Цветът в света на динозаврите – разговор с Владимир Николов

23 септември 2021 текст Анастасия Стоева
За много хора динозаврите са свирепи чудовища, които съществуват само на екрана, или пък не са нищо повече от предмет на шеги в любимия им комедиен сериал. За Владимир Николов обаче те са професия, призвание и страст. Освен че с вид на Индиана Джоунс българският палеонтолог и художник участва в разкопки и прави изумителни открития за изгубени древни светове, той впряга артистичните си умения, за да вдъхне живот на видове, бродели по Земята много преди хората изобщо да съществуват. Негови илюстрации намираме в Националния природонаучен музей, които съпътстват изложените фосили както в изложбата Палеосвят, така и в постоянната експозиция.



Би ли разказал за себе си? Какво включва работата ти?
Работата ми се състои в това да изследвам фосилни гръбначни животни, открити на територията на България. В момента участвам активно в проучванията на динозавърското находище край Трън, както и в изследването на някои нови интересни находки, които предстои скоро да оповестим.

Какви са значимите български палеонтологични открития? Какви динозаври са живели на нашата територия и как е изглеждала България по това време?
В палеонтологичния летопис на нашата страна попадат около 450 милиона години история – дълго преди да се появят динозаврите и дълго след като са изчезнали. В много продължителен период от време българската палеонтология се е гордеела с проучването на фосилни бозайници – животните, които са наследили планетата от динозаврите, след като последните са изчезнали. Една от най-впечатляващите находки е пълният скелет на деинотериум, който е роднина на съвременните слонове и в момента се намира в Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет, а в палеонтлогичния музей в Асеновград има негово копие. Също така на територията на страната са открити много богати находища от епохата на миоцена, когато фауната е била от типа, който днес откриваме в африканските савани. В последните години стана ясно, че сред тази фауна е и един от най-ранните предшественици на хората. Вероятно първите етапи от еволюцията, която е дала началото на човешкото родословното дърво, са протекли в средиземноморския район, включително в България.

В последно време се установи, че у нас има и динозаври – нещо, което повечето колеги смятаха за невъзможно или изключително малко вероятно допреди няколко десетилетия. Нашите динозаври са доста интересни. Първо, защото са животни, обитавали малки острови. Като такива те са доста по-различни от динозаврите, живели на по-големите континентални земни маси. Второ, в Европа почти няма данни за динозаврите, отпреди около 83-84 милиона години и нашето находище край Трън е едно от малкото на континента от онова време. Фосилите, които откриваме там, ще ни помогнат да възстановим картината на това как са изглеждали динозавровите фауни в Европа през късната Креда.

Освен в Софийски университет, къде другаде могат да се видят подобни находки?
Ако става въпрос конкретно за динозаври, те могат да се видят само в Националния природонаучен музей при БАН. В момента имаме временна експозиция, която се нарича Палеосвят - в нея може да бъде видяна една от костите, изкопани край Трън, заедно с художествена реконструкция на животното, на което е принадлежала. Има още една кост от първите описани в България динозаври, които са от района на Червен бряг. Тя също върви с художествена реконструкция, за да разберат хората в коя част от скелета е била разположена, защото само по нея понякога им е трудно да се ориентират. В постоянната палеонтологична експозиция имаме още две динозавърски кости от района на Червен бряг. Едната е от щраусоподобен динозавър и е първата, описана в страната през 2010 година. Другата е част от ходилото на динозавър с патешка човка.

Какво разпали интереса ти към палеонтологията за първи път?
Jurassic Park. Като дете гледах трейлъра на филма и тези древни животни толкова ме впечатлиха, че от този момент знаех – искам да се занимавам с динозаври. По онова време нямах енциклопедии за динозаври, но пък можех да рисувам, затова започнах да ги рисувам много често и по този начин някак си успях да запазя този интерес и да го подсилвам във времето. Години по-късно, когато вече имах достъп до книги с такава информация, а и бях гледал самия филм, минах на следващото ниво.

Каква точно е работата на палеоартиста? Какъв е процесът на създаване на една палеоилюстрация?
Работата на палеоартиста в идеалния случай е да представи на публиката как са изглеждали съответните праисторически животни – било то динозаври, птерозаври, древни бозайници – по начина, по който ги разбира съвременната наука. Сам по себе си палеоартът представлява илюстриране на конкретна научна хипотеза. Този тип научна илюстрация трябва да се придържа стриктно към данните, което включва четене на огромни по обем трудове и публикации. Когато вече имаме тази стабилна основа, ние можем да вкараме творчество и да поспекулираме малко по отношение на външния вид на тези животни, защото обикновено намираме само останки от твърдия им скелет, а меките тъкани рядко се запазват.

