-
На сладки приказки
В Скопие го знаят от долните до горните квартали. И често го цитират. Бум-Бам, Дими-Джам, Да полетам вече се припяват и в София, след като Марко Маринковик а.к.а Слаткаристика беше тук за първи път миналата година и изпя акапелно няколко силни парчета с неприлични имена. В хип-хопа му е така – истината е скарана с цензурата, а сюжетите са здраво вързани с живота. Дни преди да дойде пак насам го питаме сладко ли е да си първи в македонския хип-хоп (и да се събуждаш до Мис Македония). - .
-
Да повярваш на FINK
Музикалната му траектория е кръг: китара – декове – китара. Британецът Fink (или Фин Гийнол по паспорт) минава през техното, за да извади след това страхотен микс от инди рок, блус, дъб и фолк. Последният му албум – Hard Believer, вече тече по тънките кабели към ушите (и душите) ни, а на 2 февруари ще го чуем и на живо в Sofia Live Club. Фин идва тук с групата си, но седна сам пред лаптопа да обсъдим скачането в дълбокото, слабите оценки, квантовата физика и музиката като татуировка. Уж сериозни работи, а отдавна не сме се забавлявали така! -
Нищо фалшиво!
Ако някой не е гледал Fake Fruits, вероятно е извън мрежата. Което е невероятно.
Jeremy? вече бяха привлекли вниманието с добрите си лайфове, но с това парче сложиха удивителната. Ужасно е да кажем "не може да е българско", но си го казахме.
Те са групата, за която в момента всички се ослушват. Уверихме се лично, че на живо удрят като звукова вълна – бяхме в Терминал 1 на 31 декември, когато закриха 2014, както и турнето си през 10 български града. Остана да ги поканим на чаша вода (извинете, Bushmill’s Brothers, но е 3 следобед). В един от любимите клубове на Ерсин Мустафов, Ташо Колев, Росен Ватев и Емо Бонев си говорим за мириса на рокендрола, какво е да му се отдадеш изцяло и кога София ще настигне Лондон. -
Re: Райна Кабаиванска
За да опознаем учителя, изпитахме учениците му. Седмица преди благотворителния концерт за 80-годишнината на Райна Кабаиванска, се свързахме с някои от най-успешните гласове под крилото й, които ще слушаме на 18 декември – Андреа Каре, Вероника Симеони, Мария Радоева, Витория Йео, Костадин Мечков, Антон Марков и Анаис Мехиас. Ето какво научихме за най‑харизматичното сопрано оттук до Ла Скала. -
Многостранният
Сърбин с шведски паспорт, който прави рок на български. Уау! Робърт Уау, ако трябва да сме точни. -
Виновна е луната...
Вярва в щастливия край, но не се връзва лесно на приказки за луната и звездите. Умее да върти огън, но не и да става бързо от леглото. Учи тонрежисура и знае всички песни на Ъпсурт наизуст. Нищо чудно в момента и те да припяват Като на сън. Парчето е на няколко дни, а Мария Драгнева – само на 22. Първи соло проект с хипнотично видео и микс от ретро носталгия и модерен поп – колко да не сме впечатлени! -
Среща пред блока с Мартен
Не излиза без слушалки и кожена чанта, отказал е цветята върху дрехите, но не и върху кожата и жонглира с няколко професии: диджей, радио и тв водещ, създател на модна линия, самурай... Последната му работа е да записва – саундтракът на София и нов албум с клубна музика. А, и да сменя памперси. -
Ясни дни
Само от две седмици слуша k-pop, но от години селектира музика и е част от нощния живот на София. На дневна светлина пък прави илюстрации, картини, дизайн за интериор и дори тапети, ако някой си поръча. Ясен Згуровски е български артист с руски паспорт, който напоследък е зает с какво ли не и къде ли не. Отгледан с безплатните уроци за живота от старата пловдивска бохема, той е шареното дете на възможната наша поп култура. -
Началото на играта
Адриана Миланова и Теодор Петелов са от онези отдадени артисти, които смело, но и методично, работят над себе си. Тя е пианист, той е актьор, тя живее във Виена, той – в Ню Йорк. Двамата се познават отдавна и приятелството им естествено прераства в съвместна работа. Теодор основава своя театрална компания в Ню Йорк (The Whitelisted Theater Company), а Ади е композиторът, който работи над авторската музика към представленията. На едно място се събират Щатите, Западна Европа и единните Балкани. -
Black Celebration!
