9 момента на Крис Хотън

5 ноември 2020 текст Виолета Иванова
От 16-годишен знае, че иска да е илюстратор – запалва го срещата му с един такъв по време на програма за кариерна ориентация. Днес вече самият Крис е вдъхновение за прохождащите артисти с шеметната си кариера, докоснала доста сфери – реклама, мода, анимация, детска литература…


Ирландският илюстратор с настоящ адрес в Лондон е автор на приложението за хлапета Hat Monkey и на 5 красиви книжки (A Bit Lost, Oh No, George!, Shh! We Have a Plan, Goodnight Everyone и Don’t Worry, Little Crab), превеждан е на 27 езика и е награждаван в поне 10 държави. Каузата fair trade (или справедлива търговия) също му е присърце. Това е движение, което се грижи хора от най-бедните държави да вземат адекватно възнаграждение за работата си за западни компании. По тази линия преди години Крис започва партньорство с модния бранд People Tree, а после съосновава Node, под чиято шапка световни артисти и непалски тъкачи създават заедно килими на изкуството. В навечерието на дизайн фестивала Мелба, в чийто симпозиум участва и той (на 7 ноември от 11:00 онлайн), питаме Крис къде се крие вдъхновението и защо го хваща срам, като се сети за Единбург.

Моментът, когато се премести в Лондон
Преместих се, защото исках да съм илюстратор. Вълнувах се от възможността да съм в ядрото на нещата. Тук най-много ми харесва мултикултурната среда. Мисля, че всеки допринася с нещо за мястото, което обитава. Колкото по-разнообразно е, толкова по-добре. Храната тук е отвсякъде. Изкуството е отвсякъде. Музиката е отвсякъде. Обожавам това. Имаме най-доброто от света.

Моментът, когато си казваш „Няма друго място като Ирландия“
Обичайно пътувам натам с ферибот от Великобритания. Щом видя Ирландия на хоризонта, определено зеленото є ми се струва по-зелено и изпитвам усещане за нещо близко и познато. Всичко там е толкова зелено. Дори камъните са зелени. Мъх расте навсякъде.

Моментът като дете, когато най обичаше да рисуваш…
Динозаври. Спомням си, че рисувах един конкретен динозавър отново и отново.

Моментът, когато откри почерка си в изкуството
Мисля, че просто постоянно рисувах. Ако не спираш да го правиш и да натрупваш малките детайли, които ти харесват, накрая неусетно формираш стила си. Не е имало конкретен момент, в който всичко си е дошло на мястото. По-скоро е безкраен процес на осиновяване на нови и нови неща, които са ми грабнали окото.

Моментът, в който книгите ти започнаха да говорят чужди езици
Всъщност първата ми книга излезе на корейски 2 години преди да я публикуват на английски. Дълго време изглеждаше сякаш изобщо няма да стигне до английския пазар. Издателите тук не са добри в издаването на чуждоезични заглавия, което е срамота. Много сме ограничени в това отношение.

Моментът, когато вдъхновението дойде от неочаквано място
Наблюдавайки раците върху един камък, ми хрумна идеята за Don’t Worry, Little Crab.

Моментът, който те тласна към справедливата търговия
Работата в рекламната индустрия ме накара да се дразня, че използвам уменията си за погрешни цели, така че исках да опитам да противодействам на това. Все още продавам fair trade играчки и килими на сайта си.

Моментът, когато откри най-новото си хоби
Харесва ми да се гмуркам, но не ми се удава достатъчно често възможност да го правя. Шнорхелингът също е голяма забава.

Моментът, който те засрами
О, имам много такива. Миналата година на книжния фестивал в Единбург участвах в едно събитие заедно с една детска психоложка. Мислех, че ще си говорим за детска психология, а всъщност жената извади много проницателни коментари за мотивите, скрити зад книгите ми. Почувствах се сякаш съм на креслото на терапевт само че пред жива публика. Нямах представа колко много издават книжките ми. Оказа се, че аз съм кучето Джордж от историите ми.

Крис Хотън е на chrishaughton.com

Участва в Международния симпозиум на фестивала Мелба на 7 ноември
Още информация и билети на melba.bg

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.