Програмата

Първо се извиняваме на Жоро от Остава, както всички го наричаме, че докато ни разказваше как се задига голф двойка в Перник, му сложиха скоба и олекна с 30 лева. Лош късмет, обаче разговорът ни си струваше. Слушаме песни, писани от него, повече от 15 години, но днес музиката на масата ни в Билкова тръгва чак от 70-те и до последното парче сочи пътя, по който е минал. В петък предстои да чуем и докъде е стигнал – Остава ще свирят за първи път новия си албум в Маймунарника. Поседнете с нас тук преди да се видим там.

Денят ни често започва с него. Един от гласовете на културата в ефира на БНТ казва, че обича да "изкупува светлина" и е намерил вариант да го прави в журналистиката, като винаги търси белите примери (също като нас).
Но защо си говорим с Даниел Ненчев за личната му музика, вместо да го питаме какво мисли за обществения плейлист? Защото сме дочули какво се носи от слушалките му, виждали сме го на милион концерти и знаем, че е пълен с истории, които умее да разказва добре. Днес денят ни започва с тях.

Трудно е да изброим всички жокери в ръкава му, все нещо ще ви изненада. Освен баритон в академичния камерен хор Gaudeamus и в църквата Св. Св. Кирил и Методий, Павел е селектор с вкус към електронната музика. Бързо ще ви каже, че последното не го приема толкова насериозно – обича да пуска, защото полудява от удоволствие, когато споделя музика и енергия. През другото време е барман в Hip Hip Library, където често черпи с парчета, както и автор на музикални пърформанси. Сигурен е, че когато човек се кефи на музиката, това е заразно, така че решихме да видим какво ще влее в нашата система. Седнахме с лаптоп на една пейка в парка, която усети гърбовете ни да настръхват, чу как Павел не може да не пее на любимите си песни и след час музика и разговори просто помълча с нас. Чуйте и вие.

Тук не я познаваме така добре, както ни се иска. Защото Ирина Жекова–IRе купила отдавна билета си за навън. След няколко години в Париж, днес живее в Брюксел, а тези дни си почива и слуша фадо в Лисабон. Иначе с приятеля си Шарли Дален прави трип-фолк и смесва акустичната китара със звука на Балканите, Индия, Африка и – момент – предмети от бита на различни култури. Скоро ще чуем този микс на Беглика Фест, където ще изсвири за първи път и новото си ЕР – There Goes My Heart. Сега да видим какво е минало през сърцето на IRе по линията Варна-Европа и защо пълнените чушки са главен герой в сънищата й.

Ива е модел с теменужен поглед и един хамак с артистични таланти. Завършила е мода в Художествената академия, била е във всичките ни списания, има дългогодишна кариера в Азия, снимала се е в сериал, доскоро беше част от бранда Goloka, а за финал е и амбициозен музикант. Хващаме я в зенита на лятото на къмпинг на Градина, където отпуска с китара, игри в компания и Парфюмът на Патрик Зюскинд насаме. "От есента започвам работа по дебютния си албум. Намерих (или ме намери) човек, с когото говорим на един музикален език и смятаме, че може да се получи нещо интересно, красиво и истинско", каза ни Ива. Резултатът се очаква на пролет, сега заравяме пръсти в пясъка и пускаме в слушалките шума на вълните – нейните.

Взима разстоянието от Универсиада до центъра за 5 минути с ретро колелото, което му е любимо – "толкова е итало диско". Но скоростта му днес не ни интересува. Николай Фениксов, или просто Ники Феникс, е имал пръст до лакътя в заведения като Hide и Жул Верн, което бързо го прави диджей (как точно, разказва няколко сантиметра по-надолу). Част е от комбината Disco Comrades заедно с Емил Ангелов – Emil Doesn’t Drive и Мартин Коевски – Clipper. Тримата го карат толкова леко и за удоволствие, че Ники може да си ги представи и като дядовци зад пулта. В настоящето тъкмо се е върнал от Troyan Riverside Festival и готви свой фест в края на август, за който ще се чуе. Дотогава слушаме един необичаен сет – парчетата, които звучат в главата на един диджей, дори когато си е махнал слушалките.

Не знаем колко хора познават Александър, но всяко хлапе знае кой е Skiller – световен шампион по бийтбокс. От Овча Купел. Смесва стилове и се врязва звучно в много групи (напоследък в Balkan Khans и Shamani Trio) без да спира да играе соло у нас и навън. Има хиляда и една титли, включително Икар, които не за взети с късмет – погледът му сочи винаги напред, а характерът му позволява да достигне всеки нов хоризонт. Два дни преди да замине за фестивал в Болоня, "бързата уста" на Изтока ни разказва страшна история с кучета и ни пуска старите касетки, с които е пораснал толкова голям.

Той е рядка птица. Рапър с музикално образование и талант не само в реденето – Бобо пише текстове и композира топ парчета за нашия плейлист. Обича съвместната работа (с Графа, Redman, Тони Зен), но никога не занемарява своята банда Bobo&TheGang (която пуска първия си албум на есен) и соло музиката си (чакаме самостоятелната му тава от 10 години, но още се пече). Хващаме го малко преди да замине към морето с D2, с които имат и топъл нов сингъл – Заедно с Лора Караджова. Много имена изредихме, но днес ни интересува само едно – Бобо & песните, които го карат да настръхва, да плаче и да гори.

