7 момента на Галина Атанасова

20 февруари 2020 текст Виолета Иванова
Счупени видеокасети, хранителни продукти, найлонови пликчета, скъсани списания и стари нейни стихове, снимки и рисунки. Всичко това, че и повече може да съжителства в един от мрачните дигитални колажи, с които Галина ни притегля към инстаграма си, преди да ни обясни и как точно ги прави. Често ги кръщава на песни, понеже музиката ѝ е муза ("блуждая между две групи от доста време – Godflesh и Brainiac").


Хващаме я в особен период – от 2019 е дипломиран график, а сега си дава почивка с работа в онлайн магазин, трупане на кураж за шофьорски курс, оглеждане за нов дом и други злободневни неща. Има време обаче и за артистични планове: правят ѝ се изложби с приятели живописци и ѝ се пускат принтове на колажите. Е, първата крачка е направена, щом сме се събрали тук.

Моментът сутрин, когато...
Ставам, вървя на пръсти, хвърлям си някакви дрехи, закъснявам за работа, взимам рейс за две спирки, свивам си цигара, пия от онова капучино от кафемашината за 60ст. И вървя по Цариградско, гледайки дали на Витоша има сняг.

Моментът, в който избра графиката
Някъде към осми клас за първи път видях печатарска преса. Казах си "Уау, егати зловещо изглеждащата тежка машина. Трябва да направя нещо с нея". Падам си по черното и бялото. В повечето случаи май само по черното.

Моментът, в който се дипломира
Адски освобождаващо беше. Сладко-горчиво някак също. Поне разбрах, че не съм човек за университет. Все още не съм се нарадвала на свободата си.

Моментът, в който започваш нов колаж
Хващам например една брошура на някой супермаркет, режа парчета от нея, но не ми е достатъчно. Сещам се за една интересна книга, която съм си отделила за сканиране. Решавам да отида в кухнята и да взема филия хляб и пъхам и нея в скенера. Какво още имам тук... ще взема това ножче и ще започна да го въртя в скенера. Всичко отива във фотошоп and voilà!

Моментът, в който прописа поезия 
Има случаи, когато наистина имаш нужда да кажеш нещо, но изразните средства, с които разполагаш, не са ти достатъчни и трябва да пробваш нещо ново, с риск да се изложиш. Вече пиша доста рядко. Може би ако не бях чула Стивън Джеси Бърнстейн, нямаше дори да се пробвам.

Моментът, в който ти липсва лично пространство 
Този момент е почти през цялото време, обичам да съм сама. Опитвам се да се отуча от този навик, малко по малко се получава.

Моментът, който ти дойде като шамар 
Преди няколко години чух Twin Infinitives на Royal Trux и оттогава нищо не е същото.

Галина Атанасова е на instagram.com/wildkiriya

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.