Програмата

Александър Секулов е не само сладкодумен разказвач, но и речовит събеседник. Кръстосва морската шир на думите в много посоки – проза, поезия и драматургия – а компас не ни е нужен, защото талантът на Секулов е безбрежен. В новия си роман Жена на вятъра той ни отвежда на пътешествие в търсене на житейски смисъл и надежда, а прозата му е пряма, шеговита и образна.

Навръх 24 май Секулов за трети път бе удостен с награда Аскеер за най-добра съвременна българска драматургия, сега за постановката Народът на вазов, а многобройните му постижения в различните литературни жанрове ни провокираха да го потърсим, за да открием как успява да навигира сред необятния свят на словото.

Завършва философия, но животът ѝ винаги е бил тясно свързан с движението. Всъщност за нея двете неща не са в опозиция, тъкмо обратното – съвременният танц също намира своите теми в обществените нагласи и учи човека не какво да мисли, а как. Изпълнител е в спектаклите на Живко Желязков Silent Weapon, Zen Play, номинирания за Икар S INNER и Miss Julie, а от 2016 насам вълнува публиката и в ролята си на хореограф. В работата си Марион Дърова разглежда инерцията, в която попада животът (Мейнстрийм), омразата и агресията в обществото (Hating machine), а също и социалните измерения и стереотипите в понятията „пол“ и „женственост“, които изследва в спектакъла WO MAN (когато излиза на сцена заедно с Мартина Апостолова). Последният през 2021 получава Икар за съвременен танц и пърформанс, а днес, малко преди премиерата на следващото ѝ представление на One Dance Week, тя споделя, че продължава да рови в темите за пола, идентичността и човека отвъд тях. Резултатът е Свободно падане, който гледаме на 20 май в Дом на културата Борис Христов в Пловдив, но преди това стъпваме зад кулисите и улавяме няколко истории, родени там.

В месеца между премиерата на Кървава сватба във варненския Стоян Бъчваров (19-и януари) и 101-годишнината на драматичния театър (12 март) си поговорихме с емблематичния за варненската сцена и българския театър Стоян Радев Ге. К., а той разказва за своите срам, страх, сантименталност и самоанализиране. Плюс още сериозни и не толкова сериозни теми.

„Няма да стане. Анушка вече е разляла олиото“ е една от най-значимите реплики от култовия роман Майстора и Маргарита на Михаил Булгаков, която предизвиква огромни размисли за религия, съдба, философия и така нататък. Също така е и една от най‑забавните. Е, комсомолката Анушка действително разлива олиото, на другаря Берлиоз това му коства главата, а какво става впоследствие, гледаме на сцената на Младежки театър Николай Бинев. В постановката участва и Александър Хаджиангелов, при това в една от най-важните роли – тази на Майстора. Ние ще гледаме него, а какво гледа той, когато не е никой друг освен себе си (тоест, млад талантлив актьор, носител на Аскеер и номинация за Икар)? Това предстои да разберем.

Първото интервю в Програмата за 2022 година е с младата и талантлива актриса Неда Спасова, позната ни от редица роли на сцената в Народен театър Иван Вазов, театър София и театрална работилница Сфумато. Почитателите на българските сериали ценят високо участието ѝ в Откраднат живот, а следата ѝ блести и във филмите Дамасцена, Останалото е пепел и Ботев. След броени дни гледаме Неда и в постановката Илюзии в театър Азарян, а днес тя самата ни споделя повече за пиесата, за тъгата, вдъхновението и мястото на българската култура във време на глобална пандемия.

Познаваме Стефан Прóхоров от 15 години насам, когато нямаше брада, ала вече имаше опит в изкуството. За всичкото изминало време хуморът и духовитостта му все още опияняват като старо вино и разговорът ни днес прелива във всякакви теми. Театър, режисура, култура, халтура, че даже и кулинарно екскурзоводство. Представяме ти първата част от разходката из необятната вселена на Стефан.

Сред изгряващите звезди на българската сцена днес се приземяваме за среща с Кирил Милушев. Едва на 24 години, актьорът вече е участвал в сериалите Дяволско гърло и Столичани в повече. Публиката може би го разпознава и от ролята му в дългоочаквания филм Жените наистина плачат, излъчен на филмовия фестивал в Кан още преди премиерата му на Sofia Summer Fest по-рано този месец. Въпреки успехите си на екрана, Милушев остава рожба на театъра и очаква с нетърпение да запознае българската публика с предстоящата първа адаптация на Шахнаме: Сказание на Зал на 7 и 8 октомври в столичен театър Азарян. Задава се и неговият дебют като част от трупата на великотърновския театър Константин Кисимов с постановката На изток от рая по Джон Стайнбек.

