текст Виолета Иванова снимки Севда Семер
-
Зад кулисите с Надя Керанова
17 октомври 2019
"В представления притеснението ми не си личи и слава богу – иначе какво правя изобщо на сцена?!", казва ни, когато повтаряме всеобщото мнение – че изглежда супер уверена и просто цъфти под театралния прожектор. Достатъчно е да минете през по-интимните зали на Сфумато, където Надя играе например внука в Същият ден или рецитира стихове в Актьори срещу поети, за да видите как с лекота свива и без това късата дистанция между себе си и публиката и как смело импровизира, когато куче излае от публиката (истинска история). - .
-
Центърът на танца: Каори Ито
1 август 2019
текст Севда Семер снимки Gregory Batardon
Най-важната й цел е чрез танца да направи невидимото видимо. Каори Ито, която е родена в Япония, но живее в Париж, показва на сцената чувства, разказва лични истории и винаги говори направо. -
Приятно ни е, Ива Тодорова!
18 юли 2019
текст Виолета Иванова
Когато сяда да пише сценария на Приятно ми е, Ива!, едва ли осъзнава, че така вече върви към два Икара (за водеща женска роля и драматургичен текст) и един Златен кукерикон (за индивидуално театрално постижение). -
Нещата от живота: Мартина Апостолова
11 април 2019
текст и снимки Севда Семер
В друг сценарий щяхме да говорим с Мартина след тренировка, но днес я срещаме между две репетиции. След 15 години сериозна игра на футбол тя осъзнава, че се чувства най-добре не на терен, а на сцена. Така се озовава в класа на Цветана Манева. -
Плейлистът на Лили Гелева
28 юни 2018
текст Виолета Иванова снимка Иван Гаков
"Оказа се, че всичко, с което се занимавах в сложната юношеска възраст, води към едно – театъра." Защо тогава днес си говорим с Лили за музика? Слушайте. -
Нещата от сцената: Веселин Петров
7 юни 2018
Текст Наталия Иванова Снимка Петър Недялков
Неотдавна разбира, че е спечелил Аскеер за изгряваща звезда в трагикомичната приказка на Карло Гоци Кралят елен в Азарян (с режисьор Анастасия Събева). В нея сменя две кожи – на своенравния старец Панталоне и на простоватия младеж Труфалдино. Ако обаче се върнем няколко години назад в живота на Веселин, ще го хванем в друго действие – като студент по икономика във Варна, когато тъкмо започва уроци по актьорско майсторство. -
Нещата от живота: Александрина Пендачанска
29 март 2018
текст Наталия Иванова снимка Мат Хенек
Когато на 17 излиза за първи път на сцена, за да изпее ария на Виолета от Травиата на Верди, дори не знае как точно да се поклони. Само година по-късно обаче вече е Лучия ди Ламермур в Билбао, а през следващите 30 гласът ѝ звучи в най-големите опери от Виена, Берлин, Торино и Монте Карло до Москва, Ню Йорк, Вашингтон, Тел Авив и Париж (където живее с дъщерите си през повечето време). -
Движението като религия
15 март 2018
текст Емануела Иванова снимки Charlie Schuck
Човекът е създаден за движение, танцът е вродено умение, но ако имате съмнение, че анатомията ви е способна на това, можете да проверите – отговорете с "да" на въпроса "аз мога ли?" и си позволете да се свържете със себе си. -
Нещата от сцената: Александра Петрова
25 януари 2018
текст и снимка Наталия Иванова
Когато сяда в Сатиричния театър, за да види как е поставена неговата пиеса, испанският драматург Хуан Майорга казва, че този Хамелин е един от най‑добрите, които е гледал. За режисьора Александра Петрова това е голям комплимент, но не и единствен – със спектакъла (за нея дипломен) печели и Икар за дебют през 2017. Не знаехме много повече, преди да я срещнем лично, но виждаме как зад този успех стои доста работа, защото Александра събира опит и от театрални школи в Мадрид и Амстердам, а дори успява да завърши успоредно и психология. -
Нещата от живота: Мила Люцканова
24 август 2017
текст и снимки Наталия Иванова
"Номад съм и се чувствам добре в движение", казва ни Мила и добавя, че говори буквално, но и образно. Отстрани изглежда, че в живота ѝ няма чести застои. Откакто взима Икар за дебют в Сестри Палавееви през 2016, професията често я засилва в крайности – от ролята на "сладко мече провокатор" в мюзикъла Авеню Q до американска филмова звезда в Class на Владо Пенев с премиера сега на Аполония. -
Нещата от сцената: Стайко Мурджев
1 юни 2017
текст Наталия Иванова снимки Анелия Тодорова