Завършил е кларинет и камерна музика, но знае как се прави поп и за стадион. Помним го от електро етно групата Булгаро, преди да си намери мястото в студио Модул, където заедно с Крум Георгиев композират песни от 12 години (и тъкмо извадиха Всеки ден на Орлин Павлов). В същото време Ясен Козев е председател на Музикаутор и почти няма свободна минута. Вмъкваме се по чорапи между две срещи, за да отворим личната му кутия с важни нотни листа, плочи и песни и разбираме, че трудно помни имена, но усещанията не забравя никога.

Тя е почти на 19, спонтанна и изненадваща като лятна буря (макар че тук би предпочела да пише нещо по-хард, като зимна вихрушка например). Току-що излиза от фотографското училище и се е запътила към НАТФИЗ, като не смята да оставя китарата и пеенето. В тази роля я познаваме – Мила свири по улици и клубове, като често затопля сцената за Остава и Babyface Clan. Срещаме я дни след концерта й на Малкия сезон в Сфумато и, докато чакаме следващото включване, пускаме личния й плейлист – с песни и истории, сред които и важна информация за това как звъни телефонът на Ваня Щерева.

Trombobby обича джаз и свири на тромбон – в Southwick и Dayo. Първата група в момента записва албума си Елементарна теория, а втората ще подгрява Рой Харгрув на A to JazZ на 3 юли. Завършваме календара на Божидар с партито в Backyard, където ще пуска в събота, и продължаваме към песните, които са се запечатали в личния му плейлист. Защото за един музикант няма нищо по-разголващо от парчетата, които звучат в главата му, откакто се помни. Заредете Youtube, започваме.

Тя се казва Джаз, Джаз Мино. По професия е бъскър – така на Острова наричат уличните музиканти, които покачват нивата на артистизъм в лондонските квартали Сохо, Камдън Таун и Шордич. Новината е, че в края на месеца девет бъскъри ще преместят работното си място в София – от 29 юни до 7 юли за Sofia Welcomes the Streets of London на Beefeater. И Джаз е сред тях. За историята є знаем, че финансира сама първия си сингъл The Dorkiness in You с гигове в лондонското метро, остава да чуем какво я кара да смени пианото с укулеле и защо понякога горещият шоколад е по-ценен от парите.

Има едни ей такива пронизващи очи, с които те печели още преди да чуеш как пее. Идва в България преди години, за да свири на цигулка, но днес я срещаме на покрива на бар Badu, който отваря с Оля Михайлова, и няколко дни преди лайв на Bora Dokle Project. На групата от петима, които свирят авторски аренби и соул, им предстоят албум и клип, а на бара – да заработи постоянно. Сега действа само за събития – моноспектакли, акустични концерти и игра на Монополи в неделя (програмата е най-долу). В тази въртележка хващаме Боряна Докле страшно спокойна и готова да говори за нещата от живота си – но само след като пет минути се извинява за закъснението си от три. Няма грижи, да видим какво друго е важно за нея освен точността.

За Любка Биаджони винаги говорим с респект. Защото е баронеса Цу Гутенберг и защото е диригент от висок европейски ранг с лична мисия да популяризира културата и музикалния ни талант по света.

Всеки знае каква сила е гайдата във фолклорната музика. Но някой да е слушал версия с този инструмент на онова парче от Титаник да речем?

Често го наричат половината от Чучков Брадърс – продуцентската къща за кино и реклама, която движат с брат му Борислав. "Много хора си мислят, че продуцентът е един чичко, който дава пари, а ние всъщност сме едни чичковци, които измислят проектите, намират им финансиране, реализират ги и ги разпространяват", обяснява Виктор Чучков-син. Преди 4 години с Тилт ни показа и как се режисира хубав български филм, а сега се готви да снима 18% сиво по книгата на Захари Карабашлиев. Толкова по работа за днес. Срещаме се с Виктор, за да си говорим за нещата, които обича и живота в града, който е избрал пред Рим, Берлин и Ню Йорк.

Нов соло албум, турне, още един нов албум с JP3, още едно турне. Покрай това Живко Петров не излиза от студиото, но намерихме друг начин да говорим за него и музиката му – през четирима от най-близките му хора. Не са четирима, защото тази цифра е важна за нас, а защото е важна за него. Слушайте...

Те често не летят в един самолет, но имат един дом. Понякога работата ги разделя, но любовта винаги ги събира. Когато се срещаме с Рейчъл Роу и Страхил Велчев а.к.а. DJ KiNk, една песен звучи в главите на всички – нейната Горещо студено, посветена на него.

Свирят заедно не от вчера, но преди дни извадиха заека от шапката – новият сингъл Cash с видео от Руши Видинлиев. След десетото натискане на repeat дойдохме в студиото им да видим как APE|MЕN създават магията.

В Скопие го знаят от долните до горните квартали. И често го цитират. Бум-Бам, Дими-Джам, Да полетам вече се припяват и в София, след като Марко Маринковик а.к.а Слаткаристика беше тук за първи път миналата година и изпя акапелно няколко силни парчета с неприлични имена. В хип-хопа му е така – истината е скарана с цензурата, а сюжетите са здраво вързани с живота. Дни преди да дойде пак насам го питаме сладко ли е да си първи в македонския хип-хоп (и да се събуждаш до Мис Македония).