7 момента на Мая Матева

12 декември 2019 текст Виолета Иванова
"Сарказмът винаги е с мен", държи да знаем. Не се шегува обаче, когато подбира менюто си. Днес е екстра доволна, че през летните ваканции някога я водели да работи наравно с големите на полето – така разбира откъде идва истинската храна и се научава да цени устойчивото.


Точно в момента пък умът ѝ е зает паралелно с интериора на новия ѝ дом и с дипломната ѝ колекция, която ще я издигне до магистър по Мода. Междувременно често се цапа с пастели, прави и стайлинг (за реклами и фотосесии), а ние тук се предаваме пред най-лудите ѝ неща: рисунките на Мая върху снимки, вдъхновени от опцията doodle на сторитата в инстаграм, от което се ражда дори цял едиториал проект по време на Еразъма ѝ в Полша. Какво друго жужи в такава глава, вярваме вече се чудите.

Моментът, за който напоследък все не ти остава време
Не вярвам да има такъв. Ако много искаш да свършиш нещо конкретно СЕГА – правиш го, нагаждаш се към ситуацията, приоритизираш едното спрямо другото, после пак и пак.

Моментът, в който откри себе си в модата
Може би още не е настъпил напълно. Сега е моментът, в който съчетавам 70-арско манто, 90-арски дънки и 50-арска чанта с груби обувки. Още по-хубавото е, че почти всичко може да се намери или в гардероба на баба и мама, или във втората употреба. Като концепция обаче все повече се вълнувам от субкултурните пънк влияния в една евентуална постапокалиптична ера. Нещо като Лудия Макс, но с баня и четири сезона.

Моментът, в който обличаш хора за пред камера
...ме кара да се вглъбявам тотално в работата си и да не мисля за нищо друго и нищо друго да няма значение. Приток на адреналин, работейки, без значение от физическото изтощение. Пристрастяващо е.

Моментът, от който те е страх
Горното да се случва рядко.

Моментът, когато не успяваш да нарисуваш каквото искаш
Цял живот така го играя. Първоначално си казвам "Оф, пак не стана", след което минава известно време, поглеждам отново и виждам същото нещо, напълно съответстващо на "правилното" за мен.

Моментът, в който гледаш работите на любим художник
Обожавам Жан-Мишел Баския и Егон Шиле. Не мога да кажа кого харесвам повече. Баския е много информативен, конкретен и директен – възхитителна стрийт бохема. При Шиле контурът и експресивността на фигура в покой притежават особена сила и устрем, което намирам за изключително притегателно.

Моментите, в които забягваш на село
Когато ми омръзне от политическа коректност, криворазбрана цивилизация и повърхностно общуване. После се усмихвам, защото усещам мириса на мекици и чувам как изпуква винтът на буркана сладко от праскови, който правихме с баба ми.

Мая Матева е на instagram.com/mm.humdrum и behance.net/mayamateva

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.