„Кислород“ песен по песен със Свилен Ноев



25 май 2022

Преди броени дни новият албум на Остава се изстреля в интернет пространството, а само след един поглед към естетичната му корица вече не можем да устоим на порива да си го купим и на физически носител. Звучните заглавия ни призовават да се впуснем в едно емоционално пътешествие през 12-те песни. Този път дори не се возим на малко влакче – проектираме си ракета и кръстосваме музикалния космос.

Остава е група, която не се нуждае от представяне. След 30 години на сцената бандата може да се похвали със значителен брой хитове, дори бихме казали, че всяко тяхно парче само по себе си е хит. На какво се дължат въздействащите им текстове, кои са любимите им думи и как изглежда една рок звезда, докато се разхожда по улицата? Свилен Ноев ни разкрива отговорите на тези въпроси, а ние изгаряме от нетърпение да чуем Кислород в Кино Кабана на 15 юни.





Кога 1+1 е невъзможно уравнение?

Когато хората нямат нищо общо помежду си.

Как може да се справи човек, когато стане жертва на собствения си Саботаж?

Надявам се да не си правя саботажи сам на себе си. Понякога се движим в релси по инерция и си въобразяваме, че всичко е наред, но всъщност мозъкът ни се нуждае от нещо ново. В самата песен се пее, че човек трябва да е искрен и да не саботира това, което чувства.

На какво те е научила Мама, на което никой друг не би могъл?

Всяка майка трябва да покаже на детето си най-важните неща в живота. Моята се опита да ме научи да съм скромно момче от Габрово, което гони мечтите си. Донякъде успя. Колкото и хитове да сме имали през годините, никога не съм излитал в орбита благодарение на това, че детството ми беше нелеко. С брат ми постоянно помагахме на родителите ни. Нямаше време да ходя на уроци по френски, пиано и солфеж. Музиката дойде чак по-късно, в тийнейджърските ми години, и тотално преобърна живота ми. От петнайсетгодишен вече знаех, че съм професионален музикант.

От каква Помощ се нуждаеш, когато ти липсва вдъхновение?

Търся вдъхновението си сам. Писането на текстове е много странно нещо. Освен да си изключително концентриран и да си даваш време, за него се иска и да знаеш много думи, които другите не използват често. Никога не ми се е случвало да съм неспособен да напиша някакъв текст. Просто има моменти, когато не ми се пише. Музиката ми е много по-лесна за измисляне. Когато парчето вече е завършено, а текстът още не е готов, ножът обаче започва да опира до кокала. Тогава се стягам и се захващам за работа. През останалото време наблюдавам. Това е моето вдъхновение: да наблюдавам света и себе си постоянно.

От живота ми хрумват интересни думи като самата Помощ. Инструменталът беше готов, но аз все още се чудех за какво да се пее в парчето. Докато работехме по него, Жоро през цялото време говореше, че иска да напомня на творчеството на Джон Ленън. Затова си казах: „Като искаш Джон Ленън, ето ти Help – Помощ“. Нашата песен няма нищо общо с The Beatles, разбира се, но някак си му подадох заглавието като отговор. Оттам нататък построих текста.

Как избягваш от всяко Клише?

Това, което най-вече се старая, след като сме издали толкова много песни, е да не крада от по-старите си идеи. Не се притеснявам, че ще заимствам нещо много готино от някого, а по-скоро се тревожа музиката ни да не стане много еднотипна. Стремим се слушателите ни да не разпознават в новите ни парчета такива, които сме написали още в първия си албум например. Именно затова оригинални думи като „клише“, „саботаж“ и всякакви други, каквито използвам, са добре дошли, за да може да се изгради нещо ново.

Ако след
Voyager човечеството реши отново да изстреля някой Сателит към извънземните цивилизации, какви елементи от човешката култура би изпратил в открития Космос?
Ако има други цивилизации, би било хубаво да вземат от Земята най-красивото – изкуството. Мисля, че с това планетата ни трябва да се гордее най-много. Щом има артисти, чиято музика вече се харесва векове наред, значи има неща, които са вечни.

На каква тема най-често влизаш в Спор?

В Остава спорим много на всякакви теми, най-вече музикални, и това даже вече е станало като някаква наша професия. Постоянно търсим вярното решение за групата. Все по-рядко споря с непознати хора. Със семейството си – също. Гледам да се замислям за нещата от семейния ми живот, защото все пак аз съм просто един музикант и не разбирам от доста неща. От друга страна, когато видя, че някой човек е на тотално противоположно мнение, просто се махам от него. Не обичам почитатели на конспиративните теории, хора, които не вярват в медицината, в добрите ценности или които отказват да видят какво се случва в света в момента. Човек трябва да е честен със себе си и близките си, за да води добър живот.

