7 момента на Вяра Бояджиева

2 февруари 2017 текст Виолета Иванова
На 9 се мести във Франция, а година по-късно – в Люксембург, където среща първия си учител в рисуването, плакатиста Камен Попов. Днес вече намираме Вяра в Болоня, малко преди да прибере дипломата си по илюстрация и комикс, а ако се чудите откъде познавате рисунъка ѝ – вдигнете си чашата. Поне под нашата отдавна стои една нейна работа, отпечатана върху подложка от серията TableGallery.


Иначе да е виртуоз в техниката не ѝ е цел. По-важно ѝ е да събира на листа честни образи, за които я вдъхновява всичко от четене и филми през безцелни разходки до целенасочено наблюдение на човешките взаимоотношения. Лупата сега обаче сочи обратно към нея.

Моментът, когато илюстрацията ти стана близка

Когато разбрах, че рисуването може да допринесе към смисъла на литературния текст, вместо да го илюстрира буквално. Веднага усетих, че илюстраторите не са просто художници, а разказвачи. Имат огромна свобода при интерпретацията и техниката, трябва да са надарени с любопитство и емпатия – всичко това много ме впечатли, като бях на 15.

Моментът, когато музата идва от странни места
Идва, когато ножът опре до кокала – няма значение къде се намирам. Винаги изчаквам адреналинa да събуди въображението ми. Два важни проекта видяха бял свят така: отивам на лекции без абсолютно никаква представа какво да предложа като идея и в момента, в който чувам "Вяра? Ти?", тя идва внезапно от нищото. Чудо!

Моментът по средата на рисунка, когато решаваш, че идеята не струва
Фрустриращ е! Случва се да си кажа "ето я, страхотната идея", да взема молива и да ме посрещне самата баналност върху листа. Тогава оставям разочарованието си на бюрото и излизам навън да си освежа мислите. Връщам се с по-бодър дух и понякога с някакво чудотворно просветление.

Моментът, когато разглеждаш работите на любим артист

Възхищавам се на Оуен Гент – за атмосферата, цветовете, чувството в илюстрациите му. Работата му винаги е въздействаща, обмислена, многопластова. Майстор! Иначе ме вдъхновяват още много други: Моуни Федаг, Симонe Рeа, Ребека Дотремер и списъкът продължава.

Моментът, когато се питаш "Защо вместо художник не станах..."
Която и да е професия със сигурна месечна заплата и пенсия. Но после се успокоявам с това, че всичко е в Божиите ръце. Пък и нашите винаги са ни насърчавали. Мен – в изкуството, сестра ми – в музиката.

Моментът, когато ти идва сама да се потупаш по рамото
Когато си измия чиниите.

Моментът, в който предпочиташ да мълчиш
Случва се все по-често. С времето разбирам по-ясно силата и красотата на мълчанието. Спонтанността на езика има почти винаги негативни последствия и затова се стремя да меря думите си и все се питам има ли изобщо нужда от тях в дадения момент. И в илюстрацията е така – има шумни и тихи илюстрации. Тихите разказват повече.

Вяра Бояджиева е на behance.net/bovinimafcff и facebook.com/vyaraboya
Може да разгледате и купите илюстрациите ѝ и в The Little Things

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.