Полет в солта с Биляна и Любика: симбиозата между човек, природа и изкуство

17 септември 2021 текст Деметра Георгиева
Двама възпитаници на Националната художествена академия представиха на 14 септември откриването на своя проект Полет в солта в софийска Финес и ни потопиха в солените води на Атанасовското езеро, където да поплуваме до 18 септември. С комбинация от късометражен филм и платна с маслени бои, изложбата започна с представление и оригиналната хореография на Деница Николова и Ева Петрунова, измислена специално за софийското откриване на проекта. Свързваме се директно с художниците, за да ни разкажат за Полет в солта.


Как измислихте този проект?
Биляна: Завърших специалност Живопис през зимата и се видях в чудо - нямах нищо за правене и започнах да се потискам. Майка ми следи страницата на Лагуната на живота и като ме гледаше как съм, направо ми каза „Спри да се депресираш и отивай там!“. Започнах да проучвам повече за мястото и ми стана наистина интересно, особено историята около езерото, но бързо осъзнах, че проектът е прекалено голям за сам художник.

Любика: С Биляна сме приятели от доста време и всъщност много често сме си предлагали да работим заедно по проекти, които така и не са се случили, но този път беше инстантно. За мен началото беше нейното „Искаш ли?“ и моето „Да!“. Може би този път ни се получи заради каузата, преплетена в целия проект, тъй като е нещо, от което се вълнуваме и двете.

Колко време отне да го завършите?
Биляна: Започнахме да движим този план още от април, като доизмисляхме и доизпипвахме детайлите до последно. Аз прекарах един месец в ателието в Бургас. От общо 25 картини за изложбата там завърших 21.

Любика: Ами мисля, че над пет месеца вече се случва всичко и все още не е завършено! Дори в момента се раждат нови идеи и предложения, които оформяме. Това си е един безкраен проект за мен с изключително много възможности за развитие и занапред.

Кое беше най-голямото предизвикателство?
Биляна: Признавам, че беше много по-трудно, отколкото си мислех, че ще бъде. Нямах някакъв внезапен прилив на вдъхновение - това, че бях на ново място, не промени много. Когато пристигнах в Бургас, беше изключително горещо, болеше ме глава по цял ден. Птиците не се виждаха никак лесно - само през бинокъл, а иначе са черни точки в далечината. Ако се доближиш, рискуваш да ги подплашиш . Цветовете на езерото се виждат отвисоко, но иначе всичко е като на тепсия - водата на места е дълбока само 20 сантиметра.

Трябваше да се дисциплинирам - вече бяхме започнали този проект и исках да го направим както трябва. Нямаше кога да го чакам това вдъхновение и подходът ми бе много различен от обичайното - не разчитах толкова на художествена експресия. Много по-насочено е, с дисциплина и техника. Финансирането на проекта също представляваше трудност и добре, че бяхме толкова решени да го изпълним. В крайна сметка спечелихме финансиране от Национален Фонд Култура, което ни даде възможност да го реализираме успешно.

Любика: Целият проект се оказа едно голямо предизвикателство с много по-малки в него! Всичко трябваше да се случи в много кратък период, тъй като сме изключително нетърпеливи. Не бяхме правили нещо такова преди - общувахме с много хора покрай организацията на проекта, получихме и доста откази от различни места, което не беше лесно да се прескочи. В крайна сметка мисля, че стигнахме до това, което трябваше да е. Аз освен всичко свързано с организацията, трябваше и да вляза в абсолютно нова професионална позиция - за първи път режисирах филм. Оказа се доста сложно, но не неприятно, въпреки трудностите.

Какво бихте искали да получи публиката от този проект?
Биляна: Целта ни беше да осведомим максимално много хора относно Атанасовското езеро, тъй като много хора не знаят за това място, а то е пример за симбиозата между човек и природа - много актуална тема за всички ни. Изкуството беше за нас най-естественият начин да направим това. Постарахме се да бъде многоаспектен и наистина интересен за всички проект. Не че считам , картините за скучни - може би съм традиционалист, но за мен живописта сама по себе си е достатъчна. Публиката обаче откликва много по-ангажирано, когато се представят различни гледни точки и форми на изкуството. Мисля, че това го постигнахме - проектът наистина оживя. Нямаше да е същото без всичко това - късометражния филм, танца, инсталациите и дори приложението.

