24 септември 2020 текст Дани Николова
От 14 октомври нататък (когато е премиерата на Съблечи се за вечеря от Марк Камолети) актьорът Юлиян Петров ще заплита невъзможни за разрешаване възли от нелепости и загубени в превода отношения от сцената на Младежки театър Николай Бинев.
Сериалът, от който хвърчат глави
Сериалът, който гледа до вчера
Стар сериал, нов сезон
Сериалът, който ти препоръча приятел
Филмът, който гледаш отново и отново
Постановката, която препоръчваш
Портокалова кожа в театър Възраждане. Режисьор е Петър Денчев, пиесата е нова, сръбска, от Мая Пелевич. Участвал съм в представление на Петър и ми харесва смелостта му. Портокалова кожа се занимава със съвременните проблеми на нашия свят, в който всички си приличаме, но въпреки това всеки иска да е уникален, правейки се на някого другиго. Самозаблудата, нуждата от внимание и начинът, по който го изискваме, чувството за самота... Пиесата е нахвърлян текст – без герои, без диалог, с всякакви възможности за интерпретации. Рискът представлението да стане фрагментирано, да няма сърцевина е голям, но за щастие, гледайки го, не усетих липси.
Когато ние не гледаме него, полюбопитствахме какво гледа той. Нещо старо, нещо ново и нещо препоръчано.
Напоследък със сериалите стана сложно. Много са, все по-добри и непрекъснато има някой, който не си гледал. Въпреки това В обувките на Сатаната (Breaking Bad) ще си остане най-силен. Завършвах НАТФИЗ, гледах много и най-различни неща, но този сериал ми се стовари като товарен влак. Да, може би започва трудно, първият сезон е по-бавен, отнема време да се ориентираш. Но после съм имал дни, в които не съм се отлепял от компютъра. Минаваш през всички емоционални фази, търсиш кой е добър и кой лош. Уви, сериалът е толкова ловко написан, изигран и заснет, че обичаш и мразиш всички едновременно. От В обувките на Сатаната разбираме, че много трябва да внимаваме с дяволчетата вътре в себе си, никога да не се подценяваме и да знаем, че в нас се крие огромна енергия, въпросът е накъде ще я канализираме.
Напоследък съм на немска вълна. Последните два сериала, които изгледах, са Dark и Берлински Вавилон (Babylon Berlin). Берлински Вавилон е по-мой. Следвоенен, полиция, разследвания, комунистите настъпват със страшна сила, интересен за мен период. Вътре има от всичко: война, политика, любов. Лично за мен в Dark леко прекалиха. Изтърваха нишката и стана по-сложно и объркано, отколкото трябваше. С цел да е заплетено се лишиха от други, чисто човешки неща. И двата сериала обаче са с доста конкретни и ясни идеи, тъй че няма какво да му мислите. Ако трябва да ги оценявам в IMDB (нямам този навик), бих сложил 8 за Берлински Вавилон и 6.5 за Dark.
С огромно нетърпение чакам новите сезони на Peaky Blinders и Короната – два категорично страхотни британски сериала! Каквото и да кажа за Peaky Blinders, ще е малко. Килиън Мърфи, Том Харди, Ейдриън Броуди... Какво повече му трябва на човек! Бандитите на Бирмингам не спират да растат, а в последния сезон влязоха директно в политиката. Жалко, че Алфи Соломон (Том Харди) умря, но очаквам други изненади. След първите два сезона на Короната мислех, че няма накъде повече. Те пък взеха Оливия Колман за Елизабет и Хелена Бонъм Картър за принцеса Маргарет. За да подгреем за новия сезон, ще кажа, че в историята се появява и Маргарет Тачър (Джилиън Андерсън или агент Скъли). Направо не ми се мисли! Историята на най-дълго управлявалата кралица в Обединеното кралство е толкова богата, че се чудя как ще поберат всичко в няколко епизода. Тук освен Маргарет Тачър нямам търпение да видя и включването на Лейди Даяна. Това е изключително деликатна тема и ми е нечовешки интересно как ще бъде представена.
Толкова много слушам за Хартиената къща (La Casa de Papel), че вече е дошъл моментът на "тръгвам с голямата кошница и само внимавайте да не ме разочаровате”. Всички говорят за този сериал, особено в моето обкръжение. Последните сезони обаче май разочароват, работата май се разводнява... Кримка, обири, маски, Горан Брегович... На ръба съм, но ще дам шанс.
Първата ми среща с Широко затворени очи още като ученик ме втрещи! Всеки път когато го гледам, усещам нещо в него, което не мога да си обясня и което жестоко възбужда всичките ми сетива. Има някаква мистика, нещо непознато, което те привлича, но те е страх. Като да застанеш на ръба на скалата. Том Круз, Никол Кидман, Стенли Кубрик, що за смахната компания! Той е от онези филми, които директно отиват в подсъзнанието и правят там каквото си поискат. Шедьовър, който мога да гледам отново и отново.. и той никога да не ми се разкрие.
Горе Коментари (0)
Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.