7 момента на Радина Стоименова

9 януари 2020 текст Виолета Иванова
Животът ѝ от малка тече между две държави, но точно сега карфицата "вкъщи" е забита в алпийското градче Анси. След като завършва Стенопис в НХА, заминава да гони там втора арт диплома, а 5 години по-късно вече познава Анси като дланта си и обича да показва на пришълците тайните му прелести: от най-доброто кафе до топ маршрута за колело.


Още първите разходки в този град ѝ дават идея, която и досега движи работата ѝ: да намира места без архитектурна или историческа стойност (изоставени строежи, да речем) и да ги превръща в дишащо изкуство чрез рисунки, създаване на истории и пърформанс. Гледаме такъв неин проект в Espace Port A (от 14 януари, 18:30), а надолу Радина ни разкрива защо е лош турист и дали вярва в духове.

Моментът, в който се чувстваш най у дома си
София е отправната ми точка и тук ми е най-домашно, но прекарах част от детството си във Франция и животът ми винаги е бил свързан с нея. Честно казано, като нещо не ми харесва "тук", си мисля, че е по-добре "там" и обратното. Възползвам се от двойната си култура. Много мигранти имат това объркване, но и много артисти мигранти изполват тази нестабилност, защото тя поставя въпроси, понякога съществени за работата им.

Моментът, в който си каза "трябва ми ателие"
Втората година след магистратурата ми в Анси. Дотогава си казвах, че мога да си правя нещата и вкъщи, но бях забелязала, че форматите, на които рисувам, стават все по-малки. От училището, което завърших, ми предложиха за ателие една просторна класна стая в друго старо, полуизоставено училище. Населяваме го четирима артисти с доста различни практики, но и с голяма мотивация да организираме събития и изложби.

Моментът, в който стенописът отиде на заден план
Май по интуиция избрах да уча това, но мисля, че винаги съм търсела връзката между външното и вътрешно пространство по конкретен или концептуален начин. Не съм съвсем изоставила практиката, на последната си резиденция правих стенопис с мастила и цветни моливи и си припомних колко ми харесва да имам цяла стена пред себе си.

Моментът, в който прекрачи в пърформанса
Изкарах семестър по Еразъм в Монпелие, където предлагаха различни стажове и избрах Пърформанс. Идеята ми беше да работя върху връзката, която може да се създаде между двама души чрез даден разказ. Канех нищо неподозиращи хора на разходка с мен и им разказвах истории, които бях писала. После участвах с този проект на Водна кула арт фест и така се затвърди желанието да се занимавам с това.

Моментът, когато се запознаваш с ново място
Обичам да пътувам, но и да се застоявам на местата, които посещавам. Последно бях на резиденция в Япония и направо се бях сляла с местността. Тъй като работата ми е свързана с конкретни места, за мен е важно да ги познавам много добре, да си създам местна рутина и приятелства. Мисля, че съм лош турист.

Моментът, когато се натъкна на невероятна история
Един мой проект се състоеше в перде, ушито специално за прозорците на училището, където е ателието ни. Върху него бях избродирала истории, събирани от жени, работили там. Те вярваха, че училището е обитавано от духове, криещи се в тоалетната, а докато ги интервюирах, на всеки полъх на вятъра подскачаха и казваха: "Ето, видя ли?".

Моментът, който често ти пречи да заспиш
Няма такъв, заспивала съм и права.

Радина Стоименова е на radinastoimenova.com, instagram.com/aymaraymar и с изложба в Espace Port A от 14 до 24 януари

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.