Здрависваме се, след като тъкмо е взел Аскеер за най-добро представление за Еквус на Питър Шафър в Младежкия театър. Това не е първата му награда за режисура – Стайко има Икар за дебют за Пухеният, грамота от Министерството на културата за творческите си постижения, но и десетки разменени съобщения и разговори с непознати, които понякога не са разбрали нещо, а друг път искат да му кажат "благодаря". -
Нещата от сцената: Живко Желязков
20 април 2017
текст Емануела Иванова снимка Анелия Тодорова
Танцът е общуване и всяка дума променя живота ти – така хореографът и съосновател на Derida Dance Center описва философията на своята "филология". -
Нещата от сцената: Неда Соколовска
30 март 2017
текст Наталия Иванова снимки Анелия Тодорова
Коя е последната история, която бихте гледали на екран или сцена, точно както сте я чули? Неда е режисьор, който се интересува тъкмо от това – да разказва живота, какъвто е. Едни хора в Родопите още казват "яце форкаш" на редките млади около тях, човек в индвалидна количка не успява да намери работа като баничар, друг няма покрив над главата, но пише поезия за звездите, трети е в бежански лагер, а приятелите му един по един няма да стигнат до него. -
Пърформанс лист: Ива Свещарова и Вили Прагер
9 февруари 2017
текст Наталия Иванова снимки Анелия Тодорова
Усещат, че са на прав път още в експерименталната школа 4хC на Николай Георгиев, където получават важен урок: сцената е пространство за свобода на мисълта и тялото. От този трамплин Ива и Вили се озовават в Германия, където учат в различни програми за съвременен танц и пърформанс, стъпват на няколко сцени по света и у нас, а после събират умове на тяхната честота в Брейн Стор Проджект – същият, който през 2008 започва да организира фестивала Антистатик в България. -
Нещата от сцената: Ани Васева
14 декември 2016
текст Наталия Иванова снимка Анелия Тодорова
От нейните Присъствия в Червената къща през 2008 до последното й представление-лекция Лъвкрафт в Дом на киното (посветено на американския майстор на хоръра със същата фамилия), Ани Васева обръща нормите в театъра с хастара навън – за да открие нов подход към актьорската игра, ролята на светлината и звука, човешкото тяло и чудовищата, които го населяват. -
Танцувай за мен
6 октомври 2016
текст Емануела Иванова
"I'm no dancer, I'm a mover", казва ни испанският хореограф Маркос Морау още при първото изскачане на думата танц в прозореца на скайп между нас. Докато го опознаваме на малки стъпки, разбираме, че "да движи другите" е единственото, което някога е искал да прави. -
Нещата от живота: Рене Карабаш
18 август 2016
текс Емануела Иванова снимка Николай Петков
Искахме да говорим с нея, още когато отворихме стихосбирката ѝ Хълбоци и пеперуди. Но моментът отлетя. Сега се сещаме пак, а Августин Господинов ни пише "Тя е пич, ще се разберете" в месинджър и пуска в следващия балон телефона на Ирена Иванова или Рене Карабаш, както ви харесва. -
Корекция на статуквото
2 юни 2016
текст Нaталия Иванова
След първото пускане на трейлъра на Корекция, трябваше да говорим с Иржи Хавелка. На картата около нас това име значи много, но тук едва се добираме до телеграфно CV в стил "режисьор, водещ, актьор и декан на факултет на 36". Създателят на танцовия спектакъл, който идва за Световния театър на 10 юни, е всичко това и отгоре, предвид наградите, прибрани от Корекция. -
Нещата от сцената: Стилиян Петров
14 април 2016
текст Наталия Иванова
Не е точно "млад режисьор", ако броим постановките му, Икара за дебют, който взима преди 10 години за Части от цялото, и дори възрастта му – 35. Във всеки нов спектакъл обаче Стилиян Петров потъва така, сякаш му е за първи път: тръгва от нулата с неистово любопитство. -
Студио в раница: Калин Николов
11 февруари 2016
текст Севда Семер
Всяка вечер през 90-те композира по едно парче на компютъра си, но нещата нито започват, нито приключват там и тогава. Връзката на Калин с музиката е горe-долу толкова дълга, колкото собствения му живот, и днес списъкът с театрални постановки и филми, на които е давал октави емоция, пълни няколко страници. Има два Аскеера и два Икара, а за последната година е работил по шест постановки – от Дакота и Любовта на Анатол до Квартет и Чайка. Да, слухът не ви лъже, той е обичайното музикално алтер его на Явор Гърдев, и знаем как разтърсва – сега влизаме на среща с него в най-малкото студио на света, за да открием епицентъра.
