Vladzen за рейв музиката на 90-те: Доминиращата сила с бунтарски нрав



1 септември 2021 текст Димитър Димитров
Bulgarian Rave Archive ни пренася в едно гранично време между два века и две хилядолетия. На българската музикална сцена изгрява нов тип култура, която събира хиляди хора със своите електронни ритми, ярки цветове и танци до сутринта. Мултижанровата изложба доказва, че рейв културата е нещо повече от щури партита – тя надхвърля всякакви различия и се явява като обединяващ елемент между младите в един променлив политически климат.

Куратор на изложбата е Влади Илиев - Vladzen. Като колекционер на спомени той ни връща във времевия контекст на култура, до голяма степен непозната на по-младата аудитория, и ни припомня истинското значение на изкуството – да изгради връзки между нас и да ни направи по-добри.



Би ли ни разказал малко повече за себе си и за предстоящата изложба?
От над десет години се занимавам със сценография, нови медии, видео и интерактивен дизайн. Около 2009 година сформирах студио Phormatik, където в момента работим няколко човека. С целия екип вършим предимно неща, свързани с интегрирането на дигитални медии в сферата на изкуството и културата – от спектакли до пърформанси и изложби. Като професия съм завършил сценичен и екранен дизайн в НАТФИЗ, преподавам видео мапинг в НХА, а като призвание бих казал, че съм визионер. Щастлив съм с това, с което се занимавам и мисля, че човек намира пътя си тогава, когато обича своята работа и е удовлетворен от нея.

Вече близо две години работя над изложбата. В началото исках да бъде само дигитален архив, но впоследствие, когато се сблъсках с архивните материали, дойде и идеята за изложба. По време на поредния локдаун миналата година имах времето да напиша проект, който съвсем на шега пуснах към Столична община в програма Култура. Не вярвах, но те ни подкрепиха, за което сме изключително благодарни, като това беше и зелената светлина за проекта. Свързах се с най-различни хора, които в момента ми помагат с достъпа си до архиви. Екипа на Метрополис с фотография и графични материали, студио Синемак, които в края на деветдесетте правеха предаването Техно като частна продукция в БНТ. Включиха се и различни приятели, организации, диджеи и така постепенно започнах да изграждам концепция, свързана с изложбата – какво да представлява, какви материали мога да интегрирам. Проектът се разрастна и в момента работим над документален филм, съдържащ интервюта с повече от 20 личности, части от които ще могат да се видят на изложбата.

Като човек на тази култура изложбата е много важна и лична за мен. Не само от носталгия, но и от гледна точка на това, че според мен бъдещето се гради от уроците на историята. Често хората забравят и няма откъде да направят връзка. За мен тази връзка е много важна и нишката в историята не трябва да се къса, особено в контекста на културата. Мисля, че има какво да покажем и съм сигурен, че особено за младото поколение това ще бъде интересно и вдъхновяващо.

А какво си спомняш лично ти от деветдесетте години? Какво те грабна и спечели в рейв културата?
Спомням си няколко важни неща. Хората бяха изключително позитивни, широкоскроени и отворени. Бяха готови за нови неща, за бунт и приключения. Времето беше различно – нямаше интернет, а и да имаше, беше много бавен. Нямаше социални медии, нямахме телефони, виждахме се на определени места в определен час. Събирахме се единствено и само заради музиката. Хората много повече танцуваха, по-малко говореха, бяха много цветни и позитивни, а преобладаващата музика като че ли беше тази, електронната. Разбирахме културата и философията на тази музика като стремеж да бъдем заедно, да бъдем по-добри, да бъдем сплотени. Дори това, че можеше да си оставиш раницата някъде на парти, в клуб, на стрийт парад и няколко часа по-късно същата раница да е там, без да е пипната, беше признак на ценностна система. Имаше изключително много млади хора, които слушаха и подкрепяха тази музика и култура - беше нещо ново за нас и ние се наслаждавахме.


От политическа гледна точка също се случиха много промени и някак си в рамките на няколко години от края на 90-те до началото на новия век рейв културата се усещаше като доминираща сила с бунтарски нрав. Не само Метрополис с големите си рейвове, имаше и много малки организации, клубове, места, които събираха страшно много хора и бяха изключително активни.

