Фантастични истории

23 април 2014 текст Славина Илиева, снимки Борис Праматаров
Със сигурност ще разпознаете стила на българския художник Борис Праматаров. Специалността му е Книга и печатна графика и затова ще говорим за него като за илюстратор. Виждали сте родените от ръката му образи в столичната пекарна Ma Baker (част от Sofia Design Week 2012), а преди две години ние посетихме и негови изложби в София – Tormentor в Hip Hip Atelier, Black Offshoots в SOHO и Зъл двойник в галерия Васка Емануилова. Добавяме и работата му за великолепното издателство СОНМ (създадено през 1993), от чието семейство е и самият той. Съвсем прясната и задължителна за библиофилите поредица Другата фантастика вече е в книжарниците. Авторите са повече от фантастични, такива са и илюстрациите на Борис. Чудесен повод за дълъг разговор с него, нали?


За твоите илюстрации казват, че се разпознават отдалеч. Разпознаваемостта част от стила на един художник ли е?
Темите, образите и принципите на рисуване, които развивам, създават характера на рисунките ми. Този мой свят може да бъде разпознат и наречен стил.

Рисунките ти имат подчертан уклон към ”тъмната половина”. С какво те привлича мракобесното?
Чрез рисунките си се опитвам да разбера живота. Мрачните неща, които могат да се видят, са мислите ми върху страданието.

Работите ти имат и подчертан митологичен заряд. Къде намираш тези особени същества и предмети, които виждаме в рисунките ти?
Образите, които създавам, се явяват сами. Тези създания и предмети, които много хора свързват с митологията, са сглобени от страховете, желанията и цялата информация, която нося в себе си.

Къде се ражда илюстрацията?
Рисувам всеки ден. Желанието на човек да разкаже нещо чрез рисунка е илюстрация. Аз бих нарекъл илюстрации и отпечатъците на ръце в глина, които са оставяли пещерните хора.

Имало ли е идея, която не си успял да пресъздадеш визуално, колкото и да си се опитвал?
Не контролирам рисунките си изцяло. Тръгвам с една идея, но след това оставям асоциациите да ме водят. Някои неща се променят до неузнаваемост и това ми харесва.

Живееш в Белгия – място, което би могло да е много вдъхновяващо за един художник. Има ли причудливости или обикновени неща в тази страна, които те въодушевяват?
Има две неща с които свързвам Белгия. Красивият отенък по дърветата, тротоарите и сградите, образуван от зеленикав мъх и ниските облаци в които слънцето се отразява по много специфичен начин. Живеенето в друга страна е интересен опит Чувствам се като наблюдател на света и на себе си. Предимно хората ме вдъхновяват. Обществото, в което всеки си има роля и носи своите маски.

С работата по кой проект се гордееш най-много? Ако не можем да говорим за гордост, то кой ти донесе най-голямо удоволствие по време на осъществяването му?
Работата по книжките, които създавам, ми носи голяма радост. Amygdala, публикувана от Стефан Бланке в парижкото издателство United Dead Artists, беше важен проект за мен. Да видиш книгата си осъществена, е много приятно.

Ако имаш възможност да избираш, къде би желал да видиш илюстрациите си?

Бих се радвал да видя книгите си по рафтовете на книжарниците. Рисуването върху стени и витрини също е интересно занимание.

Тази пролет от издателство СОНМ пусна чудесна фантастична поредица произведения от много интересни автори като Марсел Швоб и Морис Карем. Кориците на книгите са твое дело. Разкажи ни повечко за работата по точно тези литературни произведения.
Рисунките, използвани за кориците, са мое дело. Интересно е, че образите на писателите, са много близки с изображенията, които аз използвам. Сякаш рисунките ми са направени по тези произведения. Неслучайно култовият разказ на големия белгийски писател Франц Хеленс, дал заглавие и на сборника му, публикуван в поредицата Другата фантастика, е именно Двойникът, да не говорим за притчите на Швоб, където маските и скритите лица са централен образ.

Издателство СОНМ определено е едно от най-интересните в България. Тъй като и ти си част от това семейство – разкажи ни за идеята на издателската къща като цяло, избора на автори и визуалното оформление на кориците на книгите.
Издателството публикува основно преводна и българска хуманитаристика и съвременна европейска литература. Последният ни проект – Другата фантастика, е опит чрез шест заглавия да се разкрие едно по-различно лице на фантастичната литература – онова, което продължава традициите на романтизма и символизма. Работил съм и по кориците на поредицата Лица на другостта, отредена да покаже различните измерения на човешката другост и приема й сред човеците –в нея се появиха заглавия като Малкият демон на Фьодор Сологуб, Сянката на змията на Жужа Раковски, Изкуството в изгнание на Жорж Роденбах… Опитваме се да постигнем единство между текст и визия на корицата.

Към промоционалните видеа към новата поредица на СОНМ има и авторска музика, арменски дудук, чуваме. Ти ли си авторът?

Започнах да се уча да свиря на арменски дудук от скоро. Въпреки че едвам издавам звуци на него, те влязоха в употреба. Интересно ми е да се развивам и в тази посока.

Встрани от рисуването – полезно е да се знае какво слуша, чете и гледа един илюстратор?
Слушам много балканска и народна музика. В момента чета Сълзите на Ерос на Жорж Батай. Книгите, към които непрестанно се връщам, са На изток от рая и Сидхарта. Филмите на Андрей Тарковски, Ким Ки-Дук и Тони Гатлиф са ми любими.

Колекционер ли си?

Харесвам неща от природата. Имам два кактуса, кристал и камъчета, които си разглеждам редовно с голям интерес. Имам колекция от книжки, с които един ден искам да направя малка библиотека.

Беше сред първите 10 автори на конкурса Млади таланти на 40-ия Международен фестивал на илюстрацията в Ангулем, Франция. Това несъмнено е голямо признание.
За този фестивал само бях слушал, че съществува някъде там и е един от най-големите в света. Несъмнено е едно от най-големите признания, които съм получавал.

Визуалното оформление на нещата е нещо от крайна важност. Какво мислиш за състоянието на визуалната среда в България? Кое би могло да се промени, подобри, преправи?

Визуалната култура в България се развива добре, има много хора, които правят качествени неща. Проблемът е, че малко от тези хора са ценени и подкрепяни от обществото. Ако искаме да има култура, трябва да се грижим за хората, които я създават, и за евентуалната й публика. Визуалният вкус се възпитава от дете. Образованието и културата трябва да са приоритет на една страна.

Замисляш ли следваща изложба, независимо дали става дума за България или чужбина?
Вероятно ще представя някои неща по време на тазгодишния One Design Week в Пловдив.

Къде могат да бъдат разгледани нещата ти?
В Интернет публикувам сравнително редовно. Там могат да бъдат видени много от рисунките ми, както и актуална информация за случващото се около мен.

Борис Праматаров е на boris-pramatarov.blogspot.com и borispramatarov.tumblr.com
Издателство СОНМ е на facebook/Издателство СОНМ

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098