Какво прави един персонаж (независимо дали театрален или литературен) симпатичен според вас?

Дали крие някаква тайна. И задачата ми не е да я разкрия на читателя или зрителя, а да я запазя. Същото е и с цялата творба: трябва да съдържа тайна, която внимателно трябва да не издаваш.

Какво сте научили вие от писаното слово?

Не знам нищо извън писаното слово.

Вплитате ли в сюжетите си частици истина?

Когато те завърти вихрушката на една идея, във въздуха летят всякакви парчета от личната ти фантазия и личния ти опит. В такива случаи писателят гледа единствено да оцелее.

Какво според вас е съотношениято между талант и работа, нужно за създаването на едно стойностно произведение?

Когато гледам издадените си книги или поставените пиеси, винаги се изненадвам, че моето име стои като техен автор. Казано накратко: нямам усещането, че пиша аз. Пише някой друг, аз усърдно помагам и гледам да не се скатавам много-много.

Всяка глава в книгата ви Жена на вятъра носи името на героинята Катерина. Има ли такива хора, чието име може да бележи всяка глава от нечий живот?

Има хора, които са безкрайни като хоризонтите, които раздиплят времето и пространството, правят света смислен и пълен с милост. Хора, които те обичат такъв, какъвто си. Техните имена са нарекли големи части от живота ми.

Има ли история, която мечтаете да претворите в постановка, но все още не сте?

Базкраен списък са тези истории и с всеки ден се увеличават.

Когато пишете дадена пиеса, до каква степен визията, която се разкрива във фантазията ви, съвпада с финалното представление?

Вижте, аз имам необяснимото щастие да работя с театрален режисьор като Диана Добрева. Каквото и да напиша, накрая спектакълът е в пъти по-добър от първоначалното намерение.

В книгата си Жена на вятъра казвате, че „морето и молитвата са едно и също нещо“. Морската шир присъства и в други ваши творби. Каква е връзката ви с морето и с какво ви вълнува неговия образ?
Морето е като вярата. Когато стоя пред него, усещам как се свързвам с Господ.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.