7 момента на Вероника Белчева

20 септември 2018 текст Виолета Иванова
От малка обича изложби, илюстрирани книги и албуми на художници. Помни и как майка ѝ рисувала плакати с комунистически лозунги за един завод. Цели 11 години обаче Вероника работи в IT сферата и мисълта сама да прорисува явно дреме в някой ъгъл.


Сега е друго: водните бои са ѝ слабост и сила, обмисля да покаже серията си Искам куче в изложба и често илюстрира важни събития – като протестите за Пирин или измръзналите щъркели в Добруджа. Докато щастието за нея е микс от София, Франция, планини, гори, миризма на книги и много топло кафе, за нас то в момента е по-просто: да намерим място на стената си за акварела отсреща.

Моментът, когато най-после се отдаде на изкуството
Излизам от музей в Лондон. Изтощена съм от обикаляне. Вдъхновена от Гоген, Моне и всички картини. Сядам на стъпалата. Вадя тетрадката и рисувам площада пред мен. Хората наоколо бързат да видят следващата забележителност, а аз наблюдавам какво се случва и рисувам. Това беше преди близо две години. До този момент не бях рисувала. Както много други, мислех, че не мога.

Моментът, когато животът ти се промени из основи
Като напуснах една корпорация, без да имам сигурна работа пред себе си, и оставих живота да се случва. Писнало ми беше да правя неща, от които не изпитвах вече удовлетворение, и да си харча добрата заплата, за да компенсирам безсмислието. Изкарах онлайн курсове по рисуване и започнах с акварелите. Животът е кратък, светът е голям, нямам време за неща, които не ми харесват.

Моментът, когато се гмурваш в първото кафе за деня
Тази година имам две ежедневия – в София и Франция. Софийското утро е бавно – чета и скицирам, докато пия кафе в леглото. Тогава ми идват най-приятните идеи и композиции за рисунки. Във Франция се будя от камбаната на селската църква и скачам да правя гимнастики и медитации с артистите в резиденцията, в която участвам. После отивам да нахраня мини козите, които живеят тук, пия си кафето до езерото и гледам как от него извират мъгли. После отивам да рисувам и кафето продължава.

Моментът, в който започваш нов скицник
Имам поне пет започнати. В раницата винаги нося един, вадя го в метрото, по кафенета, все нещо драскам. Не изпипвам, оставям рисунките да се случват без особена структура и логика, пиша си мисли и списъци, експериментирам с четки, упражнявам техники. Обичам скицниците ми да са добре подвързани, да са ми красиви отвън, да имат ластик, който да ги държи затворени, за да пъхам вътре четки и разни неща, които намирам.

Моментът, когато единствената ти мисъл е „Искам куче“
Това е едно от големите ми желания. Като се разхождам в парка, по планини и полета, много, ама много ми се иска да се имаме с едно куче, да си правим компания и да гледам през неговите очи. Свързвам кучето с приятелството в различните му форми. Затова и го рисувам, разглеждам си копнежа, преди да го задоволя.

Моментът, в който искаш да се поглезиш
Като светът ми дойде в повече, се забивам вкъщи, изключвам интернета, потъвам в някой филм. Като пък искам да си удължа удоволствието, купувам нов молив или бои и си намирам приятно кафене. Май най-вече се глезя, като си давам време. Пускам някоя безумна песен, танцувам и подскачам откачено и пея с цяло гърло. Страхотна работа.

Моментът, който те зарежда със спокойствие
Като завърша картина, от която съм доволна, казала съм, каквото съм искала. Един мир ме обзема. Също сутрините в планината, като изляза от палатката и пред мен е цялата тишина и шир на света. Държа топла чаша, простичко ми е и един безкрай се настанява в мен.

Вероника Белчева е на belronika.com и instagram.com/belronika

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.