Той е от онези сърцати и пленителни таланти на театралната сцена, за които наостряме уши още щом чуем името им. Двуминутна раздумка пък ни е напълно достатъчна да се убедим, че чарът и акълът никак не са му чужди. Пожелаваме си да гледаме Боян Петров и изгряващото съзвездие млади актьори все по-често във все така вълнуващи спектакли. Засега се стягаме за ударното му начало на новия театрален сезон и участията в Под игото. 1894 на 19 и 21 септември в Театър пред театърa, както и в Хляб в джоба на 30 септември в Yalta Club Art Room.

Новият свеж глас на родната комедия се казва Георги Кючуков. Стендъп комикът с неслизаща от лицето усмивка и неизменен каскет всеки път разсмива до болки в областта на стомаха публиката си. Без значение дали го гледаме на ARTE Festival или от сцената на безбройните му клубни участия като част от комедийното крю Inside Joke, едно е сигурно – запомнили сме ги. Съвсем заслужено на първото издание на годишните награди Golden Mic Stand-Up Comedy Awards Георги Кючуков си тръгна с голямата награда – Комик на годината и 31-сантиметров златен микрофон, трофей към признанието. Верен на себе си, той възнамерява да посрещне предстоящия си рожден ден с комедиен роуст, а именно Кючуков на грил в Sofia Live Club на 2 септември. Там селектирани комици ще му се подиграват без право на сърдене, а приходите от билетите ще бъдат дарени на сдружение Деца с онкологични заболявания. Точно този комик явно е комплексна личност.

Ясен Атанасов е на 24 години, родом от София. Този месец Ясен завършва актьорство за драматичен театър в класа на проф. д-р. Ивайло Христов в НАТФИЗ. Освен рядък талант и изключителна харизма, Ясен въплъщава своята съзидателност в авторския си подкаст Ти да видиш и в прочулия се съвместен проект Да се изгубиш нарочно. Неща, с които не парадира дори и да го попиташ - прекрасното си семейство и дипломата от 91 НЕГ. Обича слънцето, пътуването, смеха за глупости и не понася юнския дъжд.

Ако някога сте преминавали през сетивен спектакъл лабиринт, знаете, че места като тютюневия склад в Пловдив, язовир Голям Беглик или дори молът променят напълно атмосферата си, когато на преден план изпъква емоционалното пътешествие. Създателите на Театър на сетивата Михаил и Златина открехват вратата към предстоящите Градски утопии: мрежа от вълшебни преживявания и светът, който съзидаваме, включвайки се в тях.

Весела Бабинова и Владимир Зомбори неведнъж са били от един и същи отбор в театъра. Така започва тяхното познанство, приятелство и в крайна сметка – неусетното формиране на още един, този път личен мини отбор, тяхната "нация за двама". Съвсем наскоро тя набъбна с още един малък, но важен човек, който (напълно естествено) отнема цялооото им внимание. Въпреки това Весела и Владо все още намират време за любимите си филми, сериали и постановки. Намериха дори няколко свободни минути, за да ни разкажат за тях.

От 14 октомври нататък (когато е премиерата на Съблечи се за вечеря от Марк Камолети) актьорът Юлиян Петров ще заплита невъзможни за разрешаване възли от нелепости и загубени в превода отношения от сцената на Младежки театър Николай Бинев.

На сцената на Сфумато тя е с гръб към нас. В първите моменти на представлението, за което Елена Димитрова тъкмо получи номинация Икар за главна женска роля, едва виждаме как леко трепери през гъстия облак от сценичен дим.

"С годините се научих да вярвам на импулсите си. Хвърлям се – ако преди си избирах по трийсет минути от менюто за вечеря, днес съм в другата посока", казва ни Цвета един следобед близо до Сфумато, където след малко ще отиде на репетиция.

Писател е, но тази дума не побира всичко. Вайва прескача между жанровете, например с книгата си с дневници-есета, пише поезия и е драматург с любопитство към целия процес.

"Сцената в началото е космическа, изчистена среда. Това е най-сладкият момент – когато е празна, но малко по малко започваш да запълваш пространството с друг свят, който е жив и различен от реалния."

"В представления притеснението ми не си личи и слава богу – иначе какво правя изобщо на сцена?!", казва ни, когато повтаряме всеобщото мнение – че изглежда супер уверена и просто цъфти под театралния прожектор. Достатъчно е да минете през по-интимните зали на Сфумато, където Надя играе например внука в Същият ден или рецитира стихове в Актьори срещу поети, за да видите как с лекота свива и без това късата дистанция между себе си и публиката и как смело импровизира, когато куче излае от публиката (истинска история).