Венецианският търговец

29 ноември 2007 текст Анелия Александрова, снимки Илиян Ружин
Не е нужно да се занимавате със съвременно изкуство, за да знаете кой е Иван Мудов – най-малкото заради акцията му с фалшивото отваряне на Музей за съвременно изкуство на Подуенската гара. Но това вече е стара история. Оттогава Мудов ни спретна още доста предизвикателства, като например асансьора в Гьоте институт. Лятото стигна чак до Венеция и заедно с Правдолюб Иванов и Стефан Николаев записа първото участие на България в Биеналето. Още пресен от това преживяване, на 15 ноември откри и своя изложба във виенската галерия Siemens ArtLab. Отидохме при него с въпроси около изложбата, а той ни разказа за кафето, виното, монетата от едно евро и надеждата му на следващото Биенале да си имаме истински български павилион.


Kак беше във Виена?
Върнах се преди два-три дни, беше много приятно пътуване. След Виена с жена ми отидохме до Венеция, оттам до Нови Сад и после обратно в България. Всичко това за осем дни.

Какво се случи на официалното откриване на изложбата ти в галерия Siemens ArtLab? Запозна ли се с някакви важни хора?
Aз си ги познавам. Това е частна галерия, запознах се с галериста във Венеция. Представи ме друг български художник, който вече е работил с него. Концепцията е да се представят млади автори – за млади всъщност се водят до 45 години. Галеристът много хареса виното ми във Венеция и си поръча за откриванията в неговите галерии. Бях произвел специално вино за Биеналето – Вино за откривания, и почти всички национални павилиони си откриваха изложбите с моето вино.

Твое вино, тоест ти си го правиш, така ли?
Да, мое е. Имам малко лозе и от него си правя вино.

Какъв сорт е реколтата?
Каберне совиньон от тракийския регион – село Бисер. Работих с технолога на Домейн Сакар. Във Венеция занесох към 2000 бутилки. И се представих с Вино за откривания, както и с Фрагменти – проект, по който работя от много време и тъкмо го бях завършил.

Разкажи ни повече за новите ти неща, които сега са във Виена?
Изложбата се казва Already Made. Използвах термина ready made и малко го трансформирах. И в изложбата по някакъв начин съм използвал готови, приспособени неща. В серията има седем работи. Най-интересната за мен е едноседмичният автопортрет на кафе. В продължение на една седмица пиех турско кафе, след това снимах утайката и ходех на врачка. И тя ми казваше какво вижда на снимката. Серията представлява седем снимки със седем текста към тях.

Какво ти каза врачката на седмия ден?
Общо взето каквото и първия. Тя не знаеше, че всички кафета са мои, бях й казал, че са на мои приятели. А тя е някаква известна врачка.

Много интересна история, искаме и ние да видим изложбата – смяташ ли да я покажеш в България?
Цялата едва ли, но ще покажа част в галерия ARC Projects (Витошка 90, етаж 4) в групова изложба към средата на декември.

Свикнали сме твоите акции винаги да предполагат и активното участие на публиката. С тази изложба обаче май не е така.
Ами това е изложба за комерсиална галерия. Публиката е само зрител, което също не е лошо. Но във Виена гостите всъщност доста участваха. В галерията имаше едно помещение, тясно като коридор и цялото в бял мрамор, като тоалетна. И аз реших да поставя там писоар, вързан с тръба към бутилка от дамаджана, като инсталация. На откриването хората използваха писоара по предназначение – бутилката се понапълни, понеже истинската тоалетна беше далече, чак в другия край на галерията. Аз не очаквах толкова хора да се престрашат. Но бях сложил и завеска, за да могат да се усамотяват.

В момента в България с какво се занимаваш, правиш ли нещо ново или си за малко?
Не съм за малко, но не правя нищо особено. Мързелувам си и нямам ангажименти. Последно направих един пърформанс – сега в Нови Сад. Казва се Румънският трик и е нещо като фокус с монета от едно евро. С една ръка разделям вътрешната от външната част на монетата и така тя става на кръгче и халка. Преди две-три години един румънец беше продал този фокус за пет лева на един мой приятел, Петър Райчев. Той ми го продаде на мен, пак за пет лева, а аз пък го продадох в Нови Сад. Там разделих 32 монети, но спазарих номера за доста повече.

Ти си бил добър търговец. А има ли някакво развитие по въпроса с Музея за съвременно изкуство все пак?
Като че ли има раздвижване, появи се спонсор и е възможно все пак да имаме скоро такъв музей.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.