Букви, букви, букви

14 юли 2011 текст Деница Стефанова, снимки eventmarketing.bg
Фестивалите през лятото не се ограничават само с морския бряг, Борисовата градина или ул. Шишман. За някои събития е важно артистите да бъдат поставени в естествена среда – в канала на Перловската река например. Точно там, близо до Герена, на 9 юли се случи графити фестът Urban Creatures, който събра 20 от най-добрите български графити артисти и им даде зелена светлина да творят. Каналът никога повече няма да е същият, а скептицизмът по отношение на стрийт арта е излишен – като всяко изкуство и уличното си има своята публика, идоли и несъвършенства. И за да не говорим наизуст, се срещнахме с един от участниците в Urban Creatures – GOAT, графити артист, добре познат в уличните среди.


Защо си се кръстил GOAT, какво означава?
Това са инициали за Greatest Of All Time. Това е ирония, всичко е на шега, защото има прекалено много хора, за които графитите са целият живот.

Част ли си от някое крю?
Имам си крю, да. Казва се Second Hand Krue. Общо взето само приятели сме в него, повечето сме израснали заедно. Всеки от нас се занимава с различни неща.

Oткога се занимаваш с графити?
От много малък, още като навлезе масово интернет. Видях какво се случва насам-натам и си казах: ”Хайде да почваме!”.

Спомняш ли си първия графит?
Да. Правих го със спрей за коса. Един приятел, който слушаше метъл и си боядисваше косата червена, ми даде неговия спрей. Рисувах на една много стара сграда в Ловеч, но графитът отдавна го няма. Следваха дълги години на гадни флакони и търсене на добрата боя. После вече пътувах, имаше хубава боя и латекс, така е много лесно.

Колко често рисуваш?
Всеки ден, но е различно, гледам да разнообразявам. Вкъщи рисувам и платна. Занимавам се с писане – винаги ми е било интересно. Истинските графити са писане – да си напишеш името, тага. Тakoва е и изкуството на калиграфията – букви, букви, букви!

Кой е любимият ти графит?
Много са. Всяко едно парче увековечава момента, мястото, където съм бил. Може да е от едно тагче до нещо наистина мащабно.

Какво нарисува в канала?
Огромни букви, едно човече с цигарка и барбекю. Общо взето, такава беше атмосферата на момента – айляк. Фестът не беше състезание, аз много не ги уважавам конкурсите. В канала идеята беше да се съберем, да се видим с приятели, да ни е готино, да хапнем, да пийнем, да се забавляваме.

Графити артистите познавате ли се помежду си?
Да, България е малка и повечето се познаваме.

В кои градове се рисува най-много?
Нормално, в София са най-много графитите. В Пловдив има доста, в Благоевград има учудващо много, във Велико Търново – също адски добра сцена, в Бургас, в Ямбол.

Имал ли си проблеми с полицията?
Никакви проблеми. Само малките безразсъдни райтърчета, които драскат навсякъде – те имат проблеми понякога.

Как избираш местата, къде е позволено?
Навсякъде е позволено, докато не те хванат. Търсим стари сгради, стари камиони, където на никого не пречат рисунките. Понякога може да ми се скарат, но се оправям. Все пак избягвам да ме видят – това е част от играта.

Какво друго е част от играта?
Много голяма част са влаковете. Това е най-великото нещо, най-големият трип. Да изрисуваш вагон включва много неща в едно. Адски забранено е, но в България има много по-сериозни проблеми и на това не обръщат голямо внимание.

Графитите още ли са част от хип хоп културата?
За мене са свързани, но сега е различно. Има най-различни хора, много талантливи графити артисти, без значение каква музика слушат.

Кога графитите се превръщат в изкуство? Всеки може да си напише името на стената, каква е разликата?
То се усеща. Цветовете, композицията, да има контраст – това са нещата, които аз гледам, но всеки си има критерии.

Паметникът на съветската армия ти ли го изрисува?
Не, не, не съм аз! Ако имах тази боя, друго щях да направя с нея.

Хубава ли беше боята?
Да, супердобра боя. А за паметника – от една страна е много яка идеята, адски креативно, голям фурор, хората дори не знаят какво да мислят, като го видят. Подкрепям на 100%. Но все пак паметник не трябва да се драска. Идеята обаче е гениална. Това не е направено за една нощ, мислено е, организирано е, рисувано е от повече хора, със сигурност. Точно това е стрийт арт.

Имаме ли вече традиции в този жанр, легендарни графити артисти?
Има много легендарни. Никой не ги познава, само по таговете се прославят. Те са най-инстинските. Примерно vapski, xpress. Tе са изцяло извън медиите и общественото внимание, но нещата им стоят, появяват се от време на време и нови.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.