Скрита камера

15 ноември 2007 текст Анелия Александрова, снимки Илиян Ружин
Любомир Армутлиев-Lubri е фотограф. От София. Първата му изложба Момчетата действително не плачат беше през февруари в галерия Пистолет. Oттогава го следим изкъсо. Последно направи корицата на летния брой на списание Едно, както и октомврийската на вестника 39 грама. Както се вижда от снимката, не обича показността съвсем буквално, но все пак успяхме да го уговорим да ни разкаже нещичко за себе си. Вероятно това е неговото първо и последно интервю, историческа среща един вид.


Как да те наричаме?
Lubri.

Да бе, знаеш ли какви неща излизат в интернет, като дадеш търсене с това име?
Знам, знам, ама все пак сайтът ми излиза между първите. Интернет оптимизация, няма как.

На много места пишат за теб, има форуми, хората много харесват фотографиите ти. Вълнуваш ли се, или предпочиташ да си ъндърграунд?
Къде бе? Кой пише? Прати ми линкове, не знам кой пише за мен. Не съм и ъндърграунд. Просто снимам, а иначе съм програмист. Разработваме интернет приложения, повечето от които са свързани с валутната търговия.

Ти интересуваш ли се от финанси?
А, не. Просто работа.

А от какво се интересуваш?
От фотография, музика, филми. Харесвам много Unkle, Джеймс Лавел, Underworld. И от мода се интересувам напоследък. Последно снимах авторските дрехи на приятелката ми Антония – Точка. Харесвам и театъра на Касиел Ноа Ашер.

Има ли нещо, което не би снимал?
Не бих снимал папарашки неща. Но пък скоро снимах на сватбата на един приятел. Няма нещо, за което твърдо да кажа, че не искам да снимам. Аз си изкарвам парите по друг начин и със сигурност не правя фотография за пари, така че съм освободен от подобни размисли. Като ситуации или емоции – нямам предразсъдъци. Мога и усмихнати хора да снимам, нищо че по-често нещата ми изглеждат деградивни.

На кои фотографи се кефиш?
На Жоел Петер Уиткин. И на Готфрид Хелнвайн, той отпечатва фотографиите си на огромни платна и после рисува върху тях – нещо като аналогов фотошоп. И на Тери Ричардсън и Ървин Олаф се кефя. От българските – на Мисирков и Богданов. Те са ми приятели, мъкнат ме понякога с тях и се уча.

Последните години се нагледахме на смесване на арт форми. Какво още може да се случи?
Арт ферми, в които да се прожектират арт филми за битието на животните, свинете например.

Какво друго правиш? Как минават дните?
Бързо минават, но понякога и по-бавно.

Фотографиите на Lubri са на photo.lubri.org

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.