Любика: Със сигурност за мен най-голямата цел беше да успеем по различен начин да заинтригуваме, ангажираме и да обърнем вниманието на възможно най-много хора за нещо, което, надявам се, интересува всички, но го подминаваме, тъй като сме завихрени в изключително напрегнато ежедневие със съвсем битови проблеми. Не обръщаме съществено внимание на теми от такова естество, които генерално се отнасят до съществуването ни тук и съществуването ни заедно с природата и другите видове. За мен проектът е важен, защото се опитваме да спрем човека, да го извадим от ежедневието му и да го накараме да види по-далеч от работата и по-далеч от малките проблеми. Мисля, че до някаква степен успяхме да постигнем това чрез контрастните си подходи към темата.

Интересен елемент в изложбата за солните инсталации - как ги измислихте?
Биляна: Това е дело на Любика - тя е сценограф по образование и съответно инсталационните намеси в средата на галерията бяха изцяло нейна творба.

Любика: Всяка част от проекта имаше за цел освен да ни насочи към проблем и да се поинтересуваме от каузата, така и да ни пренесе по-близо до света на Атанасовското езеро. За екосистемата там солта и набавянето ѝ са част от симбиозата между природа и човек и не мисля, че имаше как да минем без да я споменем.

Представили сте изложбата си първо в Бургас. Как беше? Как се различава изложбата ви там с първата в София?
Биляна: Ами, много. Когато си в град, в който си гост и си нямаш изградена мрежа от хора в тази среда, със сигурност е по-трудно. В София сме в свои води - знаем с кого да се свържем и къде да отидем.

Любика: В София със сигурност се усети доста по-различно, но все пак и нашият подход до голяма степен също се различаваше. Бургас беше доста по-тих и спокоен като усещане, но все пак и целта ни беше в София да успеем да предадем много повече от това, което не могат да отидат и да видят софиянци на 30 минути път. Трябваше да преразкажем много повече, за да успее публиката на нашата градска среда да се пренесе на другия край на страната. В София се разкри и колаборацията ни със страхотните танцьори, в които мисля че всички се влюбиха - те допринесоха изключително много за това изживяване, което целяхме да създадем.

Откриването на изложбата ви на 14 септември беше съпроводено с представление и танц, вдъхновен от нея. Как решихте да добавите и танцовия елемент?
Биляна: Искахме различни художествени гледни точки, за да имаме по-широк поглед към темата. От самото начало мислехме и за танц, първоначално към филма, но в движение много неща се промениха. Участвах в лятната академия за деца и художници тази година и там се запознах с Деница. Разказах ѝ за проекта и тя имаше интерес да се включи. Вчера заснехме официален клип на танца, зад камерата беше Гергана Иванова - най-новият артист, който стана част от екипа на Полет в солта.

Любика: От самото начало, когато измисляхме отделните части от идеята си за проекта знаехме, че искаме да въвлечем възможно най-много подходи, през които да предадем различни аспекти на езерото за едно цялостно емоционално изживяване. Затова имаме картините на Биляна, които разкриват прелестта на езерото и неговото богатство. Имаме танцьорите, които успяха да предадат грацията и взаимоотношенията на птиците. За мен най-приятното е удоволствието от наблюдаването на този танц по същия начин, по който седиш и се вълнуваш, и ти е интересно да наблюдаваш друго живо същество. За танца имаме и специално написана музика, за да допълним усещането, което искаме да предадем. В приложението си имаме аудиогайд описващ езерото. Като цяло абсолютно всичко, за което се сетихме, така че максимално да доближим всеки един човек до Атанасовското езеро.

Предстои ви още едно откриване на проекта в София - какво бихте казали за него?
Биляна: То ще бъде на 28 септември, този път в Koncept Space. Освен картините и късометражия филм, ще представим и лимитирания тираж на илюстрираното от мен издание, както и официалния клип, който заснехме на танца. Ще има и още изненади, а изложбата ще бъде с по-различен характер от тази във Финес.

Любика: За следващото събитие ни предстои да пием маргарити със сол от езерото, докато представяме илюстрованото издание, с което се занимаваше Биляна. Също така сме планирали да е по-информативно насочено и за тази цел към нас ще се присъединят и колегите от БФБ (Българска фондация за биоразнообразие).

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на програма Публики на Национален Фонд Култура.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.