10 момента на Теодора-Яна Якова

23 януари 2023 текст Виолета Иванова
Професионалният ѝ път е труден за очертаване върху само една визитка. Автор на детска литература и графични новели, маркетинг директор в 6 elements с 15 години опит в тази сфера, журналист – Теодора-Яна гори в не едно поприще, а онова, заради което я намирате в настоящата рубрика, е илюстрацията. Започва да се занимава сериозно с рисуване, след като от Жанет 45 одобряват за издаване детската ѝ книга Лапи и, впечатлени от комикса, придружаващ идеята ѝ, предлагат тя сама да илюстрира изданието. Както се казва, останалото е история. Името Т. Яна Якова вече стои върху още две корици – на детската Синева: историята на два лъва (проект на 4 лапи, на който тя е съавтор) и арт книгата Даниил Хармс. Ленинградска история по три от най-популярните разкази на руския писател. Тези дни Яна се е посветила на илюстрациите за библейската Книга на пророк Захария. Докато чакаме да дойде възможност да прелистим и този неин проект, сядаме да поговорим с нея за Синдрома на Стендал, ефекта лавѝ и хаковете, на които те учат в НХА.


Моментът, в който разбра, че писането и рисуването са две различни неща
За писането и за рисуването отговарят съвсем различни мозъчни центрове, умения, дори и житейска нагласа. Пишещият човек в мен е съвсем различен от рисуващия и практически не се срещат по едно и също време. Пишещият е невротичен, скептичен и по-комплексен от художника. Художникът в мен е субективен и постоянно търсещ. Е, имат и една обща черта: чувството за хумор.

Моментът, когато се изправяш пред белия лист
Свикнала съм с процеса на писане и белият лист не ме плаши. Винаги изглежда като възможност. Като илюстратор първо нанасям в него размера на изданието, след което с молив разделям листа на две, за да се получи книжен разтвор. Безценен хак от Академията – не рисувай на произволен, зададен от листа или тетрадката размер.

Моментът, когато илюстрираше истории на Даниил Хармс
Започнах книгата за Хармс през февруари 2022 и като част от процеса ми трябваха снимкови референции за Втората световна война в Ленинград. Нямаше много такива, но само до края на месеца, когато започна ужасната война в Украйна. Изведнъж вече имаше твърде много материал – обгорени сгради, бегълци, жертви... За мен беше изключително потискащо, защото смятах, че в нашата част на света сме оставили войните в миналото.

Моментът, заради който отново стана студент
Виктория Семикина (руска илюстраторка, носител на наградата Андерсен за 2021) казва: „Ако ме питате може ли самоукият художник да е добър илюстратор, ще ви отговоря – възможно е. Но само в два случая. Или работите с наивистичен, детски стил на илюстриране, или сте абсолютен гений. Ако това сте вие, тогава образованието не ви е необходимо“. Моят стил не е наивистичен, нито съм гений, затова уча.

Моментът, когато откри елементите на стила си
С времето виждам, че типични за мен са гротеската, работата с туш и вода, експресивните образи и „очовечената рисунка“ – смятам, че илюстрацията не трябва да е студена и отчуждена приумица, без връзка със съдържанието. Особено илюстрацията за деца – тя трябва да им се харесва и това е по-важно от налагането на някаква персонална артистична естетика. Избягвам минорния тон и обичам забавното. Любимата ми емоция е радостта.

Моментът, когато чужд поглед върху работата ти те зареди с нови идеи
Не е животопроменящо, но винаги съм искала да постигна плавно, красиво акварелно петно с прозрачност и наситен цвят точно където трябва, а вместо това петното се е разливало в няколко цветни локви точно където не трябва. Когато някои от преподавателите ми казаха, че това е ефект лавѝ и ме питаха как точно го правя, с какво изсушавам и как полагам пигмента, разбрах, че недостатъкът всъщност изглежда добре, и се помирих с него. Сега пак стои на локви, но с френско име.

Моментът, в който гледаш работите на любим художник
От 2014 работя дистанционно, което ми позволява да ходя за около месец в някой град с изкуство, за да мога да обиколя музеите и галериите. Имам Синдром на Стендал и изпитвам удоволствие от красотата. Освен това всички видени неща създават у нас неосъзнат каталог, който развива критериите ни за естетично.

Моментът, който считаш за най-голямото си постижение дотук
Когато научих племенницата си Мая да плува. Това е животоспасяващо умение, всичко друго се наваксва.

Моментът, който ти носи спокойствие
Спокойствие, какво беше това?

Моментът, за който напоследък все не ти остава време
Засега успявам да балансирам всичко важно – работа, спорт, учене, писане, рисуване, време с майка ми и близките. Надявам се енергията ми да не ме предава.

Теодора-Яна Якова е на illustrations_mfa и yanayaacov

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.