17 декември 2021 текст Виолета Иванова
Научихме за нея покрай един TED чак тази година, но отдавна се бяхме ослушвали да чуем за човек, който гори за Бузлуджа така, както и ние. Дора Иванова е архитект, родом от Монтана, с диплома от Техническия университет в Берлин (който завършва с отличие през 2014). Точно дипломната ѝ работа я среща с въпроса за Бузлуджа – как така един невероятен паметник е оставен да се разрушава, въпреки огромния интерес към него и у нас, и по света? И какво може да се направи, за да бъде спасен? Дора започва с проучвания, после основава фондация Проект Бузлуджа и, докато работи в архитектурно бюро в Берлин, намира време да действа и по каузата за спасяването на паметника. Днес вече е в България, а Проект Бузлуджа върви с пълни сили: мозайки се „осиновяват“, предпазват от лошото време и, малко по малко, възстановяват с помощта на доброволци. Какво е палило Дора през 2021 и какво осветява пътя ѝ напред към следващата година? Ето, сама ни разказва.
През изминалите 12 месеца най-много ми се искаше да спася мозайките от външния кръг в паметника Бузлуджа от разруха, защото виждах как най-голямото мозаечно произведение от ХХ век, дело на най-добрите български художници буквално се разпадаше пред очите ми. Затова заедно с община Казанлък, Bar Dak и Монти организирахме благотворителен фестивал Open Buzludzha Fest в края на юли под мотото Музика за мозайка. Успяхме да генерираме голям интерес и да поставим началото на един фестивал, в чийто фокус е културното наследство. Нямам търпение за следващото издание през 2022. След това продължихме и събрахме липсващите средства чрез дарения и кампанията Осинови мозайка. Благодарение на страхотния реставраторски екип, на всички дарители и доброволци, целта е постигната. Успяхме да стабилизираме и запазим мозайките от разруха.
Казвах си „уау“ всеки път, когато посрещах хора от цялата страна и чужбина, идващи да работят като доброволци на Бузлуджа въпреки студа, вятъра и дъжда. Казвах си „уау“ и когато ги изпращах, безкрайно впечатлена от тези страхотни личности.
Най-големият пробив в моята работа беше, че проведохме тези мерки чрез финансиране от хората и то почти изцяло от България. Малко са проектите за културно наследство у нас, финансирани чрез дарения. Малко са проектите, които обединяват и намират решения чрез граждански инициативи. Пожелавам такива и по-големи успехи на гражданския сектор и на културното наследство в страната ни. Възможно е!
Новото хоби, което подхванах, е аз самата да съм доброволец. През изминалата година над 150 човека се включиха в Проект Бузлуджа както с работа на терен, така и с онлайн задачи по проекта. Понеже съм очарована от хората и процеса, реших, че и аз искам да бъда доброволец и да помогна някому да осъществи своята кауза. Така сега подготвям хора за речите им в българско издание на TEDx. Удоволствието, удовлетворението и познанствата от доброволчески дейности са изключителни. Бих препоръчала на всеки да си хареса кауза със смисъл и да я подкрепи. Ще се учудите от резултата.
Не ми стигна времето да почивам. Работейки за кауза и за това, което искам, аз нямам нито един работен ден. Това обаче означава, че нямам и нито един почивен, нито пък начало и край на работното време. Концепцията да имаш време да почиваш произлиза от това работата да отнема времето ти и да те изморява. Дейностите, които правя за каузата, често по 16 часа на ден, всеки ден, не ме уморяват, а ме зареждат. Всеки ден разполагам с времето си и колкото и неща да върша и колкото и да съм натоварена, аз осъзнато давам времето си за това, което наистина искам, и всяка минута е изпълнена със смисъл и енергия. Ако когато работех в архитектурно бюро в Берлин постоянно планувах следващата си почивка, то сега постоянно планувам следващия си проект.
Проектът, който нямам търпение да започна, е Отвори Бузлуджа. Това е проектът, който ще обезопаси паметника и ще го отвори за посетители, надявам се още идното лято. Дори в сегашното си състояние паметникът привлича 50 000 души годишно, които искат, но не могат да влязат в сградата, защото е опасна и се охранява. Нашата цел е да премахнем отломките, да почистим сградата, да изградим обезопасени пътеки и да позволим хората да видят и да научат повече за мястото. Бузлуджа е трудно наследство и точно заради това трябва да помним и да позволяваме диалога. Разруха и забрава не са решение на никой проблем.
Първото нещо в списъка ми със задачи за 2022 е да довършим Плана за опазване и управление на паметника Бузлуджа и да го представим публично. Този план представлява двугодишен труд на широк екип от доказани български и чуждестранни експерти и включва обстойно техническо проучване, стратегия за опазване и визия за бъдещето на сградата. Целта на плана е дългосрочното устойчиво развитие на обекта, така че той да носи приходи, развитие и позитиви на региона.
През 2022 се надявам на все повече ангажирани хора, които да се включват в процеса Проект Бузлуджа. Всеки е добре дошъл.
Горе Коментари (0)
Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.