10 юни 2022 текст Ивайло Александров
Ядрото на Lola Marsh са Яел Шошана (глас, китара, укулеле) и Гил Ландау (електроника, програминг, клавишни, китара). Двамата се запознават на рождения ден на Гил, където забиват акустични кавъри на Foo Fighters и Доли Партън, и искрата просто припламва. Откриват общи вдъхновения, учат се един друг, а след време и един куп песни решават да съберат пълнокръвна банда. Сега, с два албума и един ЕР зад гърба си, но и с материал за нов албум, който чакаме наесен, Lola Marsh идват за първия си концерт в България в рамките на Sofia Live Festival. Срещнахме се онлайн, за да си поговорим за музика, ирландски фолклор, Дисни и какво е да се твори по време и след пандемия.
Къде се срещнахте и как решихте да свирите заедно?
Къде се срещнахте и как решихте да свирите заедно?
Гил: Запознаха ни общи приятели – доведоха Яел на рождения ми ден. По-късно вечерта с нея хванахме китарите и започнахме да свирим различни песни – музика от филми на Дисни, Доли Партън – веднага усетихме магията, а хората в стаята притихнаха и ни слушаха. Предложих на Яел да опитаме да правим музика заедно, тя се съгласи и останалото вече е история (смее се).
Какво ви свързва музикално и каква музика обича всеки от вас?
Какво ви свързва музикално и каква музика обича всеки от вас?
Яел: Първо осъзнахме, че и двамата сме фенове на Foo Fighters. Беше забавно да свирим техни парчета акустично. А имахме и една книга с ноти на песни от филми на Дисни, така че свирихме и доста от тях. Но и двамата имаме различен музикален вкус.
Гил: Да, това бяха нещата, които намерихме като пресечни точки, но в началото не беше толкова лесно. Яел ми пускаше доста ирландски фолклор, а аз не познавах тази музика. Аз ѝ пусках Bon Iver, Fleet Foxes – неща, с които тя не беше много запозната, но с времето всеки започна да харесва музиката на другия.
Яел: Постепенно изградихме общ вкус – територия, на която се срещаме музикално.
Как се чувствате, като правите концерти сега, когато светът се отърсва от пандемията?
Как се чувствате, като правите концерти сега, когато светът се отърсва от пандемията?
Яел: Ох, колко ми липсваше да свиря на живо! Спомням си първия концерт след пандемията – бях ужасена, имах паник атака, преди да изляза на сцената, но след като го направихме веднъж, си дадох сметка колко ми е липсвало и че не мога без тази тръпка. Наскоро се върнахме от едномесечно турне в Европа и беше невероятно преживяване. Отлагахме го почти 2 години.
Гил: А реакцията на публиката е невероятна. Различните държави имаха различни правила за пандемията, в някои от тях имаше малки концерти на местни банди, в други всичко беше забранено. В Израел вече правим концерти от една година, но нямахме възможност да свирим навън. Сега, когато излязохме пак извън страната, срещнахме феновете си и видяхме как прегръщат музиката ни на живо, беше толкова зареждащо. Хората са гладни за концерти и това ни даде допълнителна енергия, вкара още повече огън в изпълненията ни.
Кое ви харесва най-много в свиренето на живо?
Кое ви харесва най-много в свиренето на живо?
Яел: За мен е връзката с публиката. Докато пея, обичам да гледам хората в очите – така разбирам кой наистина се потапя в песните и кой обръща повече внимание на телефона си. Но като цяло имаме страхотна публика. Сякаш всички свирим песните заедно – групата и хората пред нас.
Гил: Да, сигурно 80% от шоуто идва от енергията на публиката.
Яел: Преди няколко дни свирихме в Турция и на първия ред имаше една групичка от 10-ина момичета, които крещяха, пееха песните с нас, ох, беше толкова вълнуващо! Исках да скоча от сцената и да ги прегърна.
Гил: Аз се опитвам всяка вечер да се концентрирам върху нещо различно, което да ми дава енергия. На един концерт ще се концентрирам върху бандата, обожавам как свирят, следващия път ще е гласът на Яел и ще потъна в нейното пеене.
