Пианистът

5 октомври 2007 текст Никола Шахпазов, снимки Илиян Ружин
Бързаме към уговорената среща с маестро Живко Петров в един прекрасен, слънчев, есенен следобед, а той ни посреща безупречно облечен, любезен и с усмивка. Живко има основания да е в добро настроение – току що на пазара се появи dvd-то Understandable, документирало миналогодишния концерт на проекта му JP3 във Военния клуб. Колко удобен повод и за нас да направим едно от малкото интервюта с пианистът, отговорен за някои от най-важните български песни напоследък.


Концертът ти с Димитър Семов и Веселин Веселинов-Еко беше през ноември 2006, цяла година по-късно издавате dvd-то, защо така?
Забавихме се, защото искахме всичко да бъде наред – да стане така, както си го фантазирахме. Картината и звукът са чудесни, оформлението на dvd-то – също. Understandable е един завършен продукт, който би могъл спокойно да бъде издаден навън и да бъде конкурентен.

Представените в Understandable пиеси са изцяло инструментални. Защо без думи?
Защо не? Искаме да докажем и на себе си, и на другите, че инструменталната музика може да бъде достъпна и въздействаща, колкото вокалната.

От миналогодишния концерт досега JP3 има само епизодични изяви на живо...
Умишлено е.

Подозирах, но поясни защо.
Идеята е тепърва да се правят такива концерти. Искаме хората да се запознаят с Understandable, а иначе се подготвяме да изсвирим отново нещата, правим и нова музика. Освен това, организирането на концертите ни е доста сложно – най-малкото заради липсата на роял в повечето зали. А JP3 е проект, специално замислен за роял, контрабас и барабани. Роялът е най-великият инструмент, акустичното му звучене е настина уникално. Идеята ни е чрез акустичния звук да постигнем всички елементи и нюанси на настоящето – да свирим със стари инструменти, но днес.

Предполагам, че няма да бързате с първия си албум?
Няма да бързаме, обичаме да си изпипваме нещата. И тримата работим с доста от българските звезди и сме доста заети, но ето че ни остана време да създадем нещо наше.

Албумът ще бъде ли в музикалното направление, което подсказва това концертно dvd?
Да, но ще има един специален гост. Искаме да се обърнем към класическата музика и по-специално към операта. Нещо като арии, разработени за джаз трио.

Кое ти носи по-голяма удовлетворение – работата с джаз музиканти като Димитър Семов и Еко, или с поп изпълнители като Белослава и КариZма?
Всичко това ми харесва, иначе не бих се захванал с него – ако не правиш това, което душата ти иска, няма никакъв смисъл.

Но със сигурност има някаква особена тръпка, когато работиш със сериозни инструменталисти като Еко и Семов?
Да, разбира се. Има какво да си кажем. Докато репетираме, дори не си говорим. Какво да си обясняваме? Няма “Ти изсвири тази част!” или “Ти направи това!”, просто се оставяме музиката да ни води.

Доста импулсивна музика значи?
И едновременно с това доста организирана. Като цяло – минималистична. Защото в минимализма е съвършенството. С малко тонове и малко изразни средства да нарисуваш онова, което усещаш.

В момента работиш с някои от най-добре установените поп изпълнители и джаз музиканти. Не ти ли се е искало да работиш с някой талантлив новак?
Принципно имам такава идея, но засега не са се появили такива хора. При мен са идвали с подобни предложения – при това талантливи изпълнители, но като усещане са различни, аз нямам какво да им дам. В момента работя с Белослава, Мария Илиева, КариZма, Йълдъз Ибрахимова – с тях все още има какво да си кажем. А и не ми остава време, бих искал да обърна малко внимание и на себе си.

Като композитор и аранжор на повечето от парчетата на Белослава, какво ново около нея?
Готвим третия албум, в периода до Нова година предстоят и няколко концерта. На тях ще звучат съвсем нови композиции – не изневеряваме на стила, но сме включили и достатъчно нови елементи. Песните са готови, скоро влизаме в студио.

Местната публика вече видя някои световни имена в джаза, но е интересно какво е отношението към българските джазмени?
Обикновено е скептично. Не искат да си признаят, че и българските музиканти са много добри. Виждал съм и съм участвал в концерти, на които българският музикант е бил нива над гост изпълнителя, но за българския слушател не е така. Хората смятат, че ако един джазмен е цветнокож, то значи е много добър, а такова нещо няма.

Как ти се струва българската сцена – на практика ти си една от движещите сили в нея...
Смея да твърдя, че в момента е доста трудно. Клипове и песни се правят, за да може разни фирми да канят изпълнителя да пее на партита и събития, а концертите са рядкост. Това е много смешно и тъжно, обезсмисля нещата. Де факто няма реализация, няма на къде да прогресираш, въртиш се в кръг. Но... музиката ни крепи, хехе.

Даваш много малко интервюта по принцип, изглежда целенасочено поддържаш ролята си на човека в сянка?
Предпочитам да бъда зад кадър, не обичам тази излишна показност. Ако нямам какво да кажа на хората, показването е излишно, то е суета.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.