Kan Wakan в бурята и тишината



16 април 2021 текст Кристина Йорданова снимка Михаил Новаков
Свири на пиано от 7-годишен, а адресната му регистрация е софийска, макар че дълго време животът му се е низал под слънцето на Лос Анджелис.


Георги Линев вече ни е водил през малките кътчета на своя живот, които минават през Несебър, часовете, прекарани над китарата и любовта му към Pink Floyd и The Beatles в едно минало интервю за Програмата. Сега, няколко години по-късно, надничаме в нови спомени, размишления за света и моменти, за които ни отдели частица от себе си, след като завъртя последното си музикално съкровище Oh, Mother в колаборация с аренби певицата Джесика Чайлдрес. Тя отправя послание за дискриминацията и несправедливостта над оркестрален аранжимент. Но това е само част от историята.


В едно от предишните интервюта за Програмата говориш за своите спомени, за промените и музиката. Кои моменти и нови спомени заслужават да бъдат сложени в мемоар от Molasses (от 2016) до последното ти парче Oh, Mother?
Бих отбелязал периода в Ел Ей през изминалата година, в началото на пандемията. Ел Ей може да бъде много разсейващо място за един артист. Особено сега, когато вграденият социален натиск да съществуваш в мрежата и култът към личността са необходими, за да построиш и съхраниш една кариера. Мисля, че това ме отвлича от музиката и слага ограда около способността ми да се изразявам и да развивам идеите си. Карантината сложи знака стоп над животите на всички ни и Лос Анджелис изведнъж се превърна във всеобщ личен ад. Хората не знаеха какво да направят на екзистенциално ниво, а това ги уплаши повече от вируса. Когато всичко се промени толкова бързо, се усещаше като бъг в матрицата, мястото стана нереално. Чувствах се като героинята на Кирстен Дънст във филма Меланхолия. Открих капка мир сред буря от страх и несигурност и изведнъж имаше само тишина, разбиране, състрадание, споделена човечност и цялото време на света да завърша своите проекти и албуми. Така развих и недовършени идеи, които иначе не биха видели бял свят. Бях способен да ги формулирам, без да се налага да режа през целия шум.

Oh, Mother има значение, вдъхновено от всичко, което става по света с пандемията и протестите в Америка. "Our arms are tied from the weight of your evil/Our hearts are full of the tears of the dead/He sits in silence, watching the violence". Как изглежда един свят без насилие, дискриминация и дезинформация?
Хората са най-кооперативните видове на планетата и мисля, че преодоляването на дискриминацията е важен скок към оцеляването като част от огромна взаимосвързана екосистема. В мозъците ни има рефлекс, свързан със страха, предизвикан от срещите ни с непознатото. Инвестицията в образованието е един от начините да си сглобим един по-хармонизиран свят. За съжаление вярвам, че свят без насилие, дискриминация и дезинформация ще ни бъде представен като нещо, извадено от оруелското бъдеще под формата на голям технологичен напредък. Това ме тревожи, защото мисля, че усилията за овладяване на тези неща чрез технологиите ще доведат до отварянето на кутията на Пандора. Не вярвам, че е в природата ни да еволюираме без конфликти.


Как се срещнахте с Джесика Чайлдрес?
Бях на едно място в Ел Ей, което се казва Hotel Café. Там обикновено идват музиканти да изпълняват акустичен вариант на своите песни в по-интимна обстановка. Чаках бандата на мой приятел да започне сета си в голямата зала и реших да се пошляя наоколо и да разгледам новата зала от другата страна. Както си ходех, чух този емоционален глас, който веднага ме грабна. Влязох хипнотизиран и изслушах целия сет. Знаех, че съм там, за да изпитам нещо, което може и да не се повтори пак. Изчаках, за да се запозная с този прекрасен човек и да ѝ кажа, че трябва да направим нещо заедно. Е, вече записахме няколко песни за предстоящия албум и тъкмо когато изглеждаше, че сме приключили, дойде идеята за Oh, Mother след рязко събуждане една вечер в компанията на звуци от хеликоптер и сирени в далечината. На сутринта се обадих на Джесика, тя дойде и записахме за по-малко от час. Думите се лееха от нея все едно вече бяха написани.

Oh, Mother е първата песен от бъдещия албум Phantasmagoria, Vol. 2. Какви други истории можем да очакваме?
Трябва да изчакам няколко седмици, за да чуя всичко, преди да мога да вкарам в контекст всеобхватните настроения вътре, но определено няма да бъде част от Spotify плейлист, който върви по партита. По-скоро е музика за слушалки, на която се вземат лоши решения към 4 сутринта.

Всеки човек приема музиката и посланието към нея от своя собствена перспектива. Но все пак каква е перспективата, която искаш хората да видят, докато слушат твоята музика?
Пригответе се да бъдете преследвани. Забелязвам, че напоследък хората избягват музика, с която да усетят всички цветове на емоциите си, защото ги разсейва от тяхното тривиално преследване на тонове, които ги карат да се чувстват добре. Музиката днес върви в компанията на определени дейности, съчетани с храна или вино. Бих искал хората да оценят как неочаквани комбинации от настроения, музика и занимания могат да въздействат по различен начин.

Работил си с изключително талантливи хора по време на музикалното ти приключение. Кое е нещото, което задължително трябва да свърже теб и другия човек, за да се получи?
Обикновено, ако вече сме организирали записи, сме минали етапа, в който взаимно се възхищаваме на талантите си, така че при самата среща всичко се сумира до напасване като хора. Гледаме забавни видеа на котки или подобни банални неща, които ни разсмиват и чупят ледовете.

Какво правиш, когато имаш нужда от тишина?
Обикновено гледам най-безсмислените филми за супергерои или пък седя в парка със звукоизолиращи слушалки, без да слушам музика.

Кое е мястото, към което винаги ще се връщаш?
По всяка вероятност Италия. Бях там преди няколко години с майка ми и все едно се разхождах из най-красивото гробище, обитавано от величини, които обществото е обезценило. Също така съм ценител на храната и кафето, а по-добри от италианските не съм пробвал.



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098