-
Черно на бяло
11 януари 2008
текст Анелия Александрова
Бабак Салари е иранец, който повече от 22 години живее в изгнание по политически причини – първоначално намира убежище в Пакистан, а впоследствие се установява в Канада. Определя себе си като културен активист и е известен най-вече с ефектната си документална фотография, която болезнено напомня личната му съдба. Седмица преди в София да бъде открита първата му изложба с фотографии от съвременна Куба, го попитахме лично защо светът му е черно-бял. - .
-
Венецианският търговец
29 ноември 2007
текст Анелия Александрова, снимки Илиян Ружин
Не е нужно да се занимавате със съвременно изкуство, за да знаете кой е Иван Мудов – най-малкото заради акцията му с фалшивото отваряне на Музей за съвременно изкуство на Подуенската гара. Но това вече е стара история. Оттогава Мудов ни спретна още доста предизвикателства, като например асансьора в Гьоте институт. Лятото стигна чак до Венеция и заедно с Правдолюб Иванов и Стефан Николаев записа първото участие на България в Биеналето. Още пресен от това преживяване, на 15 ноември откри и своя изложба във виенската галерия Siemens ArtLab. Отидохме при него с въпроси около изложбата, а той ни разказа за кафето, виното, монетата от едно евро и надеждата му на следващото Биенале да си имаме истински български павилион. -
Скрита камера
15 ноември 2007
текст Анелия Александрова, снимки Илиян Ружин
Любомир Армутлиев-Lubri е фотограф. От София. Първата му изложба Момчетата действително не плачат беше през февруари в галерия Пистолет. Oттогава го следим изкъсо. Последно направи корицата на летния брой на списание Едно, както и октомврийската на вестника 39 грама. Както се вижда от снимката, не обича показността съвсем буквално, но все пак успяхме да го уговорим да ни разкаже нещичко за себе си. Вероятно това е неговото първо и последно интервю, историческа среща един вид. -
Тела на показ
11 октомври 2007
текст Емил Христов, снимки Илиян Ружин
Свикнали сме да мислим за Васил Къркеланов като за фотографа на Playboy – няма как, той наистина е виновен за образите на изкусителните каки, които влизат в мокрите ни сънища. Васил обаче се занимава и с много други неща, има големи идеи за авторски проекти, а наскоро нареди изложба със свои снимки в галерия Ирида. По случая си поговорихме с него за това-онова, не само за голи жени. -
Земята на длан
14 септември 2007
текст Никола Шахпазов
Ян Артюс-Бертан е световноизвестен френски фотограф, чиито изключителни снимки на градове и природни обекти в един момент са се оказали или на вашия десктоп, или на този на колегата. Но не е само това. Мосю Бертан е истински авантюрист – снима от хеликоптер или балон, а фотографиите му са свързани в една стройна еко концепция. Седмица преди прочутата му изложба Земята от високо да ни накара да въздишаме на Моста на влюбените до НДК, помолихме Ян да ни разкаже как вижда красотата и разрушението през обектива си. Ето как. -
Вечният градинар
3 август 2007
текст Анелия Александрова, снимки Илиян Ружин
Динко Господинов-Градинко най-после излиза на светло. Не че досега някъде се е крил – просто дойде време за първата му изложба, след като години наред цвилехме от възторг срещу суперизпипаните му илюстрации за Егоист и Едно. Срещаме се с Градинко в тайния Апартамент да разгледаме на място неговите Hamburger Mindscapes: Tripping on the City's Architecture. И да разберем за какво се бори тези дни. -
По следите на изгубеното време
20 юли 2007
текст Анелия Александрова, снимки Илиян Ружин
На визитката на фотографите оператори Борис Мисирков и Георги Богданов е отпечатан най-често задаваният към тандема въпрос “Как така работите заедно, кой точно снима?” Има и отговор: “Ами така, който се измори да държи камерата, просто я подава на другия. Измислете друг въпрос.” Измислихме. Питахме ги дали бъдещето наистина е светло и защо в трамвая няма място за изкуство. Всичко това по повод на новата им изложба, която сбъдва мечти. -
Нова мода
6 юли 2007
текст Емил Христов, снимки Илиян Ружин
Иван Асен 22 е необичайно място. Обявено е като среда за креативни концепти и действително гъмжи от концепции в развитие – в помещението, разположено на първия етаж, няколко деца, чийто точен брой не мога да хвана, щъкат между обемни бели рокли, облечени върху манекени, плексигласови сфери, висящи от тавана, и жени, пиещи шардоне. Докато чакам събеседничката си, не липсват желаещи да я представят – Нели Митева е завършила моден дизайн в Германия, където е прекарала повече от половината си живот. Печелила е куп награди и се радва на добро признание както в модните, така и в театралните среди. От няколко години се застоява по-задълго в България и с група приятели създава Бbrain Сstore Пproject, защото иска и тук да се случват съвременни и адекватни събития в изкуството. В момента работи и по друг амбициозен проект – модно изложение и конкурс за млади дизайнери. А ето я и нея да ни разкаже повече. -
Мина пред обектива
15 юни 2007
текст Емил Христов, снимки Тодор Цветков за Ангел Коцев студио
Много е странно да застанеш от другата страна на обектива, си мисля, докато гледам как Мина-Анхела Игнатова позира пред камерата на нашия фотограф. Жената, която стои срещу мен, наистина има завиден опит с камерите, а най-радващото е, че обича и да го споделя – с думи и снимки. И тъй като главната причина да се срещнем сега с нея е последната изложба с нейни фотографии, решихме да ги подплатим с думи... -
Срещу стената
4 май 2007
текст Анелия Александрова, снимки Илиян Ружин
Nast, Nassimo, Настера или Napalm Graffix са многото имена на един от най-сръчните с флакона графици по нашите земи. Винаги си крие лицето, виждате и на снимката?– не че прави нещо лошо, но за всеки случай. Иначе рисунките му на паметника пред НДК, някъде по подлезите, строежите и фасадите отдавна са по-шарената и красива страна на градския ни пейзаж. За феновете на стрийт арта голямата новина е, че вече е факт и първата бг книга с графити, познайте кой пак е виновен.