Дори в тези свои спекулации обаче ние трябва да правим само обосновани предположения, базирани на знанието ни за съвременните животни, ако искаме реконструкцията ни да е достоверна. В повечето случаи нещата, които виждаме в детските енциклопедии и в популярните медии, не са много добра репрезентация на това, което учените смятат за достоверно относно изчезналите организми.

Има ли изобщо как някога да бъде нарисувана напълно достоверна реконструкция на динозавър при положение, че всяко ново откритие би могло да промени представата ни за него?
Спинозавърът, за чийто външен вид често излизат нови хипотези, е много добър пример. По едно време толкова ми беше втръснало от това животно, че щом видех нови рисунки или нова статия за него, директно ги подминавах.

В много редки случаи все пак можем да реконструираме животните с огромна доза сигурност, тъй като има някои много впечатляващи фосили. Освен скелета, те запазват и очертанията на тялото, съответно особеностите на меките тъкани. Това могат да бъдат определени типове кожни гънки или кожа, която се е разполагала на сгъвките на крайниците – неща, които само по скелета няма как да преценим.

За някои динозаври имаме почти цялостна реконструкция дори на цветовете им. Те се определят от микроскопични клетъчни структури, наречени меланозоми, които съдържат пигмента меланин. Различната форма на тези структури отговаря за различен цвят и се оказва, че се запазват във фосилно състояние. Чрез изследване през много мощни микроскопи и с различни геохимични анализи, палеонтолозите могат да разберат какъв е бил цветът на животното в дадена част от тялото.

Може да се каже, че за единични видове имаме около 80-90 процента сигурна представа как са изглеждали приживе.

Какъв чар намираш лично ти в пресъздаването на изчезнали видове чрез изкуство?
Предполагам чарът идва от това, че палеоилюстраторът е човекът, който връща тези същества към живот. Той реално ги възкресява след милиони години, които те са прекарали, заключени в скалите. Правейки това, илюстраторът по някакъв начин изгражда представата на обществото за външния вид на въпросното животно, особено ако има честта да бъде първият човек, който го илюстрира – тоест, създава реконструкцията, която излиза с научното изследване.

Оттам нататък този тип реконструкции се превръщат в нещо като меме – задават тона на това как другите художници ще виждат това животно за определен период в бъдещето. Много е интересно, когато някой изключително добър илюстратор прави интерпретация върху някакво животно и после тези, които идват след него, започват да го копират. Така рисунката му наистина се превръща в меме, което остава в историята на палеоилюстрацията.

Кой динозавър ти е най-приятен за рисуване?
Мога със сигурност да кажа кой ми е най-неприятен. Това са анкилозаврите, заради цялата им тежка броня, изградена от малки скелетни елементи, наречени остеодерми. Тъй като при всеки вид те са изключително специфични, остеодермите са трудни за рисуване, особено когато разполагаш животното в перспектива или когато нямаш достатъчно изчерпателна информация, но не можеш да отидеш в някой музей, за да видиш скелета наживо.

Най-приятни за рисуване са ми завроподите и повечето тероподни динозаври, или иначе казано дългошиестите динозаври и хищниците. Всъщност, тези две групи са ми най-интересни като цяло, не само за рисуване, но и от палеонтологична гледна точка. От друга страна, всички видове динозаври са интересни сами по себе си.

Дигитална или традиционна рисунка предпочиташ?
Преди четири-пет години отговорът ми щеше да бъде категоричен – традиционната рисунка. Истинското рисуване е традиционно, тъй като според мен дигиталното изкуство дава възможност на художника да мами. Софтуерът ти позволява да правиш неща, които не е задължително да умееш с четка или молив. Много по-лесно се получават ефектите.

По стечение на обстоятелствата обаче преди около три години преминах и към дигитално рисуване – купих си графичен таблет, взех да експериментирам и сега като цяло рисувам повече дигитално. Убедих се, че съм прав. Ако човек се справя добре с традиционните художествени средства, било то молив, акрил или масло, му е много по-лесно да мине към дигиталното и тогава наистина получава по-добри резултати. Въпреки това, определени неща, които не мога да нарисувам с четка, дигитално създавам без особен проблем, така че за мен истинското майсторство и чарът на рисуването си остават в традиционното изкуство.

Какво предстои за теб оттук нататък в професионален план?
Надявам се хубави неща. На първо време трябва да се захвана сериозно с работата по дисертацията си, да я приключа, да я защитя успешно и да стана доктор. Междувременно продължаваме работата си в Трън. Както споменах, имаме много нови и интересни находки, за които може да се каже, че са първите по рода си в България. Надявам се и в това отношение да имаме прогрес в следващите години.

Ще ми се да успея да напиша и илюстрирам книга за динозаврите. Това ми е детска мечта. Не знам кога ще се случи. Дотогава ще продължавам да се занимавам с наука и да рисувам динозаври, когато имам възможност и време.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.