Добромир Кисьов за музиката, предизвикателствата и съвместното творчество

4 октомври 2021 текст Деметра Георгиева
С усмивка на слънчев есенен следобед ни посреща композиторът Добромир Кисьов - един от младите таланти на театралната, филмовата и класическата музика у нас. В продължение на три години той е контрабасист в Софийската филхармония, а междувременно поема предизвикателството да създава авторска музика. Като човек на музиката и ценител на изкуството Кисьов работи неуморно по редица проекти, сред които най-често театрални постановки, танцови спектакли, късометражни филми и аранжименти. През септември посрещнахме премиерата на танцовия спектакъл Помниш ли, когато..., композиран от Кисьов. Имаме възможност да видим изпълнението отново на 26 октомври в 19:30 на камерната сцена в театър Сълза и смях.


Как би се представил?
Аз съм композитор, оркестратор, аранжор и мултиинструменталист. Изключително радостен да си поговорим точно на Световния ден на музиката!

Как реши да поемеш по пътя на музиката?
Когато бях на 9 години, баща ми ме попита дали бих искал китара за рождения си ден. Той е инженер по професия, но музикант по душа. Умее да свири на китара, акордеон и пиано. Искал е да провери и моя афинитет към музикалното изкуство. Нямах идея в какво се забърквам, съгласявайки се на този прекрасен подарък.

Бях почти на 10, когато започнах да изучавам инструмента. Поставих началните си стъпки в школа и там се зароди голямата ми любов към музиката. С времето и с вдъхновението от рок групите, които слушах, започнах да измислям свои идеи за музикални теми и песни, а интересът ми растеше все по-силно. Реших да изучавам Контрабас в Национално музикално училище Любомир Пипков, когато бях на 14 години. Там се родиха любовта ми към класическата музика и желанието да композирам още повече.

Когато завърших основното си музикално образование, реших да навляза в дълбоките води. Продължих да изучавам специалност Контрабас, но паралелно с това започнах и класическа композиция в Национална музикална академия Проф. Панчо Владигеров. Съчетах двете си специалности и така стартира композиторският ми път в музиката за театър, съвременен танц и късометражно кино. Няколко години по-късно се дипломирах с Бакалавърска степен в специалност Контрабас при проф. д-р Петя Бъговска. Междувременно започнах и голям композиционен проект. Скоро ми предстои да довърша и Магистърската си програма в специалност „Композиция“ с проф. Йовчо Крушев (2013-2017) и проф. Атанас Атанасов (2017-).


Какво означава за теб музиката?
Обожавам музиката. Тя е висша форма на изразяване и може да те подтикне да усетиш и преживееш абсолютно всичко. Трудно е да се опише с думи. Тя е неизменна част от ежедневието ми – всеки ден слушам, усещам и изследвам, и почти толкова често композирам. Най-хубавото е, че няма и нужда да бъде обяснено. Единственото, в което съм сигурен е, че с помощта на музиката ставаме по-добри хора. Вярвам, че за всеки от нас е така.

Кой инструмент ти е любим?
Всеки инструмент, с който съм се захващал, ми е дал много, в различни посоки. Но може би инструментът, който най-много ми е на сърце, е китарата. С нея започна всичко и много я обичам и ценя. Тя ми даде основите, сетивността и началното побутване, от което имах толкова много нужда.

С контрабаса обаче навлязох в оркестъра и се породи обичта ми към класическата, филмовата и театралната музика. Този инструмент ме въвлече за първи път в танцовия театър през 2014 година в пърформанс с прекрасния танцов театър АТоМ и страхотната Стефания Георгиева, която ме запозна със съвременния танц – истински благодарен съм ѝ за това. Покрай контрабаса се озовах в още театрални и танцови постановки, в записи на филмова музика. Много се разшириха професионалните ми пътища и запознанства.

Не мога да не спомена и пианото – най-често пиша музика на него. Когато човек композира, смятам, че е нужно да свири на пиано – то е неизменна част от процеса. Признавам, че технически пианото не ми е най-голяма сила, но пък е инструментът, с който показвам какво сътворявам.

Каква музика обичаш да слушаш и каква да твориш?
Сравнително сложен въпрос. В днешно време, за да си композитор, аранжор или оркестратор, трябва да си гъвкав. Особено щом става въпрос за кино, театър, танц и така нататък – трябва да си запознат с разностранни стилове, да опитваш да пишеш във всеки един от тях. Колкото повече стилове опознаваш, толкова по-добре.



Гледам да не се ограничавам и да слушам много различни стилове музика. Акустична, електронна, оркестрова, класическа, филмова музика, джаз, поп… всеки стил е уникален сам по себе си и има какво да каже. Обичам да слушам и да се запознавам с особеностите им. Определено имам слабост към оркестровата музика – много е близко до мен и нещата, които съм правил. Акустичната музика също - инди, може би инди фолк.

Същото важи и за стиловете, в които пиша. Напоследък навлизам повече в електронната музика, запознавам се повече с бийтовете. Колкото и да обичам да пиша в оркестров и акустичен стил, обичам и предизвикателството от това да се науча как се пише музика в нов стил. Изключително интересно е. Всеки път, когато човек се изправи пред голямо предизвикателство, научава най-много и се развива най-силно. Ненадминато е усещането да покориш нов връх и да можеш да си кажеш „Вече съм правил това!“.

Често композираш за танцови спектакли, театрални постановки и филми. Какво те подтикна към това?
На този въпрос веднага мога да отговоря директно - подтиква ме обичта ми към музиката и любовта да колаборирам с различни артисти. Едно от най-красивите, съществуващи неща в света е синтезът от различни видове изкуство. Различни изкуства, свързани заедно, подкрепяйки се взаимно и съчетавайки сили, за да се излеят в разказване на история.

Щастлив съм да колаборирам с много режисьори, хореографи, музиканти и актьори. За мен е истинска привилегия да ми поверят идеите си, да ми дадат възможността и вярата си в това, че бих могъл да помогна с изкуството си… Благодарен съм на всички хора, които го направиха и продължават да го правят. За мен означава много.

С кое свое постижение се гордееш?
Уверено мога да кажа, че досега хората, с които съм работил и продължавам да работя, остават доволни от свършеното от мен. Старая се да покривам доста стилове и получавам добра обратна връзка за това. Ако нещо не сме се напаснали, изясняваме го, правя корекции и продължаваме така, докато не достигнем целта и амбицията ни.

Едно от любимите ми постижения беше през 2018 година като аранжор за група и оркестър. Беше юбилейният концерт на група Ахат за 30 годишнина от албума им Походът. Проведе се с участието на Джо Лин Търнър - гост-вокалиста на група Rainbow. Винаги съм бил много голям фен на Търнър и все още съм. Тогава песните, които оркестрирах, бяха точно неговите. Това беше най-якото нещо.

Има ли нещо друго, което би искал да споделиш?
Изключително съм признателен и благодарен на всички хора, които повярваха в мен и продължават да го правят. Щастлив съм да имам възможността да пиша толкова много музика и да колаборирам с толкова много артисти. Искрено се надявам това да продължава така – истинска привилегия е.

Малко след нашия разговор Добромир получава награда от конкурс за кратка музикална творба - Sounds Like You, организиран от Национална музикална академия Проф. Панчо Владигеров, в колаборация с FM Classic и Huawei Bulgaria. Композицията му Can't Catch Tomorrow получава наградата на публиката.



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.