Годината в детайл с Дора Иванова
17 декември 2021 текст Виолета Иванова
Научихме за нея покрай един TED чак тази година, но отдавна се бяхме ослушвали да чуем за човек, който гори за Бузлуджа така, както и ние. Дора Иванова е архитект, родом от Монтана, с диплома от Техническия университет в Берлин (който завършва с отличие през 2014). Точно дипломната ѝ работа я среща с въпроса за Бузлуджа – как така един невероятен паметник е оставен да се разрушава, въпреки огромния интерес към него и у нас, и по света? И какво може да се направи, за да бъде спасен? Дора започва с проучвания, после основава фондация Проект Бузлуджа и, докато работи в архитектурно бюро в Берлин, намира време да действа и по каузата за спасяването на паметника. Днес вече е в България, а Проект Бузлуджа върви с пълни сили: мозайки се „осиновяват“, предпазват от лошото време и, малко по малко, възстановяват с помощта на доброволци. Какво е палило Дора през 2021 и какво осветява пътя ѝ напред към следващата година? Ето, сама ни разказва.
През изминалите 12 месеца най-много ми се искаше да спася мозайките от външния кръг в паметника Бузлуджа от разруха, защото виждах как най-голямото мозаечно произведение от ХХ век, дело на най-добрите български художници буквално се разпадаше пред очите ми. Затова заедно с община Казанлък, Bar Dak и Монти организирахме благотворителен фестивал Open Buzludzha Fest в края на юли под мотото Музика за мозайка. Успяхме да генерираме голям интерес и да поставим началото на един фестивал, в чийто фокус е културното наследство. Нямам търпение за следващото издание през 2022. След това продължихме и събрахме липсващите средства чрез дарения и кампанията Осинови мозайка. Благодарение на страхотния реставраторски екип, на всички дарители и доброволци, целта е постигната. Успяхме да стабилизираме и запазим мозайките от разруха.
Казвах си „уау“ всеки път, когато посрещах хора от цялата страна и чужбина, идващи да работят като доброволци на Бузлуджа въпреки студа, вятъра и дъжда. Казвах си „уау“ и когато ги изпращах, безкрайно впечатлена от тези страхотни личности.
Най-големият пробив в моята работа беше, че проведохме тези мерки чрез финансиране от хората и то почти изцяло от България. Малко са проектите за културно наследство у нас, финансирани чрез дарения. Малко са проектите, които обединяват и намират решения чрез граждански инициативи. Пожелавам такива и по-големи успехи на гражданския сектор и на културното наследство в страната ни. Възможно е!
Новото хоби, което подхванах, е аз самата да съм доброволец. През изминалата година над 150 човека се включиха в Проект Бузлуджа както с работа на терен, така и с онлайн задачи по проекта. Понеже съм очарована от хората и процеса, реших, че и аз искам да бъда доброволец и да помогна някому да осъществи своята кауза. Така сега подготвям хора за речите им в българско издание на TEDx. Удоволствието, удовлетворението и познанствата от доброволчески дейности са изключителни. Бих препоръчала на всеки да си хареса кауза със смисъл и да я подкрепи. Ще се учудите от резултата.
Не ми стигна времето да почивам. Работейки за кауза и за това, което искам, аз нямам нито един работен ден. Това обаче означава, че нямам и нито един почивен, нито пък начало и край на работното време. Концепцията да имаш време да почиваш произлиза от това работата да отнема времето ти и да те изморява. Дейностите, които правя за каузата, често по 16 часа на ден, всеки ден, не ме уморяват, а ме зареждат. Всеки ден разполагам с времето си и колкото и неща да върша и колкото и да съм натоварена, аз осъзнато давам времето си за това, което наистина искам, и всяка минута е изпълнена със смисъл и енергия. Ако когато работех в архитектурно бюро в Берлин постоянно планувах следващата си почивка, то сега постоянно планувам следващия си проект.
Проектът, който нямам търпение да започна, е Отвори Бузлуджа. Това е проектът, който ще обезопаси паметника и ще го отвори за посетители, надявам се още идното лято. Дори в сегашното си състояние паметникът привлича 50 000 души годишно, които искат, но не могат да влязат в сградата, защото е опасна и се охранява. Нашата цел е да премахнем отломките, да почистим сградата, да изградим обезопасени пътеки и да позволим хората да видят и да научат повече за мястото. Бузлуджа е трудно наследство и точно заради това трябва да помним и да позволяваме диалога. Разруха и забрава не са решение на никой проблем.
Първото нещо в списъка ми със задачи за 2022 е да довършим Плана за опазване и управление на паметника Бузлуджа и да го представим публично. Този план представлява двугодишен труд на широк екип от доказани български и чуждестранни експерти и включва обстойно техническо проучване, стратегия за опазване и визия за бъдещето на сградата. Целта на плана е дългосрочното устойчиво развитие на обекта, така че той да носи приходи, развитие и позитиви на региона.
През 2022 се надявам на все повече ангажирани хора, които да се включват в процеса Проект Бузлуджа. Всеки е добре дошъл.
Горе Коментари (0)
Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.