Срещите ни с грандмайсторите на меланхоличния метъл Paradise Lost винаги са специални. И все пак, смеем да твърдим, че концертът им в Пловдив на 20 септември ще бъде още по-важен, по-запомнящ се и по-специален от обикновено.
Защото този път те ще свирят на Античния театър, а музикалната вечер ще бъде разделена на две части – оркестрална, с участието на Оркестъра на Държавна опера Пловдив под диригентството на Левон Манукян (в рамките на която ще звучат важни стари неща като Joys of the Emptiness и Soul Courageous), и тежка, изцяло рок ориентирана втора част.
Само десетина дни преди музикалното пиршество говорим с основния композитор и китарист на Paradise Lost – мистър Грегор Макинтош, който се чувства едновременно радостен, но и леко нервен преди първият им симфоничен метъл експеримент. -
S(w)ing it back!
Дръзки къдрици, перли, ярко червило и закачливи рокли във всички цветове на дъгата! Звучи като реквизит от стар филм, но всъщност е традиционният и особено разпознаваем дрескод на най-веселата общност у нас – тази на суинг почитателите. Вероятно сте засичали тези мъже и жени на тематични ретро партита или други специални събития, чудейки се как винаги успяват да изглеждат толкова непринудени, но винаги шик. Отговорът е в музиката, а тя е езикът на душата, твърдят Явор и Соня – двама от най-популярните суинг танцьори у нас, които са и част от екипа на Lindyhop.bg, една от малкото специализирани танцувални школи в България. Ето какво още споделиха двамата в един лишен от официалности, но пък прелюбопитен следобеден разговор. -
Близки срещи
Тук не е място за преповтаряне на изтощително дългата и музикално бляскава биография на Андреа Бочели. Дори да не я знаете в пълни подробности (би било сложно!), сте наясно, че италинският тенор е сред музикалните символи на съвремието – един от онези необикновени творци и изпълнители, които градят мостове между елитарната вселена на операта/класическата музика и света на поп култгурата.
Неговият концерт тук трябваше да е по-рано тази година, но с преместването му нещата станаха дори по-удобни – Бочели ще пее на открито (стадион Българска армия) на 31 август, а пък ние имахме достатъчно време (и пирятелска помощ), за да успеем да му зададем няколко въпроса в неговия охолен дом. Говорихме с него на Вие, разбира се, а той ни отговаряше с особено спокойствие и усмивка, които му отиваха толкова добре. -
Прог прелести
Времето лети неумолимо! Тази година отбелязваме (с плочите вкъщи или още по-емоционално и концертно) 20 години от излизането на толкова велики рок албуми – защото през 1994 бяха издадени и Jar of Flies на Alice In Chains, и Definitely Maybe на Oasis, и Smash на The Offspring. Тогава излезе и фантастичният Awake на сравнително младите Dream Theater, които през 2014 те не просто не са забавили ход, а се оказват изключително жизнени и възвеличавани по целия (музикален) свят. Последните години са особено силни за прогресив кралете – те имаха две номинации за Грами и два страхотни албума, последният от които малко изненадващо се казваше тъкмо Dream Theater. На 29 юли ще ги видим в цялата им прелест в зала Фестивална за тричасова прог вечер, концентрирана върху нови парчета и стар материал, своеобразно празненство на онова, което са те в момента, но и на онова, с което ни спечелиха през 1994.
Седмици преди концерта говорим с китариста, важен композитор (често и продуцент) в Dream Theater – самият мистър Джон Петручи, който говори за постоянството, изненадите и радостта от това да бъдат споменавани редом до великани като Emerson, Lake & Palmer. -
Пролетно тайнство
Стефан По, значително по-известен с мразовития си творчески псевдоним Neige, е особено интересен човек. Майстор на пролетния блек метъл и на мечтателно-отнесения шугейз, мултиинструменталист, неуморен композитор и участник в дузина групи едновременно. Повечето хора обаче го припознават най-вече като двигател на пост рок/шугейз проекта Alcest, който пък ще имаме щастието да видим в рамките на вече традиционния Sofia Rocks (стадион Академик, 6 юли).
