Познаваме Николай Въжаров най-вече като диджей (и то специфичен, защото не пуска хаус, а синтпоп и ню уейв), но пък знаем, че извън клубните вечери е брокер на недвижими имоти. Тези дни обаче той работи усилено над първия си голям фотографски проект, който съвсем неслучайно е част от кампанията на водка ABSOLUT – Transform Today, в рамките на която активни, творчески настроени хора разчупват наложената представа за себе си, трансформирайки се в нещо ново, неочаквано и заслужаващо цялото ни внимание. Вмъкнахме се в натоварения график на Николай за предобеден разговор за самосним, Depeche Mode и кулинария.


Брокер, диджей и фотограф – как намираш време за всяка една от тези роли?
Винаги ми е било интересно да се занимавам с няколко неща едновременно. Винаги съм знаел, че по-добре е човек да се чуди кога ще може да свърши нещо, отколкото да няма какво да прави. Все още се уча да снимам и не знам дали мога да бъда наричан фотограф. За първи път диджействах преди десетина години, когато самата диджей сцена беше по-допотопна, после прекъснах, а сега се захванах отново. Уж на шега, уж като хоби, но се отнасям сериозно и го приемам като своя работа. А пък и основното ми занимание на брокер е интересно. Недвижимите имоти звучат като постна материя, но ако ти хареса да се занимаваш с това, можеш доста да се запалиш.

Като диджей правиш най-вече ню уейв сетове, нали?
О, да, от малък харесвам именно ню уейв и изключително много се радвам, че този жанр се завърна особено силно в последните няколко години. Затова в момента е приятно да правиш ню уейв сетове, в които да смесваш парчета от 80-те със съвсем нови неща в подобна стилистика. Започнах на шега в един клуб на Шишман – преди се казваше Plan B, а сега – Backyard. Първо пусках един път в месеца или дори през месец, но вече имам парти всяка седмица заедно с приятелката ми Пламена Гиргинова. Всъщност, малко диджеи в София пускат синтпоп и ню уейв.

Къде ще бъде следващият ти сет?
В едно много ъндърграунд място – NeuBerlin на Султан тепе 18, на 25 октомври. Малко се притеснявам обаче, защото клубната сцена тук е странно концентрирана в центъра и хората не обичат да мърдат много встрани от улички като Шишман, когато става дума за излизане вечер.

Колко време ти отнема да подготвиш парчета за сета?
Ох, много ме дразни, че нямам достатъчно време за това... По цял ден ползвам джобната си техника и слушам парчета на слушалките, избирам това-онова от тях.

Какво те впечатли последно?
Disclosure – не са точно ню уейв или синтпоп, имат по-електронен саунд, а на моменти си е почти черна музика. А също така MGMT, Daft Punk, Pnau...

Каква е връзката между музиката и фотографията?
Силна. Голям фен съм на Depeche Mode, а покрай това съм силно повлиян от Антон Корбийн, който е не само техен фотограф, но и сътрудник в цялата визуална концепция около албуми и dvd-та. Той има страхотна визия и успява от уж непретенциозни кадри да направи нещо уникално.

Лесно ли е да навлезеш в тънкостите на фотографията?
Откакто се появи дигиталната фотография, става все по-лесно. Макар че навремето съм снимал и с лентов апарат, а наскоро си купих един такъв на старо, за да пробвам пак по стария начин.

Смяташ ли, че хората, които приемат фотографията като хоби, могат да действат по-свободно и иновативно от професионалистите?
Да, сякаш се изпилва ентусиазма и интереса им, но пък това се отнася за почти всичко. Повечето професионални музиканти са съсредоточени единствено в своята музика и изобщо не слушат толкова много групи и албуми, колкото аз. Познавам професионални фотографи, които са толкова заети, че нямат нито време, нито желание да се интересуват какво става във фотографията сега или какво се е случвало през 60‑те. Надявам се по-дълго да запазя наивното си отношение към нещата, които да ми позволят да действам свободно, а не машинално и по поръчка.

Какво обичаш да снимаш?
Винаги ми е харесвала улична фотография. Получава се непринудена, особено когато сниманият човек не знае, че е сниман. Разбира се, може да се получи красиво и когато всичко е аранжирано – там може да се приложи повече креативност. Опитвал съм и едното, и другото.

Какво те привлече в кампанията на ABSOLUT – Transform Today?
Няма как такъв проект да не те привлече. Дава ми се възможност да работя със страхотни фотографи, които са като мои ментори – обсъждам моите идеи и разбирам дали са осъществими, с каква техника да ги осъществя. Обгрижван съм, имам голямата възможност да направя нещо хубаво. Харесва ми и че всичко се обсъжда, но нищо не ми се налага безапелационно.

Проектът ти в рамките на ABSOLUT кампанията се занимава със самоснимането с мобилни телефони, така нареченото selfie?
Това е масово явление, на което не се гледа с особено добро око. Обикновено го свързваме с излишна суета, с разглезени малки момичета. Но пък този самосним присъства натрапчиво и може да се погледне от различна гледна точка. Искам да представя какво се случва около човек, когато се снима сам, даже искам всичко да е много преекспонирано, ситуацията да е нетипична. Сега, например, завърших една самоснимка, която е на футболист – по време на съвсем истински футболен мач.

Как върви работата по твоя проект?
В момента действам по фотографиите – трябва да са поне 10-15, за да можем накрая да ги представим в една изложба. Още повече, че изложбата трябва да е разположена на три различни места – в Kanaal, One More Bar и Culture Beat, а разглеждането да става като barhopping, организирано посещение на заведенията едно след друго.

Какво ще кажеш за другите български участници в Transform Today – Беата Първулова и Никола Тороманов – Фичо?
Много са ми интересни техните трансформации. Знам, че Беата (която се превръща от моден дизайнер в професионален готвач – бел. авт.) е най-напреднала в своя проект и нямам търпение да опитам ястията от менюто й. Фичо също ми е много симпатичен човек, има характерно лице и излъчване – много бих искал да го снимам някой ден.

Фотографиите на Николай Въжаров можете да разгледате в в Kanaal, One More Bar и Culture Beat, от 1 до 8 ноември