Майстор Джун

18 март 2010 текст Анелия Александрова, снимки Илиян Ружин
Джун Йошида има екзотично име и още по-екзотични занимания. Познаваме го като отличен готвач (в Brasserie, Cru и Funky Kitchen, номиниран за готвач на 2006 от списание Бакхус), фънки диджей (заедно с бойния му другар Бирата), запален меломан и фен на лондонския Arsenal. Питахме го за всичко това, а той ни разказа дори повече.


Как се представяш най-често?
Джун, така се казвам. Готвач съм предимно, а с музика се занимавам много отдавна, като хоби. Като “занимавам” означава, че слушам музика. Някога работех и в списание Ритъм. А дори преди това, но то не беше точно работа, защото не ми плащаха – бачках в едно култово студио за звукозаписи на Раковска. И там уж работех лятото, пишех обложките на касетките. Майка ми ме заведе и това й беше грешката.

Като музикален журналист пишеше основно за хип хоп, нали?
Да, много обичам хип хоп, но не само. Слушах и слушам абсолютно всякаква музика. Много слушах и жега на времето, метъл. Но не само, а всякакви неща – фънк, соул, дори и супер дарк изродщини като Einsturzende Neubauten или Swans. Естествено, и бристълската вълна. И сега пак всичко, зависи от настроението.

Чели сме доста критични твои ревюта от онзи период, например за дебютния албум на столичния рапър Спенс. Спомняш ли си?
А да, ама той не е столичен. Доколкото си спомням Плевен никога не е бил столица на България. Критично ми беше ревюто, но критиката е много субективно нещо и би трябвало да те накара да направиш нещо по-добро. Кръстиха ме “убиец на българския хип хоп”. Беше много смешно.

Какво те радва с днешна дата от нашата сцена?
Има доста неща. От хип хопа Бутилко, Fars и компания, Рут е много талантлива, Phuture Shok, Bastardolomey са жестоки, Babyface Clan и Генерацията винаги са били много яки. 1000 names са яки. Има бе! Лошото е, че няма много подкрепа от спонсори.

Какво пускаш ти по партита?
Фънк, но не искам да го вкарвам в рамки, така че по-скоро фънки музика. Има фънк от 70-те, но има и ню фънк, пускам и соул, и по-диско неща, и хип хоп. Няма стилови ограничения. По принцип заедно с Бирата всяка сряда сме във Funky Kitchen, но може би ще забавим нещата. Сряда май не е много ден за излизане, първите два пъти имаше много хора и много се изкефиха, но в четвъртък, като си на работа, и май е по-тегаво. Също така от 6 до 10 готвя, измислям си меню.

На момента ли решаваш какво ще сготвиш?
Е, измислям си го няколко дни предварително, за да зарибявам хората във Facebook, очевидно там е новата комуникация.

Има ли още нещо, с което се занимаваш, освен готвенето и музиката?
Не се занимавам с друго в момента, правя някакви консултации и чакам нещо да ми изникне. Дори и компютъра не си включвам, освен за да си пусна музичка. Човек се самозабравя в нета, по-добре да четеш.

Готварски книги ли четеш?
Много обичам да чета, чета от 3-4-годишен. По едно време бях спрял, толкова много бях прочел, че все едно се бях бъгнал. Но после започнах пак и осъзнах, че 90% от нещата, които чета, са готварски книги. Свързани с готвенето по някакъв начин, а не толкова рецепти. И се зарибих пак от нашите, винаги са готвели всякакви неща, и то много добре. От мултикултурно семейство съм – баща ми е японец, а майка ми е българка, прабаба ми е гъркиня. Въобще миш-маш.

Имаш ли си предпочитания, коя ти е любимата кухня?
Японската. В училище децата си носеха сандвичи за закуска, а аз суши. Доста идиотски ме гледаха. След като завърших гимназия, записах История на изкуството, заминах със студентска програма за Щатите с бъдещата ми бивша съпруга и двамата започнахме да работим в ресторанти. Оказа се, че ни се удава много. И така. Накрая се записахме в Кулинарна академия там и завършихме. Преориентирах се, но не съжалявам изобщо.

За менюто на кои заведения си отговорен в момента?
На Brasserie, въпреки че не работя там, само правя менюто, не готвя. Бях в Cru, един от най-добрите ресторанти в България като идеи, много иновативна храна. И къде другаде? Йога център Mettasense в София и бар Mojito в Пловдив.

Фен ли си на био културата?
Много е идиотско – преди 6-7 години всичко си беше био в България. Не се говореше за ГМО и нямаше. Всичко беше от частни производители и доматите имаха вкус на домати. А сега всичко изглежда добре, но няма вкус. Внасяме много. Ествествено, че съм фен на био храната, стига да е по-добра. Ако има едно парче телешко, което е био, но с кофти качества и едно, което не е, но е добро, естествено, че ще избера това, което е добро.

Какво си правиш най-често вкъщи?
Обикновено ми се ядат по-домашни неща. Не искам да са прекалено изчанчени, но понякога, като ме удари шайбата, ги правя. Отскоро живея самостоятелно и без да се съобразявам чак толкова много и си използвам кухнята за експерименти. Направих и един малък блог за храна – funkook.tumblr.com. Идеята е да показвам основни неща, примерно как се прави бульон, и оттам да давам идеи за по-разчупени неща, без да са прекалено сложни и претенциозни. Или пък инфо къде могат да се намерят разни продукти, а не да се чудят хората. И отделно препоръчвам някакви места за ядене, които не са ресторантът на годината, ами по-скоро са дупки, в които можеш да хапнеш вкусно за малко пари. Примерно, турският ресторант на пазара, където е доста битово, но пък правят храна с душа.

Злоупотребяват ли жените с готварските ти умения?
Не мисля, не съм забелязал. Но и аз не съм злоупотребявал, хаха. Обичам да готвя за приятели, обичам да имам гости. Преди бях парти енимъл, яко по клубове и дискотеки, а сега все по-малко ми се излиза по този начин, писна ми. По друг начин ги виждам нещата, предпочитам да отида в бар, не ми се ходи по много шумни заведения с много хора. Освен ако няма много яко парти.

Разбрахме, че си и суперзапален футболен фен. Ако трябва да избираш между парти, ключов мач на Arsenal и вечеря с приятели, какво ще бъде?
Вечерята с приятели. А иначе Arsenal се представя много добре с това, което разполагат в момента. Но не знам дали ще станат шампиони. Manchester United и Chelsea са много силни, имат и повече опит, а нашият отбор е млад. И не гледам български футбол, това е пародия – кална нива, суперселяни, чалга и семки. А в Англия си почти като на театър, много по-културно е.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.