20 години Програмата: Недосегаемият

2 октомври 2013 текст Мария Бикова
През септември 2021-а година празнуваме Програмата и двадесетте лета, откакто правим културата във всичките ѝ форми по-близка и достъпна до почитателите ѝ в България. Сред безбройните диаманти в дигиталната ни съкровищница ще подберем и откроим онези материали, чийто смисъл живее много отвъд актуалността им. Започваме с разговор между безсмъртния Енио Мориконе и Мария Бикова преди концерта на композитора в Арена Армеец от 10 декември 2013-а година.

”Аз съм само един композитор, който дирижира своята музика“, съвсем без претенция споделя за себе си маестро Енио Мориконе. След няколкоминутен телефонен разговор вече нямаме и капка колебание, че говорим с решителен, уверен, безкомпромисен човек и творец със самочувствие, което малцина могат да си позволят. Той обаче може – защото гениалните му композиции звучат в толкова много кино и тв продукции (Добрият, лошият и злият, Имало едно време на Запад, Недосегаемите, Октопод), а на рафтовете в къщата му има толкова награди, колкото повечето от нас няма дори да зърнат през живота си.
Скоро ще можем да видим господин Мориконе в действие – на 10 декември в Арена Армеец меастрото сам ще дирижира оркестъра и хора на Класик ФМ (плюс специалните гости Сузана Ригачи и Роко Дзифарели), които (съвсем в реда на нещата), ще изпълнят най-великите творби на маестрото. Ние пък имахме несъмнената чест да говорим с него – да го разсмеем, да го накараме да се замисли, дори да го разгневим леко, а в крайна сметка всяко от тези неща беше безценно
и на място.


Композирате на ръка и върху лист хартия. Как се появяват първите ноти на белия лист?
По принцип белият лист винаги поставя композитора в криза. Преди да започне да пише, той трябва да поразмишлява, за да е сигурен. А когато е сигурен, че ще пише, трябва да може и да изтрие написаното и да започне отначало.

Имали сте един-единствен работен ден в италианската държавна телевизия RAI, когато са Ви казали, че композициите Ви няма да имат никакъв успех. Това ли Ви подтикна да покажете какво можете?
Не, със сигурност не ме подтикна това. В RAI не ми беше предоставена изобщо възможност да работя онова, което искам, така че този ден не беше работа, а разговори с генералния директор.

Широката представа за класическата музика е, че това е един консервативен стил на гениите от миналото. Вие едва ли подкрепяте подобна позиция?
Да, това е музика от миналото. Тя е старинна, антична, но това не означава, че е за изхвърляне. За един съвременен композитор е абсолютно задължително да познава културата на тази музика, написана в минало време. В този смисъл, не трябва да я подценяваме – нужна ни e, за да създаваме музика днес и трябва да познаваме това, което ни дава миналото.

В едно Ваше интервю казвате, че в съвременната класическа музика няма истински иноватори.
Може и да съм го казал и сигурно съм имал нещо предвид. Не се сещам. Зависи за кой период от съвременната музика става дума. Не искам да правя обобщения. Сред по-младите има и добри композитори.

Харесвате ли модерните експерименти – класика и електроника или класика и рок?
Класика и рок ми допада, но определено по-интересното съчетание е с електрониката. Но модерните експерименти и смесването на стилове трябва да се посрещат с особено внимание.

Сигурно знаете, че всеки концерт на Metallica започва с Вашата композиция L'estasi dell'oro. Как приемате това?
(смее се) Значи просто им харесва това парче.

Тази година българската публика видя спектакъла The Wall на Роджър Уотърс. Харесвате ли такива музикални проекти?
Не съм гледал The Wall и по принцип не ходя на такъв тип концерти. Помня обаче, че Роджър Уотърс изпълняваше моя музика във филма Легендата за пианиста.

Мислили ли сте да включите визуализация и специални ефекти в някой Ваш концерт?
Не, в никакъв случай! Публиката трябва да е съсредоточена в слушането на моята музика и да не мисли за нищо друго. Никакви специални ефекти, аз правя нормални концерти!

Списъкът от награди, които сте получавали, заема половината статия за вас в Wikipedia! Под или над сто са те?
Повече от сто са. За мен са важни италианските Сребърната лента и Давид ди Донатело, от които имам съответно 11 и 10. Оскарът също е важен, както и Златният лъв от Венеция, почестите от Президента на Република Италия, четирите награди БАФТА – британските Оскари, и четирите Златни глобуса... Трудно е да изброя всички, но, да, важни са за мен.

Посветихте отличието Оскар за цялостно творчество на съпругата си. Разкажете нещо повече за семейството си.
Имам усещането, че вече знаете отговорите на някои от въпросите. Посветих го на съпругата си и това е най-хубавото нещо, което можех да направя. Семейството ми е прекрасно, а взаимоотношенията ни са пълни с внимание и обич. Всичко това ми се струва нормално.

Лесно ли намирате общ език с филмовите режисьори? С кого сте спорили най-много и с кого се сработихте най-добре?
Отговорът е много лесен – винаги съм се разбирал добре с режисьорите, с които съм работил, а с тези, с които не съм – то е, защото не съм намирал общ език с тях.

Споделяли сте, че не обичате да работите с Тарантино. Какво Ви кара да приемате пореден филм с него, като Джанго без окови, например?
(с гневен тон) Никога не съм казвал такова нещо! Това е измишльотина на Вашите колеги журналисти, можете да им го кажете! Споделих само, че не харесвам новия му филм – Джанго без окови, но останалите... те са шедьоври! В този филм има прекалено много насилие и кръв, изобщо не ме развълнува. Филмът е просто невъзможен, разбирате ли? Но не съм казвал, че не харесвам Тарантино – той е много добър режисьор.

Накъде продължавате след концерта в България?
Всъщност, не знам. Но във всеки случай концертът ми в България е последният за годината. За следващата ще видим.

Енио Мориконе дирижира в зала Арена Армеец, 10 декември, 20:00, 50/75/120/180лв от tixgate.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.