Lola Marsh: музика като на кино

10 юни 2022 текст Ивайло Александров
Ядрото на Lola Marsh са Яел Шошана (глас, китара, укулеле) и Гил Ландау (електроника, програминг, клавишни, китара). Двамата се запознават на рождения ден на Гил, където забиват акустични кавъри на Foo Fighters и Доли Партън, и искрата просто припламва. Откриват общи вдъхновения, учат се един друг, а след време и един куп песни решават да съберат пълнокръвна банда. Сега, с два албума и един ЕР зад гърба си, но и с материал за нов албум, който чакаме наесен, Lola Marsh идват за първия си концерт в България в рамките на Sofia Live Festival. Срещнахме се онлайн, за да си поговорим за музика, ирландски фолклор, Дисни и какво е да се твори по време и след пандемия.




Къде се срещнахте и как решихте да свирите заедно?
Гил: Запознаха ни общи приятели – доведоха Яел на рождения ми ден. По-късно вечерта с нея хванахме китарите и започнахме да свирим различни песни – музика от филми на Дисни, Доли Партън – веднага усетихме магията, а хората в стаята притихнаха и ни слушаха. Предложих на Яел да опитаме да правим музика заедно, тя се съгласи и останалото вече е история (смее се).

Какво ви свързва музикално и каква музика обича всеки от вас?
Яел: Първо осъзнахме, че и двамата сме фенове на Foo Fighters. Беше забавно да свирим техни парчета акустично. А имахме и една книга с ноти на песни от филми на Дисни, така че свирихме и доста от тях. Но и двамата имаме различен музикален вкус.
Гил: Да, това бяха нещата, които намерихме като пресечни точки, но в началото не беше толкова лесно. Яел ми пускаше доста ирландски фолклор, а аз не познавах тази музика. Аз ѝ пусках Bon Iver, Fleet Foxes – неща, с които тя не беше много запозната, но с времето всеки започна да харесва музиката на другия.
Яел: Постепенно изградихме общ вкус – територия, на която се срещаме музикално.

Как се чувствате, като правите концерти сега, когато светът се отърсва от пандемията?
Яел: Ох, колко ми липсваше да свиря на живо! Спомням си първия концерт след пандемията – бях ужасена, имах паник атака, преди да изляза на сцената, но след като го направихме веднъж, си дадох сметка колко ми е липсвало и че не мога без тази тръпка. Наскоро се върнахме от едномесечно турне в Европа и беше невероятно преживяване. Отлагахме го почти 2 години.
Гил: А реакцията на публиката е невероятна. Различните държави имаха различни правила за пандемията, в някои от тях имаше малки концерти на местни банди, в други всичко беше забранено. В Израел вече правим концерти от една година, но нямахме възможност да свирим навън. Сега, когато излязохме пак извън страната, срещнахме феновете си и видяхме как прегръщат музиката ни на живо, беше толкова зареждащо. Хората са гладни за концерти и това ни даде допълнителна енергия, вкара още повече огън в изпълненията ни.


Кое ви харесва най-много в свиренето на живо?
Яел: За мен е връзката с публиката. Докато пея, обичам да гледам хората в очите – така разбирам кой наистина се потапя в песните и кой обръща повече внимание на телефона си. Но като цяло имаме страхотна публика. Сякаш всички свирим песните заедно – групата и хората пред нас.
Гил: Да, сигурно 80% от шоуто идва от енергията на публиката.
Яел: Преди няколко дни свирихме в Турция и на първия ред имаше една групичка от 10-ина момичета, които крещяха, пееха песните с нас, ох, беше толкова вълнуващо! Исках да скоча от сцената и да ги прегърна.
Гил: Аз се опитвам всяка вечер да се концентрирам върху нещо различно, което да ми дава енергия. На един концерт ще се концентрирам върху бандата, обожавам как свирят, следващия път ще е гласът на Яел и ще потъна в нейното пеене.

Къде се чувствате по-комфортно – в студиото или на сцена?
Яел: Комбинация от двете е – и двете са ти нужни. Пътят, концертите, хората. А след това ти е необходима тишината и усамотението на студиото, където да твориш.
Гил: Това беше най-големият ми проблем по време на пандемията – свиренето в студио е свързано с много работа, но и е адски забавно. Но по време на пандемията имахме само него и беше като ходене на работа – всеки ден едно и също. Преди това беше по-динамично – записваме 2 месеца, после сме на турне един месец, след това се връщаме в студиото за няколко седмици – така има разнообразие, което ни зарежда.

Кога осъзнахте навремето, че искате да се занимавате с музика?
Яел: За мен музиката, пеенето беше като терапия. Като всеки тийнейджър аз също си имах трудни моменти – такива, в които се мразиш или мислиш, че не те разбират. Различните хлапета намират различен начин да се справят с това. За мен беше музиката. Успокояваше ме, когато пеех, а китарата използвах като щит, зад който да се крия, защото се срамувах от тялото си. Тя ми даде сила и самочувствие.
Гил: Аз не помня кой точно е бил моментът, защото свиря на пиано още от детската градина. Но си спомням как батко ми започна да свири на електрическа китара. Свиреше рифа на Smells Like Teen Spirit и ми каза, че добрите китаристи винаги свирят прави. Тогава се впечатлих много и смених пианото с китара.

В какво настроение трябва да сте, за да пишете или записвате песни?
Гил: Бих изредил неща като вдъхновение или муза, но зад всичко стои здраво бачкане.
Яел: Това е професията ни. Нашата работа е да свирим музика.
Гил: Събуждаш се сутрин и знаеш, че по-късно трябва да идеш на репетиция. И отдаваме всичко по време на тези сесии, концентрираме се и правим най-доброто, на което сме способни в конкретния момент. Понякога идеите се раждат по време на репетиция, друг път отивам с готов бийт, а понякога се вдъхновявам от самото свирене. Но на всяка репетиция се ражда нещо.
Яел: На репетиции си позволяваме повече волности, докато в студиото, когато записваме, сме по-концентрирани и дисциплинирани – как искаме да звучат песните, как да ги аранжираме.

Последният ви албум Someday Tomorrow Maybe излезе през 2020, имахте ли време да направите нови песни след него?
Гил: О, да!
Яел: Всъщност сме готови с нов албум. Вече ни пратиха мастърите на записа.
Гил: Първият сингъл ще излезе много, много скоро – сега, в началото на юни.


Какво ще е звученето на албума – познатото от предните неща на Lola Marsh или има и промени?
Гил: Има някои промени, ще чуете.
Яел: Навлязохме в нови за нас територии. Но, разбира се, това си е звученето на Lola Marsh.

Каква е историята на името Lola Marsh?
Яел: Когато започнахме, просто правихме музика и не сме мислили за име, докато не организирахме първия си концерт и вече трябваше да се казваме някак. Събрахме се с няколко приятели и взехме да си подхвърляме имена. Някой спомена Lola Marsh, прозвуча ни съвсем на място и го оставихме.
Гил: Няколко години по-късно свирихме в Китай и след концерта едно момиче ни каза, че Lola Marsh на китайски е термин за романтична поезия. Така че може би така е било писано (усмихва се).
Яел: Вероятно ни е преметнала (смее се). Но ни харесва тази история и решихме да си я приемем като истинска.

Израелската инди поп банда идва за първия си концерт у нас на Sofia Live Festival.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.