Къде се чувствате по-комфортно – в студиото или на сцена?
Къде се чувствате по-комфортно – в студиото или на сцена?
Яел: Комбинация от двете е – и двете са ти нужни. Пътят, концертите, хората. А след това ти е необходима тишината и усамотението на студиото, където да твориш.
Гил: Това беше най-големият ми проблем по време на пандемията – свиренето в студио е свързано с много работа, но и е адски забавно. Но по време на пандемията имахме само него и беше като ходене на работа – всеки ден едно и също. Преди това беше по-динамично – записваме 2 месеца, после сме на турне един месец, след това се връщаме в студиото за няколко седмици – така има разнообразие, което ни зарежда.
Кога осъзнахте навремето, че искате да се занимавате с музика?
Кога осъзнахте навремето, че искате да се занимавате с музика?
Яел: За мен музиката, пеенето беше като терапия. Като всеки тийнейджър аз също си имах трудни моменти – такива, в които се мразиш или мислиш, че не те разбират. Различните хлапета намират различен начин да се справят с това. За мен беше музиката. Успокояваше ме, когато пеех, а китарата използвах като щит, зад който да се крия, защото се срамувах от тялото си. Тя ми даде сила и самочувствие.
Гил: Аз не помня кой точно е бил моментът, защото свиря на пиано още от детската градина. Но си спомням как батко ми започна да свири на електрическа китара. Свиреше рифа на Smells Like Teen Spirit и ми каза, че добрите китаристи винаги свирят прави. Тогава се впечатлих много и смених пианото с китара.
В какво настроение трябва да сте, за да пишете или записвате песни?
В какво настроение трябва да сте, за да пишете или записвате песни?
Гил: Бих изредил неща като вдъхновение или муза, но зад всичко стои здраво бачкане.
Яел: Това е професията ни. Нашата работа е да свирим музика.
Гил: Събуждаш се сутрин и знаеш, че по-късно трябва да идеш на репетиция. И отдаваме всичко по време на тези сесии, концентрираме се и правим най-доброто, на което сме способни в конкретния момент. Понякога идеите се раждат по време на репетиция, друг път отивам с готов бийт, а понякога се вдъхновявам от самото свирене. Но на всяка репетиция се ражда нещо.
Яел: На репетиции си позволяваме повече волности, докато в студиото, когато записваме, сме по-концентрирани и дисциплинирани – как искаме да звучат песните, как да ги аранжираме.
Последният ви албум Someday Tomorrow Maybe излезе през 2020, имахте ли време да направите нови песни след него?
Последният ви албум Someday Tomorrow Maybe излезе през 2020, имахте ли време да направите нови песни след него?
Гил: О, да!
Яел: Всъщност сме готови с нов албум. Вече ни пратиха мастърите на записа.
Гил: Първият сингъл ще излезе много, много скоро – сега, в началото на юни.
Какво ще е звученето на албума – познатото от предните неща на Lola Marsh или има и промени?
Какво ще е звученето на албума – познатото от предните неща на Lola Marsh или има и промени?
Гил: Има някои промени, ще чуете.
Яел: Навлязохме в нови за нас територии. Но, разбира се, това си е звученето на Lola Marsh.
Каква е историята на името Lola Marsh?
Каква е историята на името Lola Marsh?
Яел: Когато започнахме, просто правихме музика и не сме мислили за име, докато не организирахме първия си концерт и вече трябваше да се казваме някак. Събрахме се с няколко приятели и взехме да си подхвърляме имена. Някой спомена Lola Marsh, прозвуча ни съвсем на място и го оставихме.
Гил: Няколко години по-късно свирихме в Китай и след концерта едно момиче ни каза, че Lola Marsh на китайски е термин за романтична поезия. Така че може би така е било писано (усмихва се).
Яел: Вероятно ни е преметнала (смее се). Но ни харесва тази история и решихме да си я приемем като истинска.
Израелската инди поп банда идва за първия си концерт у нас на Sofia Live Festival.
Израелската инди поп банда идва за първия си концерт у нас на Sofia Live Festival.
Горе Коментари (0)
Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.