Какво остава след хората, влезли с Взлом в живота ти?

Един от тях е жена ми Невена. Влезе рязко и остана вече 14 години. Другото, което влезе с взлом, е музиката, приятелите ми от Остава и близките, които познавам покрай това, че съм музикант. Има хора, които завинаги остават твои приятели, дори да не се виждате много дълго време.

Между другото Взлом е много трудно парче за изпяване. Подиграваха ми се, че няма да мога да го произнеса, но го изпълнявам без проблем. Българският език е твърд и доста често трябва да си намираш начин да музицираш така, че думите да се леят. Такива песни са Шоколад, Взлом, Саботаж... Пеенето трябва да свършва на гласна, а тук свършва на съгласна и ми отнема много време да намеря начин да запазя мелодичността на думата. На английски е значително по-лесно. Целият език е изграден напевно през гласните. При българския не е така. За да звучи една поп рок песен като на английски, трябва да се занимаваш много време да нагласиш добре думите.

Какви са елементите на един въздействащ Текст?

Има текстове, в които не е нужно да казваш кой знае колко гениални неща. Просто трябва да има някакво настроение, което да върви паралелно с музиката. Един от куплетите на Кислород гласи:

Красив момент

не казвай нищо

да помълчим с теб.

Като цяло не говори нищо, освен да обрисува момента като емоционално красив. Не ти дава информация, но много помага на състоянието, в което човек изпада, когато слуша парчето.

Както е казал Боб Дилън, първото изречение е най-важно. Винаги се старая първите 1-2 изречения на текстовете ми да са грабващи. За да уловиш вниманието на някой слушател по радиото, трябва да избягваш тривиалности. Добре е да има нещо интересно, което да хване хората, дори да звучи като някаква глупост. Има такива „куки“ като „Проектирай си ракета“, което е на ръба на детинското, обаче хваща вниманието. Искам да слушам все повече такива текстове.

Има ли артист, който според теб е истински Гений?

Чарли Чаплин, Елвис Пресли, The Beatles, Rolling Stones…Лирически са ми любими Мориси, вокалът на R.E.M. Майкъл Стайп и може би Боно от U2. Това са хора, които пишат много красиви текстове. Дори без музика, пак щяха да са въздействащи. Има няколко съвременни музиканти, които много добре се справят с това. Вокалът на The National е истински поет.

В наше време много често се чувстваме, сякаш сме Без дом. Има ли някое място, на което се чувстваш наистина у дома си?

Винаги съм у дома си, когато съм с моето семейство.

Другото място е сцената. Винаги съм казвал, че иначе съм много скромен, но на концерт съм като животно. Хората много пъти са ми казвали, че не могат да ме познаят, като ме видят на улицата. В това вярвам: в ежедневието да си обикновен човек, а цялата ти страст да отива в работата. Няма нужда да се разхождаш като рок звезда – с кожени панталони и татуировки от горе до долу. Така го усещам. Може да е старомодно, но ми харесва.

Без дом, без дом, свободен, но без дом
.

Като написах този стих, се зачудих какво изобщо означава. Хората по принцип искат обратното. Почти през цялото време в човешката еволюция хората искат да са свободни. Тъкмо разсъждавах върху това и  дойде войната. Тогава осъзнах: „Господи, този текст показа точно тези хора, които бягат от родината си, свободни са, обаче са останали без дом“. В този ред на мисли текстът има смисъл. Видях го материализиран в реалността, колкото и да е тъжно. Според мен това е най-тъжната песен от целия албум.

Когато си претоварен, какво ти дава глътка Кислород?

Спокойствието. Откакто бях много млад, винаги съм искал да съм спокоен с хората, които са около мен.

Когато с Невена станахме гаджета, ѝ казах, че искам да ми е спокойно вкъщи. Тя даже се ядосваше, защото го тълкуваше, сякаш искам да ми е скучно. Когато мина малко време обаче, и тя разбра, че близките ти те карат да чувстваш покой, където и да си. Това ти дава глътка кислород: хората, с които не ти е напрегнато никога, каквото и да стане и колкото и да е скапана ситуацията. Знаеш, че те са твоите хора.

В песента кислородът е метафора за любовта. Жан Мишел Жар също има едно парче, което се казва Oxygène. Много артисти заменят думата любов с нещо друго, защото никой не иска да бъде в мейнстрийма и се стреми да бъде интересен за по-дълго време.

Когато изброих на нашата дизайнерка заглавията на всички написани до онзи момент песни от албума, тя много хареса Кислород. Така той се озова и на самата обложка.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.