Анна-Мария Въртовска за първия си сингъл, любимите си музиканти и мястото, където мечтае да пее

1 февруари 2022 текст Димитър Димитров снимки Eli Deli и Ивайло Тодоров - Маклията
Познаваме Анна-Мария Въртовска от съвместните ѝ изяви с No More Many More и Cool Den, а днес вече се наслаждаваме и на първото ѝ записано авторско парче The Light At Night. Ани, както я наричат приятелите, е изключително музикална, свири на пиано и китара и е завършила "Поп и джаз пеене" при Етиен Леви в Нов български университет. Потърсихме я да ни разкаже повече за любимите си състави, незабравими концерти и творческите си въжделения.


Спомняш ли си коя е първата песен, която си изпяла? Кога и как започна да се занимаваш с музика?
Честно казано, нямам никакъв спомен за конкретна песен, но помня, че винаги е имало музика, която се случва в главата ми. Дали моя или на друг автор, но музиката винаги е била част от моя живот. Като дете на музиканти, винаги съм смятала, че да имаш толкова изкуство покрай себе си е най-нормалното нещо. От много малко хлапе винаги съм имала инструмент или ноти в ръката. Помня, че за да ми дадат шоколад, родителите ми ме караха да чета ноти на прима виста.

Какво ново покрай теб? Чухме, че ще издаваш сингъл – разкажи ни за него.
Сингълът The Light At Night ще бъде част от предстоящия ми албум, който носи името на друга от песните в албума – Station:Unknown. The Light At Night, както и целият албум са записани в GEGA Studio при невероятните Иван Гатев и Оги Кьосовски, които участваха в записите. Оги записа барабаните на всички парчета, в които присъстват, включително и в The Light At Night, а Иван записва китара на две песни, перкусии за едното парче, което има само такива, укулеле за една песен. Оги също прави микс и мастър на албума. Изключително много мои любими хора взеха участие в тази песен – Никола Симеонов на китарата, Васил Андреев на бас, Оги Кьосовски на барабаните, Александър Михайлов на саксофон, Слав Лазаров на тромпет… надявам се, че не пропускам никого!


Сподели ни шест свои любими групи или изпълнители – три от България и три от света.
Това ще бъде ужасно сложно, тъй като наистина слушам много музика. От българските ще кажа тези, които са били вдъхновение за редица музиканти и причина за много хора да започнат да се занимават с музика.



Единствени и неповторими  – No More Many More. Тези прекрасни същества творят повече от изкуство. Те създават един вихър, който те завлича със себе, независимо дали искаш или не. Нямаш много избор – поети с китари. Методи Кръстев е основен вокал на групата и също така много помага за моето развитие като музикант. Напоследък все по-често се случва да ме покани да се кача с тях на сцената, да запиша вокали за техни песни, да ме запознае с други музиканти от техния калибър, други големци. Прекрасен човек. Всички са прекрасни, много се радвам, че мога да ги нарека свои приятели.

Cool Den – тези маймуни ги познавам отпреди да се превърнат в група. С Никола Симеонов сме дуо отпреди зародиша на бандата – даже мога да се похваля с това, че запознах Васил Андреев и Никола. Много е хубаво, когато музикантите си помагат, а не си пречат. Cool Den са моите братя по душа и по сцена. Музиката, която Никола пише, ме впечатли още преди да започнем да пеем заедно. Впоследствие и песните на Ивайло Петров започнаха да се чуват, а барабаните на Теодор Чирпанлиев се разпознават отдалеч и то не само защото са шумни. Имам удоволствието и с тях да записвам и пея редовно по софийските (и не само) клубове. Много се радвам на развитието им като група. Доказателство са как малко повече репетиции и план за действие работят позитивно за всички.


Casual Threesome са последната българска група, която ще спомена. Те ме впечатляват с това, че всяка тяхна песен може да те отведе в различен свят, който няма нищо общо с предния. Невероятни певци, страхотни музиканти и готини хора! За чуждестранните няма да навлизам в чак такива подробности. Те са Queen, защото благодарение на тяхната музика открих съществуването на следващите групи като дете. Заради тях слушам рок и толкова обичам отличаващата се китара на Брайън Мей и мекия глас на Фреди Меркюри. The Beatles, защото семпло представят сложни композиции. Deep Purple, защото са факири и правят тъгата по-лесно поносима, а щастието почти неудържимо и балансират емоциите ми.

Кой е най-запомнящият се твой концерт лично за теб? А кой е концертът на друг изпълнител или група, който ще ти е вечно любим?
Първият ми концерт, на който пях извън комфорта на хоровото изкуство. Бях на 15 и, честно казано, почти не си го спомням. Толкова бях притеснена. С моята близка приятелка Нели Харпър за първи път излизахме на сцена – тя на китара, а аз като вокал. И двете бъркахме ужасно, но мисля, че тъкмо тогава разбрахме, че искаме да правим това докато дишаме.

Любимият ми концерт на друг изпълнител е AC/DC през 2010-а година. На стадион Васил Левски. Беше първият голям концерт, който посещавам. Тогава за първи път изпитах емоцията на рока на живо.

Има ли място на планетата, където мечтаеш да свириш?
Искам да пея от някой много висок връх. С цял глас. Не съм го правила, но изглежда много терапевтично.

Опиши песента, която носиш у себе си, но все още не си написала.
 Тя няма мелодия. Нито текст. Тя е емоция, която се натрупва и в един момент не можеш повече да я държиш в себе си. Искаш да я запазиш, да я запоминиш, за да не се налага да я изпитваш отново в повечето случаи. Аз по-често се вдъхновявам от тъгата. Има случаи, в които е непоносимо щастие, което искаш да споделиш с всички. Във всеки случай е нашата форма на комуникация.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.