Lunikk: Сребърната нишка от Шопен до Lorde

3 февруари 2022 текст Ивайло Александров снимки Боян Дечев
Lunikk е поп дуото, което искате да слушате, дори и да не сте го чули досега. Lunikk са Кристина и Денислав, които през 2019 оборудват студио в спалнята си и когато малко по-късно светът спира, използват времето у дома, за да открият музика за цял албум в себе си. Unreal City ще излезе наесен, а дотогава Lunikk периодично ще ни пускат по едно от дванайсетте парчета в него.


Песните
Криси: Онлайн вече са Unreal City и Ricin. Следващият сингъл се казва Soda Pop и ще излезе в края на февруари. Първоначалната идея беше албумът да излезе през май, но решихме да го забавим и да пуснем още един сингъл тогава. После още един през септември и през есента – албума.
Дени: Звученето на албума не е с лятно настроение и решихме, че няма нужда да го издаваме точно преди лятото. Атмосферата е по-зимна.
Криси: Обичам да се заигравам с думи, да пиша лирика, предимно на английски. Такъв е и процесът на композиране – Дени прави бийтовете, след което го гоня от стаята и върху записаната музика нагаждам вокалните линии. Винаги първо пиша текста, не си тананикам мелодии. А след това го викам обратно, за да чуем заедно какво се е получило.
Дени: Имам солиден опит в записи и свирене на живо, но с Криси за пръв път ми се случва да работя с човек, с когото напълно споделяме интереси и музикални нагласи. Има конкретно настроение, което търся с музиката, а тя го улавя в думи.


Албумът
Криси: Ще се казва Unreal City. Концепцията е за нереален град и всяко парче е от различна локация в него. Той е абстрактен, но аз го свързвам с града, в който живея. И сигурно всеки ще припознае в него нещо свое. Само Ricin е по-различна, защото разказва историята на един блусар, когото отравят – Robert Johnson. И парчето е от гледната точка на убиеца.
Дени: Харесвам концепцията за албум и още от самото начало казах на Криси да работим директно с тази идея. Да представиш цялата картина като завършена история и да заявиш „Ето това съм аз”. Всеки албум е снимка на конкретен период от живота на артиста. Затова и отделните албуми звучат различно – записвани са в различни периоди, случвали са се различни неща.
Криси: По този начин и публиката се свързва по-лесно с твоята музика. Ти стигаш до хора, които преживяват подобни на теб ситуации, и чрез музиката комуникирате.
Дени: С всяка музика е така, независимо дали е поп или рок, инди или мейнстрийм. Незнайно защо сме приели мейнстрийма за мръсна дума. А си има причина едно нещо да е популярно – много хора се свързват с думите или музиката на артиста.
Криси: Да, това се превръща в универсална истина за широка аудитория. Дори да е несериозна глупост, ако има хора, на които точно тя им допада и търсят нея, значи всичко е супер и това е тяхната истина. И всичко това не е умишлено, случва се на подсъзнателно ниво.
Дени: А и имаш възможност да черпиш идеи от толкова много места! В нашия албум има какво ли не – от чист поп, през седемдесетарски рок, блус отпреди 100 години до класически влияния.

Издаването
Дени: Няма да има физически носители. А и не сме популярни, че да извадим 200 диска и те да се продадат. Зависи и от интереса, който се генерира впоследствие.
Криси: Затова и за промоция не сме мислили. Не искаме да е поредният лайв в софийски клуб – искаме да запазим духа на песните, да има готино визуално шоу. Да не е самоцелно с идеята да избием вложените пари. Ако ще правим лайв, той ще е артистично издържан и ще е интересно и за нас, и за публиката.

Началото
Криси: В началото на 2019 взехме малко по-мощен компютър, техника, колони и оборудвахме домашно студио. Там записах вокали, а останалото е през Ableton (смеят се).
Дени: Аз съм с музикално образование, имах и доста активна банда, а когато тя се разпадна, с Криси решихме да работим по наши парчета. Музика, която зависи само от нас двамата.
Криси: И най-ефективни бяхме по време на пандемията. Затварянето вкъщи ни даде възможност да се отворим творчески. Но преди това не се бях занимавала с музика – винаги съм се увличала в писане. Даже Дени разбра, че пея, три години след като се запознахме (усмихва се).
Дени: Пътувахме към София и тя запя в колата. По радиото бяха пуснали Hurt на Кристина Агилера и Криси пропя – и то като звяр. Голям шок беше – познавахме се вече толкова добре, а нямах представа, че пее.



Влиянията
Дени: Аз съм тръгнал от рока. Обожавам Led Zeppelin и Pink Floyd. След това алтернативния рок – от Nirvana, Radiohead до Muse, Kings of Leon, Arctic Monkeys. Слушам и много блус. Докато стигнем до теченията в поп музиката. Криси ме запозна с тях, защото това са нейните води.
Криси: Слушам доста K-pop. Както и хип хоп, особено руски – много ми хареса Скриптонит. Но обожавам и блуса от 30-те години на ХХ век, особено от Мисисипи – Robert Johnson, Lightnin‘ Hopkins, Son House, Mississippi Fred McDowell. Харесвам много Lorde, харесвам Billie Eilish. А и двамата обичаме романтизма в класиката – Шопен, Рахманинов.

Постпродукцията
Дени: Дело е на брутален професионалист. Казва се Янко Генов, живее в Ирландия и е един от най-талантливите хора, които познавам. Безпогрешно разбира това, което искаме, влиза във филма и вади най-доброто от това, което правим.
Криси: И много добре ме разбира. С Дени си говорят на технически език, докато аз говоря с импресии и веднага му става ясно. Давам пример – за едно парче му казах, че звуча в пещера, а искам да съм в гора. И той веднага намести нещата и улови точно това, което търсех.

Поп музиката
Криси: Тя има много измерения и в нея можеш да правиш каквото си искаш.
Дени: Освобождава те. Колкото и свобода и бунт да имаш в рока, винаги опираш до барабани, китари, бас – живи инструменти. Докато в попа няма ограничение в звуците, които избираш, и настроението, което предаваш. Можеш да залитнеш към захаросано звучене, може да е дрийми, а може да е и супер мрачно.

Визията
Криси: Nulla, Yo Vo и Деметри Василев направиха клипа към Ricin и със сигурност ще работим поне още едно видео заедно. Тук има много талантливи визуални артисти и ако се срещнем и с други хора, с които си пасваме творчески, с удоволствие ще работим и с тях.

Lunikk
Криси: Като малка използвах името за псевдоним, когато пишех в K-pop форуми. А в първи курс в университета написах разказ за едно момиче, което се казва Lunikk. Името много го харесвам – означава сребро в алхимията. В разказа тя беше супер смела, не познаваше страх, тревожност, депресия и беше всичко, което аз исках да бъда. Харесвам я и някой ден сигурно ще се върна към нея, за да довърша разказите..


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.