Истории с тяло

13 ноември 2008 Петя Златанова
На 17 ноември е откриването на петата самостоятелна изложба на Диана Петрова Истории с тяло. Човешкото тяло като обект, поставен и “разигран” в различни визуални ситуации. Тялото като отделен живот, различно измерение.



А иначе Диана Петрова е завършила Скулптура във Великотърновския университет при проф. Стефан Лютаков. Реалността обаче я тласка към по-различни от скулптурата направления на изобразителното изкуство – живопис и уеб дизайн. Художничката създава живопис в авторска смесена техника от колаж, акрил, пастел и компютърна графика. Живописта й е по някакъв свой начин графична... Носител е на голямата награда на Есенен салон’ 2006. Със сигурност е един от най-прогресивните млади артисти на Стара Загора. Преди няколко месеца вятърът я отвя към Далечния Изток... право в Китай – съвременният символ на екзотика, изкуство и мощна икономика със свръхмащаби.
Сега сме в България, Стара Загора, месец ноември, ателието на Диана Петрова. Малко, уютно и потопено в артистичен хаос.

Каква е историята на изложбата Истории с тяло?
Това е един опит за навлизане в усещането за човешкото тяло... като нещо, което има собствен живот и преживяване. Давам му шанс за ново измерение. Това са последните ми засега творби. По принцип, смесената художествена техника е много хубаво нещо, защото ми дава свобода за избор на материалите, с които работя.

В какви ситуации поставяш тялото като обект на новата ти изложба?
Ще кажа някои от заглавията на картините, а нека зрителите сами открият историите: Близка дистанция, Кутията на Пандора, Собствени мисли, Форма на живот.

Какво е отношението ти към новите технологии в изобразителното изкуство?
В никакъв случай не искам да натрапвам компютъризацията в изкуството. За мен това е още едно средство за постигане на добра изразност. То е метод, с който обогатявам техниката си.

Как те промени двумесечното ти гостуване в Китай тази година?
Буквално се сблъсках с тази култура! Всичко там много ме впечатли и е предизвикателство да търся нови изразни средства. Рязката смяна на средата е много зареждаща за мен като творец. Хонконг е колоритен мегаполис. Там има много националности. Наситен, забързан, екзотичен е. В островната част на града има около петдесет галерии. Разгледах ги и забелязах, че в творбите на художниците има много нюанси от традиционната им култура. Това личи дори в съвременното изкуство. Мисленето им е много по-разчупено и различно от нашето. Интересно е, че са много комерсиално ориентирани, дори в арт-средите. Там се представят предимно азиатски художници и в малка степен европейски.

За какво бленува Диана Петрова?
Мечтая да не завися от нищо и да реализирам идеите си напълно свободно


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.