Спомняш ли си най-първото ти рейв парти?
Първото ми рейв парти би трябвало да е било в клуб Индиго в края на 1999-та година. Моята по-голяма сестра ме водеше там, а Индиго за мен беше специално място - храм, в който почти не пропускахме уикенд. И до момента според мен няма такъв еквивалент в София. Спомням си, че мястото ме плени с музиката, хората, цялата енергия и атмосфера от всичките танцуващи и начина, по който изглеждаха те. Спомням си, че в онези години големите рейвове на Метрополис също оставиха много силен отпечатък у мен. Изобщо цялата подготовката да идеш на парти беше нещо голямо. За Индиго специално се събирахме на Попа, след това на Синьото до стадиона. За Метрополис винаги се събирахме предварително да си правим прически, да боядисваме косите си, да си сложим специални облекла. Това също беше много отличително, защото тогава хората отделяха немалко време за подготовка и грижа как да изглеждат на партитата.

Къде се събирахте преди партитата на Метрополис?
Събирахме се у приятели, по кафета и в различни градинки, най-вече край паметника на Съветската армия. Имахме си няколко места, където се събирахме на по-големи групи. Тогава нямахме телефони и социални мрежи, а просто се знаеше, че отиваш в определен час и всички са там. Зависеше и от това къде се провеждат големите партита, защото повечето бяха в различни зали из града, а ние обикновено отивахме няколко часа по-рано там, преди да влезем в залата. Събираха се страшно много хора. На големите партита, които бяха няколко през годината, идваха над 8000 човека от цяла България. Да влезеш в една такава зала и да усетиш енергията на толкова много млади и усмихнати хора, които са отишли да танцуват и са абсолютно добронамерени едни към други, беше наистина впечатляващо и незабравимо за мен.

Има ли някое най-емблематично и запомнящо се за теб електронно парти, което да отличиш?
Предполагам са много, но вече не си спомням с много голяма точност. В главата ми са се запечатали големите стрийт паради в София след 2000-а година. Партитата се случваха през деня и събираха изключително много рейвъри. Сега дори и протест може би не успява да събере толкова хора. Енергията на тези цветни меломани, които идваха и не спираха да танцуват през деня и вечерта, се е запечата силно у мен. Спомням си няколко топ партита с Джош Уинк и едно с Джеф Милс на Витоша, по-точно на хижа Алеко през 2001-а година. Спомням си и доста транс партита, повечето в Индиго, организирани от Vortex, а също и колоритните партита в култовия клуб Спартакус. Хората от Магратеа също правеха страхотни транс партита, на които от време на време помагах с декори. Отделяха много внимание на дизайна, визуализациите и цялата атмосфера. Имаше и по-малки клубове и места като Блейз, страхотно място за хаус музика. В различни подлези и дупки имаше доста ъндърграунд места като Ъндърграунда, Фейдър, Калното и Три уши. Спомням си и страхотни партита в Биг Бен, един индустриален завод до централните гробища, превърнат в място за субкултура.

Каква според теб е разликата между младите хора от онова време и младите сега? Каква е разликата в парти културата?
Не бих искал да сравнявам, но мога да кажа, че и тогава, и сега младите имат нужда от вдъхновение, от някаква сила, подобна на тази, която се стовари на нас като поколение. Разбира се, всяко си има своите предимства и недостатъци, а разликата може би идва в това, че бяхме по-свободни в някои аспекти. Младите изразяваха себе си по-различно от сега и може би се чувстваха по-задружни в смисъла на културата.

Лично според теб какъв е най-ценният принос на рейв културата в България?
Правя този проект, за да покажа части от онова време, да пренеса хората в атмосферата и да ги накарам да усетят колко активна и важна е била тази култура в контекста на историята. Що се отнася до принос, мога да кажа, че много мои познати и близки, част от тази култура, днес са много добре изградени личности, интелигентни и образовани хора с много сериозни професии. Давам си сметка, че може би тогава тази рейв вълна е имала несъзнателната цел да прави именно това – да гради личности, да дава примери. Моралът и изграждането на добра ценностна система според мен винаги са били свързани с тази култура. Надявам се и в днешно време това да е така, а хората, близки с нея, да си дават сметка, че това е преди всичко философия и възпитание, които в крайна сметка те изграждат. Смятам, че цялата онази рейв култура ни е формирала като личности и съм благодарен, че съм имал възможността да се докосна до нея.

Коя е най-голяма пречка пред рейв културата през годините?
През годините, струва ми се, пречката е била политиката на държавно ниво. Може би знаете за големия инцидент в Индиго през 2001-а година, който в някакъв смисъл буквално блокира пътя на развитие на електронната сцена. За всички беше ясно, че рейв културата не беше виновна за тази трагедия и някак след това се затвориха клубове, наложиха се правила и нещата за добро или лошо поеха в друга посока. Мисля, че политиката у нас следва да бъде малко по-либерална и да оценява приноса на явления като рейв културата с достойнство.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098