Плейлистът на Павел Терзийски



5 декември 2019 текст Кристина Йорданова
"Когато бях малък, с нашите минавахме покрай Народния театър и там един дядо имитираше влакове и птици, това дълбоко ме впечатли." Оттогава Павел също прави подобни експерименти с гласа си, а с годините се научава и да композира. Сега го хващаме точно преди да чуем за първи път музиката му към спектакъла Пет пъти за една нощ в Сатиричния театър, а лятото в Пловдив пък го слушахме как озвучава затворените страхове в танцовата вихрушка Caged на Пансън Ким.


Корейският хореограф впрочем решава, че този човек трябва да бъде в екипа му, когато преди 3 години попада на случаен концерт на бандата на Павел, Clavexperience. В триото неговите вокали се дебнат с бийтбокса на Skiller и синтовете на Димитър Горчаков така, че често не различаваме готовите им авторски парчета от измисленото на момента. Смесицата им от IDM, трип хоп, джаз и реге ни завлича отново на 11 декември в Maze, но не и преди да завъртим песните с история на фронтмена, сред които има всичко от класически оркестър до последния Кание Уест.

ПЕСЕНТА, КОЯТО ТИ МИРИШЕ НА ДЕТСТВО
Samba de Orfeu        

   

Тази песен е от филмовия шедьовър Orfeu Negro, който е правен във време, пълно с кофти моменти за бразилците, но и връх в тяхната музика. Тогава те завладяват целия западен свят със своето изобретение боса нова. Samba de Orfeu има една наивна мелодия, изпълнена от деца, и ме връща в годините без телефони, когато съм тичал по улицата с ключовете от вкъщи на врата си. Точно тази свобода малко ми липсва.

ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ ОЧАКВАШЕ ДА ХАРЕСАШ
Amy Winehouse – Rehab      
    
    

И до ден днешен, за съжаление, съм човек с предразсъдъци. Сега гледам повече да внимавам, преди да имам мнение за нещо, но навремето си казвах: "Е, каква е пък тази, всички я въртят, то попът е ебаси бозата". Оказа се обаче, че Ейми е една от най-добрите певици на 21 век. Няма такива джаз изпълнителки в момента, нито една. Абсолютно майсторство, и то не само в тази песен. Уви, тя почина, докато го разбера.

ПЕСЕНТА, КОЯТО ТИ СЕ ИСКА ДА БЕШЕ ТВОЯ
Moderat – Rusty Nails         
     
   

Голям фен съм на електронната музика и това противоречиво парче не спира да ми звучи модерно. То е като захарта – хем ти прави кеф, хем те кара да се чувстваш малко ограбен; бързо те вдига, но не ти дава енергията, която би ти дало нещо друго. Това чувство ми харесва, невинаги е добрият избор, но бих искал и аз да изкомпозирам нещо такова.

ПЕСЕНТА, КОЯТО ТЕ Е РАЗПЛАКВАЛА
Albinoni – Adagio in G minor (Karajan)  
   
   

Диригентът Караян, както казва моя приятел Роко Захариев, може да постигне ефекта на тихото свирене по-добре със седемдесет души оркестър, отколкото с четирима. Неговата версия е страхотна, но и самото произведение просто те премества. Разказва нещо, което резонира с всеки човек, и в буквалния смисъл ме е оставяло със сълзи, защото е толкова красиво и бавно, в същото време и тържествено. Действа ми като някаква помитаща стихия.

ПЕСЕНТА, КОЯТО ТЕ ЗАВЕДЕ ПРИ МУЗИКАТА ЗА ТЕАТЪР
James Horner – Braveheart song  
  
     

За мен филмовата и театралната музика не са толкова различни – и при двете имаш сюжет, линии, които да следваш, и е някакъв микс от изкуства. Джеймс Хорнър е един от наистина големите композитори и съм слушал музиката му към Смело сърце безброй пъти. Не само тя, но и композициите на Ханс Цимер и много други стоят в моята библиотека и са ми от огромна помощ, когато сядам да композирам.

ПЕСЕНТА, КОЯТО ЗВУЧИ КАТО ХУБАВА ПОЕЗИЯ
Pink Floyd – Wish You Were Here    

    

Слушам Pink Floyd благодарение на баща ми. Много пъти сме ги пускали в колата на връщане от село и като малък ги мразех, исках да си слушам Queen. Мина известно време и на 12 някак ги осъзнах. В Wish You Were Here ми прави впечатление филмовият пиниз и това, че по онова време са ползвали нещо от радиото и телевизията и са го лепнали към парчето, преди да започне. То и така те води далече, но след като влязат китарите и текстът, съвсем те качва на влакчето на въображението.

ПЕСЕНТА, КОЯТО ТИ ЗВУЧИ КАТО ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД
Machinedrum – Opalescent        

   

Парчетата на този американец звучат като младост. Точно сте се видели и "ах, само за нея мисля". Простички са, но за мен при влюбването от пръв поглед оставяш емоцията да те завладее и не можеш да спреш да мислиш за това нещо. После самото чувство преживява много трансформации и така или иначе не остава същото. Opalescent ми се струва най-искрено за случая.

ПЕСЕНТА, ОТ КОЯТО НАСТРЪХНА НА ЖИВО
Faithless – Insomnia        

   

Имаха концерт преди много време в Студентски град, а аз нямах пари да вляза, защото бях тийнейджър, но бях пред залата. Оставаха 10 минути до края на концерта, когато охраната каза "айде, оправяйте се", махнаха се от входа, ние влизаме вътре и тъкмо започва Insomnia. Чувам този монотонен глас в един повтарящ се цикъл, после идва припевът и все едно всичко изгрява. Даже сега, като го разказвам, настръхвам.

ПЕСЕНТА, В КОЯТО ИСКАШ СВЕТЪТ ДА СЕ ВСЛУША
Kanye West – Closed on Sunday     
 
    

Никога не съм го харесвал този човек, но последният му албум Jesus is King ме разби. Closed on Sunday удря на много важно място, защото говори за това как децата са с уязвимо подсъзнание и са мишена за всичко, което минава през тях. Аз съм израснал без защита, родителите ми са ме отбранявали, разбира се, но все пак съм слушал песните на Мишо Шамара едно време. Дори безобидната Барби насажда стереотипи, които после много трудно се изкореняват. На първо място, естествено, влияят родителите и като млад баща го разбирам. Трудно е, но съм наясно, че първо съм отговорен аз, после всички останали.

Павел и Clavexperience са в Maze на 11 декември от 21:30 срещу 7лв на входа

Пет пъти за една нощ с негова музика е премиера в Сатиричния театър на 8 и 22 декември от 20:30  

Може да слушате плейлиста без прекъсване и в YouTube.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.