Месец преди това, говорим с Neige – за любовта му към морето Исландия и Slowdive, за новия албум на групата – Shelter, както и за бъдещето на Alcest извън метъла. -
Guitar Hero
1994 беше паметна в много отношения, а що се отнася до музиката – направо преломна. Pearl Jam, Nirvana и останалите гръндж герои тъкмо бяха провъзгласени за пророци в индустрията, когато една гимназиална калифорнийска банда върна еретичните пънк нотки в преливащия от протяжни китарни рифове мейнстрийм. The Offspring и техният шест пъти платинен Smash бяха истинско събитие за времето си, затова с нескрито вълнение очакваме 6 юли, когато бандата ще изсвири на живо целия албум в качеството си на хедлайнер на тазгодишния Sofia Rocks (стадион Академик). Разполагахме само с 10 минути да се поразговорим с китариста Кевин Джон Васерман (познат още като Noodles) за едно-друго преди шоуто тук, но те се оказаха напълно достатъчни, за да наблегнем на важните неща – пънк рокът, бирата и смешните прякори. -
Господ е диджей
Няма как да не се съгласим с култовото парче на Faithless, след като зад пулта застане не кой да е, а Tiësto. Спряган от години за "най-великия диджей в света", холандският майстор не изневерява на титлата си и продължава да радва феновете по цялото земно кълбо, а партитата му се помнят заради свежата музика, изпипаното лазерно шоу и приповдигнато настроение, с което мнозина посрещат изгрева.
Точно такава емоция ни очаква и на 7 юни в парка до Терминал 2 на летище София, когато Tiësto ще взриви за пореден път българската публика. Затова решихме да поговорим с него за професията "диджей", музиката и новия му албум, A Town Called Paradise. -
Джаз певец или човекът оркестър?
Второто издание на фестивала Jazz it, иницииран от Антони Дончев, диригента на Биг бенда на БНР, ще закрие със световно име – Кърт Елинг. Един изключителен музикант, който е не само джаз изпълнител (баритон с диапазон от 4 октави), но композира и е текстописец. Същевременно свири на цигулка, пиано, валдхорна и барабани. Специализирал е история, прави магистратура по философия в университета в родния си град Чикаго, дори има желание да се влее в академичните среди, а по това време и пее в акапелен хор. Има 11 номинации за Грами за най-добър вокален албум и за най-добър джаз изпълнител, 13 последователни години печели класацията в американското списание за джаз и блус Down Beat (2000-2013), осем пъти е определен за Певецът на годината от международната Асоциация на джаз журналистите (JJA).
Работата му с Биг бенда на БНР, подготвяйки концерта в зала 3 на НДК, със сигурност ще се запомни от музикантите. Кърт едновременно пее, дирижира, тактува, обяснява характера на пиесите, разговаря с оркестрантите и всичко това с огромно настроение и заразително излъчване. -
Лиса Великолепна
Обичаме музиката от 80-те и то не само заради Killing Joke и тематичното им парче за онези времена, но и заради по-леките културни проявления на онази епоха. Представяме си с онези обемни бижута, мъжки ризи върху женски тела, обилен грим. Лиса Стенсфийлд е класическо ”дете на 80-те” – заради стила й, музиката, която прави и очарованието, което е успяла да запази през всички тези години. На 1 юни Лиса идва в София за концерт, който пък е част от турне, което разчупва цяло десетилетие мълчание от нейна страна. -
Възвишение
Голямото електронно събитие ReelFeel Spring Edition (студио Орфей, 23 май) e обещание за среща с всякакви чудесни хора като DJ Krush, WhoMadeWho и 1000names, но големите хедлайнери на вечерта без съмнение са лондонското дуо Mount Kimbie. Някакви си дни преди първия им концерт тук говорихме с единия от двамата двигатели на проекта – Кай Кампос, за трудния втори албум, великото им лайв представяне, King Krule и най-глупавото жанрово определение, срещано някога. -
Магнетично
Човекът Уил Холънд, прикрит зад псевдонима Quantic, е колоритно явление в света на съвременната електронна музика – британец, влюбен в Южна Америка; диджей, влюбен в плочите; мултиинструменталист, който движи поне три лайв проекта. На 21 май Уил пристига в Терминал 1 със своя Quantic Live Band за една вечер, посветена (почти) изцяло на цветния и така подходящ за пролетта и наближаващото лято албум Magnetica.
Ние пък се чухме с Уил буквално часове преди концерта, за да си поговорим за винил, Колумбия и новия му албум, разбира се.