Първо се извиняваме на Жоро от Остава, както всички го наричаме, че докато ни разказваше как се задига голф двойка в Перник, му сложиха скоба и олекна с 30 лева. Лош късмет, обаче разговорът ни си струваше. Слушаме песни, писани от него, повече от 15 години, но днес музиката на масата ни в Билкова тръгва чак от 70-те и до последното парче сочи пътя, по който е минал. В петък предстои да чуем и докъде е стигнал – Остава ще свирят за първи път новия си албум в Маймунарника. Поседнете с нас тук преди да се видим там.


Песента, която слушах вкъщи като малък
Щурците – Сватбен ден
Това парче е от периода, в който бях решил, че искам да се занимавам с музика, но още не умеех да свиря на китара, а съседът ми отсреща можеше. Главната ми цел тогава беше да накарам нашите да ми вземат една. Това продължи много дълго, но тъй като бях пълен отличник, в един момент нямаше как да ми откажат. А и все пак съм от Казанлък, където се намираше единственото предприятие за китари Кремона. Помня как преди това ги врънках да купим грамофон и те взеха един огромен шкаф Акорд, с рафт за плочите отдолу и радио по средата. Може би втората или третата плоча, която си купих, беше на Щурците, а песента я асоциирам с началото на интереса ми към рокенрола. Имаше едно румънско радио, по което вървеше рок предаване всяка неделя от 14:00 до 17:00 на средни вълни – ту изчезва, ту се появява, все едно от Космоса идва. Обаче водещият беше много куул, с готин глас и постоянно пускаше Uriah Heep, Deep Purple, Led Zeppelin.

Песента, която свързвам с тийнейджърските години
Queen – Radio Gaga
Запалих се по музиката, когато бях ученик и се появиха гаражите с касетъчни декове. Там идваше новата музика с описи на ръка – ти слушаш, избираш си и поръчваш запис на касетка. По това време ме грабнаха модните за началото на 80-те Queen, Pink Floyd и Mаrillion. Впечатлявах се от красотата и мащаба им, от това, че музиката може да бъде толкова пълно и обемно нещо, което минава отвъд самата нея и ти позволява да откриваш други, нови светове. Всеки ден ходех до любимия гараж, ровех се, пусках си музика, избирах и давах всичките си пари за записи.

Песента, която ми се иска аз да бях написал
Nirvana – In Bloom
За мен Кърт Кобейн е Джон Ленън на 90-те. Откакто ги няма Nirvana, колкото повече време минава, толкова по-голяма нужда изпитвам от такава енергия като тяхната. Една поп мелодия, съчетана с много пънк и рок, това е взривоопасно! Когато групата беше на върха, така ни беше писнало от тях, че казвахме: "Айде стига вече!", но сега нуждата от такъв тип емоция ескалира и все по-често искам да си пускам песните на Кърт Кобейн. Това ми стига, без да анализирам.

Песента, която ме подсеща за позорни истории
Остава – Мини тяло
В началото с момчетата от Остава бяхме доста по-агресивни, предвид количеството алкохол, което се изпиваше. Бяхме млади. Но някак сме вярвали в това, което правим, независимо че сме попадали на всякакви случайни места, където работата е стигала до бой или е било доста унизително. Имаше едно такова място в Пловдив, до Културния дом: преди повече от 15 години свирихме там за първи път, звукът беше отвратителен, а хората вътре – само метъли. Нямаше вариант да харесат дори една стотна от музиката ни. Започнаха да ни подвикват и освиркват, аз се ядосах и по време на концерта им казах: "Айде бе, няма да ви свирим в тъпата метълска кръчма!". Не знам как ме изтърпяха, почти да станем на кълбета. Смешното е, че преди месец-два срещнах един човек в Пловдивския театър, който ми каза: "Помниш ли как се скарахме в онзи клуб преди 15 години? Това бях аз!"

Песента, която никога няма да ми омръзне
The Beatles – Across the Universe
Тази песен е ужасно красива – само Джон може да измисля такива парчета, които са много химнови и може цял хор да ги пее, но без брутално да ти каже: "Ето сега, пейте всички и пляскайте с ръце!". На мен нещата не ми омръзват лесно, бързо се адаптирам. Доволен съм, че намирам време да играя тенис, да пия вино с приятели и че вече не употребявам твърд алкохол. Тенисът мe вади от депресивните състояния, отдавна ми е станал навик и необходимост. Когато свирим в друг град, ако си имам партньори, дори да съм си легнал късно след участието, се уговаряме за сутринта и в 8-9:00 вече съм на корта за един час. В началото ми се спи, но след 15 минути се разбуждам, а след мача съм като нов. Иначе като гледам тенис, викам, псувам, троша. Такъв ми е характерът – ако Гришо играе и стига вече финалния сет, но влиза в тайбрек, аз излизам някъде и се връщам след 15 минути. Не искам да го гледам, не мога да понеса тайбрека на Григор! Снощи гледах Джокович и Федерер, но иначе съм супер фен на Ноле.

Песента, която си пускам на път
Moderat – Bad Kingdom

Падам си по електронни парчета, в които има пеене – Aparat, Moderat, Underworld. Действа ми успокояващо. Преди няколко години трябваше да свирим в Пернишкия театър, аз карах един голф двойка и със Свилен тръгваме натам. След Владая цялата кола се пълни с дим за две секунди! Спрях, защото мислех, че ще експлоадираме, но се оказа, че радиаторът се е спукал и колата прегрява. До Перник оставаха още 10км, вече закъснявахме, а сега трябваше и да охлаждаме голфа. И ние какво правим? Караме един километър, пълним туби с вода, сипваме ги в радиатора, минаваме 800 метра, тя изтича, и така до Перник колата стана на нищо. Бях я оставил в центъра на града и на другия ден, след концерта, отивам да си я взема, а нея я няма! Така че това за Перник и голфовете е истина. Колата изобщо не вървеше, сигурно е била разфасована и качена на някоя каруца.

Песента, която чух в точния момент
Foals – What Went Down

Онзи ден се качвам в колата, в отвратително настроение съм и си пускам Z Rock. Вървеше едно парче на Pearl Jam, след което Елена Розберг пусна What Went Down, за да закрие предаването – надупих радиото до край и като най-големите селяни отворих прозорците да гледам реакцията. Нямаше никаква реакция...

Песента, която ми напомня за любимото ми място
Остава – Един ден
Измислих тази песен и записах демото само за ден на едно от любимите ми места – моето село в Търновския балкан, където още стои къщата на прадядо ми. Обичам да ходя от време на време, дори имах този навик веднъж в годината да си взема лаптоп, китара, усилвател и да отида там, да ходя за риба, да си мисля музикални идеи. Много е хубаво усещането, когато измислиш нещо и си кажеш: "Ето това колко е яко!", и всичко да ти е под ръка, за да го запазиш, да не го изпуснеш. Ако тогава бяха минали няколко часа, със сигурност тази пеен нямаше да я има, щях да съм я забравил.

Остава са в Маймунарника на 28 август, 20:00, 10лв от eventim.bg, 15лв на място
ostava.com
facebook.com/ostava